Отдавна се каня да натрепя яко черешата - стига е циврила без бой пред вратата ми. Жълто-кафявите й сухи сълзи наводниха прага ми и, а-ха, да прелеят вътре.
Като изляза и нагазя в тях, стърхавият им, шумолящ звук ме кара да потръпна от неприятно усещане - кожата ми настръхва като от студ.
И на череш ...

Lionel Johnson (1867 - 1902)
THE END КРАЯТ
I gave you more than love: many times more: Аз повече от обич ти дарих:
I gave mine honour into your fair keeping. честта си дадох в съвестна съхрана.
You lost mine honour: wherefore now restore И да възвърна как (честта затри!) ...

Това стихотворение е породено от срещата ми със един стар сляп човек... Чувал ли си смъртта как тихо стъпва, чувал ли си смъртта как нежно пее? Чувал ли си смъртта как в сянка потръпва, чувал ли си смъртта щом вятър повее? Виждал ли си смъртта край теб да стои, виждал ли си смъртта през чужди очи? В ...

Когато те няма плачат звездите,
когато те няма до мене крещят душите.
Когато те няма умира любовта,
когато те няма до мене има само самота...

Липсваш ми -
като слънце,
нецелунало моите очи,
като чувство,
безвъзвратно отлитнало, ...

Ако забравя, че мога
и без нозе да се движа,
и без крила да се нося
над заснежените лишеи.
Ако забравя, че имам ...

Думите понякога са низ
от нечетливи
йероглифи,
изписани
върху скалистата ни длан. ...

Разкажи ми, море,
приказка за любовта,
защото ти си, море, моята душа!
Твоите вълни знаят тази приказка, нали?
Нека се включат и те в разказа за любовта, ...

Мътно е сънцето над реката ленива,
последни лъчи и отлитащо ято.
Есен почуква, дъждовете покриват
топлите дни на циганско лято.
Шуми листопада от златни години, ...

Към упокойните черти
(и сякаш ти си Тук!)
на Твоята измамна плътност:
досъщ самоубиец
подир обичната си Участ ...

Колко красиво!
Есента се люлее
на листце от дъб.

Пак те питам, Боже,
слънцето защо е,
огъня защо е,
вятъра защо е,
щом не види, Боже? ...

Целувката...
нектар от рози
във интимна чаша.
Да изпразним дъното.

Преди да се разсъмне
на пръсти
ще премина
покрай алеята
с разцъфнали лалета. ...

O-o-o, как страда моето сьрце, как боли я моята душа...
защото тя чувства се пак сама!
Не знам какво направих, не знам какво сгреших?
Явно в теб пак аз гняв разпалих,
но, моля те да ми простиш! ...

Обичам те с невинността на дете,
обичам те с широко разтворено сърце,
обичам те в утрините и мъглите,
обичам те неизмеримо със смеха,сълзите!!!
2.05.2005г.

Аз съм изкушение в нощта.
В сън блажен от порива се рея
с мисли потопени във страстта,
като в адски огън още тлея.
Аз съм кехлибарена сълза, ...

Аз съм привидение в нощта,
малка лодка вързана на кея.
В огъня ,в морето и в страстта,
като адски образ ще живея
Ще запаля целия измислен свят, ...

Сълза съм аз, звездица странна,
с душа вселена в дива плът,
с магия чувствата ми тайно
в поезията ми трептят.

Там видях такива неща и пейзажи дето дори и аз, който често обикалям места, където нямам работа, не бях имал честта да видя досега. Една ледена пустош. Голо сибирско поле. Потопено в сняг. Много сняг, покриващ всички неравности и дефекти на терена. Тиберийското слънце грее ниско из запад. Отражениет ...

Горчат годините върху небцето,
солен е ремъкът на вечната ни раница,
но слънцето, пчелата и момчето
залъгват своя глад със циганската баница.
По мазните трохи на хляба ...

Казваше се Ланди, живееше на осемнайсетия етаж и винаги се бе страхувал от Прозорецът на Детската. Самата "Детска" беше обикновена стая с легло, маса, стол, библиотека, плюшени играчки и всичко друго, от което се нуждае едно шестгодишно момченце, но нищо не можеше да бъде наред, докато съществуваше ...

Обичам те, ала и толкова те мразя . Сърцето ми на две счупи и душата ми на тъга обрече. Днес ми каза "Обичам те", нещо трепна в мен. Нима ти още можеш да диктуваш чуствата ми с един замах. Опитах се да преживея мъката от отминалото време. Бях с друг, ала виждах тебе, обичам те, не мога аз без теб. М ...

"Когато се ражда магьосник, умира една звезда", казват Черните елфи, които живеят в Неназоваемата гора на границата с Риантор. Според тях вълшебниците имали нужда от толкова сила, човещина и любов, с колкото нито един смъртен не би могъл да ги дари. Затова щом новороденият маг поемел първата си глът ...

Аз съм грозен. Когато природата ме е създавала, явно е била в месечен цикъл или обедна почивка (това понякога може да е едно и също...). След това, за да замаже малко гафовете си, ми е тръснала с шепите, без да се стиска, остър език и ум колкото на 3000 незадоволени руси и малолетни чалгаджийчета. Т ...

Безсмъртие
Измито вече е петното, изцапало
сърцето ми отдавна и трябва да
постигна нов живот, за да обикна
някого, да се зарадвам! ...

Страх ме е да си представя,
че е с време любовта,
че часовник отброява
миговете на страстта.
Та така ли е устроено сърцето ни коварно, ...

Доброто и злото – две страни на една и съща монета
(из дневниците на Доброто-Зло)
Ден първи
Това Зло взе много да ми се бърка! Направи това , направи онова и ми провали деня! Не знам как да го накарам да спре! Не разбра ли , че него никой не го обича , никой не го иска! Всички викат мен, всички мен ...

Крадец (посветено на Бори)
Обичал ли си някога така безумно,
че себе си до край да раздадеш?
Таил ли си в сърцето си частица от любов,
за която си способен да умреш? ...

Два комара, излишно е да казвам кръвопийци, въпреки че и сред хората се намират такива(само дано не отгатнат за кои говоря, защото ще ми изпият кръвта, ако ме хванат!), излезли по обедно време, за да похапнат, т.е. да пийнат нещо червено и хранително. Приятелски си хортували, като очите им били на ч ...

Стаята беше почти празна: един счупен гардероб, който не помнеше годините си, до него – стар и съвсем ненужен хладилник; мръсен и захабен паркет покриваше пода – целият нацапан с мазни петна, а върху него – метната черга, проядена от времето. Един телевизор, поставен върху стол се давеше в предсмърт ...