Есенното чувство
има къдрав цвят,
влюбено изкуство
как към теб летя,
тихо и щастливо ...

Потанцувай с мен, мила есен!
Да танцувам с теб искам само.
Ти да бъдеш вълшебната песен,
аз да шепна на твоето рамо!
Потанцувай с мене на воля! ...

Прыгаю я днем и ночью,
Гравитацию рву в клочья.
С большой прыгнул высоты,
10 метров там, ухты!
Прыгнул прямо я на землю, ...

Сутрин вечер,зиме лете
пише стихове - поет е!
Спомня си на всяка гара
за любов и изневяра.
Ниски ,тънки и дебели ...

Разля се мъркане в сенчестия мрак,
тихо се движи, без звук, без знак.
Очите ѝ светят като пламък в нощта,
със себе си носи дълбока следа.
Тихо, грациозно, сякаш дух в мъгла, ...

Стаена в тиха дъбрава,
помръкна моята муза.
Слънцето престана да грее.
Луната престана да свети.
Облаци сълзи си ронят, ...

/безглаголно/
Палитра от краски. Черга нашарена.
Циганско лято с дюлев привкус.
Слънчев отблясък от грозд кехлибарен.
Есен щрихована в златен ракурс. ...

/безглаголно/
Трудна, но сладка. Есенна обич.
Цветна палитра от багри и вкус.
В прага залостени пламък и горест.
Мисли греховни с житейски привкус. ...

Есен палитрена грейна в гората.
Тайно напръска с боички листата.
Втъкна във клоните златен конец.
Вплете короните в шарен венец.
Слънчо зад облаци сиви надникна, ...

Понеже вече сняг не пада,
ни в късна есен, нито зиме,
щом захлади се, пак ще страдам –
с шейната няма да се снимам.
Не ще да мятам снежни топки ...

Аз изливам мрака в мен
някъде по бялата хартия,
за да те срещна слънчев ден,
а в юмрук листа ще свия.
Някога, като момиче, обещах ...

Играем на котка и мишка –
игра с неизяснен статут.
Уж гледаш из някаква книжка,
а тайно ми пращаш салют.
Диктуваш на глас телеграма ...

ЦУМ ще се превърне в място за експозиции на египетски образци от древността. Това е вече официална новина. Може би там ще намерат убежище и египетски мумии. Ако това се случи, то близко до ума е да бъде прехвърлена там и мумията на комунистическия вожд - сеньор Гочо Димитров. Човекът бе лишен от кол ...

Ако замълчим,
тишината щеше да говори
вместо нас.
Ако всички хора
млъкнат поне за миг, ...

ПРИ ТЕБЕ ИДВАМ
Пламено изгарят моите устни,
пулсират в ритъм моите вени,
за тебе днес съм окрилена
и при тебе идвам не с болка, ...

Този свят се побира в очите за бъдното слепи,
а изглежда измамно безкраен, но не е така.
Здраво делника стиснали пак в посинелите шепи,
не подаваме нивга на никой за помощ ръка.
Този свят не е наш и в душите си всички го знаем ...

ЗДРАВЕЙ, ЧОВЕЧЕ!
... добър човечец снощи е преспал в градинката на Седмата ми пейка,
оставил ми е своя топъл шал, обувките и зимната си грейка,
едно шише кю-пак – менте мерло, кибрит и недопушена цигарка,
и сетне си е тръгнал с НЛО от тоя тъп живот, от мен, от парка, ...

Вятърът вдига вълни.
Вълните носят риби.
Рибите са захапали кукички.
Кукички, хвърлени от рибари.
Рибарите дойдоха с лодките. ...

Всеки, който псува,
мърсува,
беснува,
нека не гласува
(макар съществува), ...

Младостта е лъжа, не е реална!
Тя е илюзия нахална
и досадна!
Във светът ни прагматичен
води ни към път мистичен, ...

Музика, текст, акустични китари, вокал: Пламен Сивов
Барабани, бас китара, елекрическа китара, смесване и мастериране: Калин Сивов
Една съвсем понятна вечер,
невиннa като звук.
Последно тръгване – от тук ...

ПОСЛЕДНАТА КОМЕДИЯ ДЕЛ АРТЕ
... дали защото съм си твърде стар,
не ставам да те заведа на кино –
на пейката във есенния парк
седя – един печален Арлекино, ...

Прегърни ме, мой ветре,
единствен и мой!
Прегърни ме по пътя за двама!
Ако аз съм вълната, ти бъди ми прибой,
да намерим днес пътя до храма. ...

Ежедневки 112
1. Маскирах се, като тиква... и станах премиер на България...
2. Ядох голям бой... но пак си останах гладен...
3. Споменах пред приятели, че жената спря френската... и всички ми казаха, че не съм прав...
4. Направих голям удар... блъснах се в тир... ...

Аз пък съм убедена, че всички ме харесват, само където повечето грешно разбират чувствата си!
Защото вярвам, че всички хора са добри! Съдя по предизборните политплатформи!😊
От летящи чехли, метли, тигани, точилки и налъми при оживени спорове е излязъл лафът, че не всичко, което лети, се яде! 😄
- Май ...

Някой каза на тъжният клоун, че през тъгата може да се свърже с хората! Някой излъга клоунът, а той – глупака повярва на думите и реши да пробва. Изтри гримасата- усмивка и показа тъгата и болката. Показа слабостта и уязвимостта такива, каквито не бяха виждали отдавна хората.
А раните му бяха наисти ...

Один приходит, другой уходит,
мир меняется в лицо,
один теряет, другой находит,
и закрывается кольцо.
Как мы будем жить решаем, ...

Няма го. Изчезна.
Стопи се като сън.
Във нощта беззвездна,
сред студа навън.
Тъй писано било е. ...

Чаша вино... самота!
Телевизорът в лицето ми се взира...
Търси някаква вина с която тя да ме травмира.
Реалност, тръпка спомен и лъжа.
Магията... отдавна тя не съществува... ...

ДРЪВЦА ЗА МАМА
... и понеже избягаха моите късни слънца,
и на юг се извихриха птиците в шеметен полет,
ще нацепя на мама – да има на зима, дръвца,
и – доде ги нацепя, ще мечтая за идната пролет, ...

Когато капят листата,
тревите отново стават зелени.
Сякаш в последното лято
пазят мечтите огрени.
Сенки бягат, уплашени, в мрака ...

Стърчи на клона стар
последното листо
след вятър отшумял.
Стърчи като кошмар
и спуска малка сянка ...

Мъгла покрива светлината,
а виждаш пак кристално ясно,
че слънце, клекнало в душата,
оформя сенките прекрасно.
В очакване по спомени вървиш, ...

Аз ти казах, не пролетта,
есента е началото –
трябва да окапват листата
и да изгнива презрялото,
да се пука жадна кората ...

Старице моя беловласа,
вземи ми силата! Вземи я
от сълза пред иконостаса
до огъня по Йеремия.
С дъха ми млад да шием свила ...

ИНТЕРВЮ НА ПРОЩАЛНАТА ГАРА
Не останаха много въпроси.
А и отговор вече не търся.
Ти си облак, дъжда недоносил.
За прозрения вече е късно. ...