Автор: Петко Шипинкаровски, Северна Македония
В плещите е забит нож.
Съмнението спи.
Възгордялата навалица
се юрва по стръмните пътища ...

Ех, каква ни е гората?!
С тревога по челата,
с прошарени коси,
с поолисели бради!
Ти видя ли я с очи? ...

Учило кокошката яйцето:
криво снесе ме – надве-натри,
на студена ме държа диета,
в полога не влизаше дори…
Осип Манделщам ...

Адът, това си ти -
Моят личен ад!
Въгленът, който ме гори,
дебнещият психопат,
петното криещо светлината, ...

В историческите извори на Ордена се говореше, че първичната огнена сила се била зародила точно тук– в замъка на Червената спирала. Може би, защото пламъкът в това средище на горящите наистина никога не угасваше. А може би не гаснеше, защото той бе официално седалище на огнената майа и историята не п ...

Всички живи осъзнати същества имат страх от смъртта.Всичко тленно и материално е временно,затова естественият порив и смисъл на човека е да запази по-дълго това което притежава,като материални ценности ,стреми се към постижения и принос за някого,за да остави нещо след себе си ,създава поколение или ...

Разочарован
Куплет: 1
Колко пъти оставах сам,
самичък насред света.
И се чувствах като в капан, ...

"Juventus ventus!"(Младостта отминава!) са казали древните.
Днес някои си мислят, че не само тя, но и животът им е вечен.
Трънливият венец на човешкото безумие се нарича алчност.
Ако си мислиш, че имаш криле, а си забравил корените си, и в блатото можеш да полетиш. Само дето никога няма да познаеш с ...

Виждам те на всеки ъгъл,
чувам те във всеки стих.
Не си отиваш от ума ми,
ти остави вечен щрих.
Щрих ли? Какво пък казах! ...

Слънчева, нежна и силна съм,
на птиците волна сестра съм.
Днес полетях над поляните,
за да срещна него незнайния –
вятъра есенен, буйния, ...

Аз не зная дали си любов,
ала всичко у теб резонира
с мойте мисли и с моят живот,
а кръвта на сърцето пулсира!
Аз не зная дали ще боли ...

Понякога нищо не разбирам...
Думите на другите минават покрай мен —
влакове-експрес в сляпа мъгла.
Стоя на перона сам,
с тиктакащо сърце — ...

Умори ли се, да бъдеш мой?
Уморих ли се, да бъда твоя?
Да ме прегръщаш в среднощен час,
преди сънят, да ни погълне в своя...
Изпращат ни знаци нашите тела ...

И тази сутрин съм навирил
вдъхновение голямо -
Муза секси съм издирил,
стих ще пиша с тази дама...
Аз го пиша, тя държи ...

Гора, треви и слънце,
пътека и следа - човешки крак,
до нея счупена бутилка, хартийки,
пликче - пак, и пак.
Уредба някъде се дъни, ...

Да намериш свобода в несвободата.
Да устоиш вървейки
срещу течението на реката.
И да се възвисиш
на Любовта ...

Самотно лятото прегаря
денят отдавна затвори очи,
небето звезден кош разтваря,
прощална песен на щурче звучи.
Полет спира плахата светулка ...

Като Икар, аз силно исках да усетя красотата на Слънцето и да летя в облаците небесни, доверявайки се на надеждата, че любовта се рее в синхрон.
В стремежа си към светлината, заблуден, се разтопих в пламъка му, който изгоря всяка надежда за обич в мен.
То ме дари с нови крила - здрави и остри, които ...

Село Уноден
Дедо баба е унождал,
нежно хич не е подхождал.
С челяд пълнил одаята
да работи по полята. ...

Старост
Очи не виждат,
ръце треперят,
уши не чуват,
крака се спъват. ...

Нее, по-скоро бях влюбен, но не си го признавах.
След няколко дни се обади Артемис по мобилния
- Петър, нали помниш къде живея , мама и татко те канят на вечеря и искат да се запознаят с теб. Заповядай в 19 часа, чакаме те.
Тръпки ме побиха, като студент хванат да преписва от пищовите си.
Дежурните ...

Че Правдата е сляпа дама
за чернокожите, ний все мълчим.
Две зейнали, прогнили рани
под лентата са бившите очи.
Лангстън Хюс ...

НЕПРЕВОДИМИ СТРОФИ
Беше юни и пяната звездна искреше
върху шала на зрялата златна пшеница.
Някой сряза небето и пътят изтече –
в ручей млечен край срутената воденица. ...

Отколе там, сред бурите на място,
душата ми е. Всеки – чужд и свой
сто примки ми надяна... Стана тясно,
не дишай! – рече. И се успокой!
Но аз не спрях Дори за миг не спря се, ...

“Някой ден, ще те принудя да лазиш в краката ми, самоуверено копеле такова! Няма да знаеш откъде ти е дошло, но ще ме молиш за пощада. А дотогава… Е, игрите са затова – за да се играят…” – си мислеше Катела́на и клатеше глава недоволно, наблюдавайки как Негово Величество се отдалечава с горда, но бе ...

Някога, преди доста време вече, като бях дете...Леле, как странно звучи: Като бях дете.
Сега ми се струва почти нереално, в друг живот, на друга планета. Сякаш, не аз съм преживял това време, а друг човек. Но тези спомени са живи и до днес. И колкото повече време минава оттогава, сякаш стават по-ярк ...

Винаги има дни, в който
дори и да гледаш сърдито...
някой ще се трогне и за помощ
ръка протегне. Студени!?
Улици пусти, макар пълни със хора... ...

Събуждам мъртви спомени.
Не с надежда — а със зъби.
Огризвам лъскавата повърхност
на кадри, където сме застинали —
смешни, неподвижни, ...

***
На прага ми се спри, любов…
Почукай тихо! Аз ще ти отворя.
С дъха си прасковен ме обгърни…
После, дълго остани…! Нали е лято и е юли…?! ...

7 част
- Тъй! Тъй! – озъбвам му се аз, но той махва с ръка и мърдайки устни безмълвно ми тегли една майна, след което се обръща към телефона си и подвиква:
- Ванка я продължавай моля те нататък с превода.
„ Продължавам с превода! Дрезгавият женски се сърди на втория, приличащ на мъжки за това, че то ...

Ф А Т А Л Н А П Е Р М А Н Е Н Т Н О С Т
Смъртта лекува всички болести,
самата Тя продукт на всички тях,
на Земята смъкна Бог и ни показа,
как се мре за всеки земен грях. ...

Виха в мен световете на човеците
и студена сол от раните ми бликна,
не вехнаха и кървищата в стигмите,
съчките в нозете ми мечти гориха.
За хилядите изгреви несбъднати ...

Ароматът на свежа природа
е парфюмът най-скъп в този свят
и дъгата прегърнала свода
озарява деня с благодат.
Най-желаният брод е снагата, ...

Млечносиньо, небето
мирише на бебе,
пропълзява зад облака
лъч невинност към мен.
Тази утрин с красивото ...

Оазис е, когато споделена с теб е любовта –
бонсай, лечебен за душата ми безплътна.
И мир изпитвам всеки ден със мисълта,
че мой си – както вчера кротко ми изтъкна.
А днес, заспивайки под хиляди звезди, ...

The Man:
I define myself as a mere bolt — with stripped threads.
Useless. Not fit for a dowel, let alone (God forbid) a flute… or a violin.
Worthless. Dust. A leftover shard.
The Creator: ...

В
„Обѝчай врага̀ си!“ -
и злото числиш -
та
дано се превърне ...

В едно далечно кралство, скрито сред меките облаци, имало вълшебна градина, която цъфтяла само нощем. Наричали я Лунната градина, защото цветята ѝ светели със сребристо сияние, а ароматът им носел най-красивите сънища на тези, които го вдишвали.
Малката принцеса Мая обичала да се разхожда там преди ...