Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 830 резултата
Тази сутрин вулканът край града избухна със страшен взрив. Земята се посипа с пепел и слънцето изчезна зад плътни облаци. Реката бързо потъмнява и лава изпече земята.
Писъците дойдоха почти едновременно. Без да се бавят, хората нарамиха каквато покъщнина и ценности можаха да вземат със себе си и нап ...
  313 
  571 
  911 
  765  16 
  542 
СИМВОЛИКИ
... пак иде нощ за страсти и неволи, без теб ще си осъмна може би,
за теб, дете, душата ми се моли, за теб, дете, душата ми скърби,
ще зъзнем тихо – грешничета голи, дечица под разплакани върби –
за теб, дете, душата ми се моли, без теб, дете, душата ми скърби, ...
  240 
Болката силно ме терзае,
роми убиха невинен човек!
Властта за правдата нехае,
затуй срещу злото няма лек!
О, политици, вие не си затваряйте очите, ...
  404 
Не тръгвай, лято, моля те поспри...
В тревите още пърхат пеперуди,
в косите топъл вятър пак трепти
и облаци се гонят като луди.
Не тръгвай, лято, искам жарки дни... ...
  488 
Говорих днес - с един путинофил,
в Русия що не ходи да живее,
нали - почти от век е… русофил,
и всичко руско тачи и милее!
Попитах го - защо не е в Москва ...
  546  35 
Най-личната мома била, той – лош,
на работа не ра̀чил да се хване,
по кръчмите пропивал всяка нощ
и свиден дом, и бащино имане.
За майка си отмяна тя била, ...
  1239  20  26 
Отлитат ли надеждите (не знам),
към изгрева – зеницата небесна.
Морето е протегнатата длан
на път към вечност с много неизвестни.
Върви животът – пясъчна следа, ...
  625  11  19 
Не си го представях така,
Убива ме тази тъга.
Хванати бяхме за ръце,
а сега не изгрява в душата ми слънце.
Любовта ни голяма, ...
  365 
Главата я късаше от болка. Усещаше пулса в слепоочията си като неспирен цикъл от тътени, и ни в клин, ни в ръкав, си припомни как на сватбата на братовчедка й пишлемето на тъпанаря думкаше в екстаз с всичка сила тъпана в почивката на оркестъра. Така яко се беше нашила с шотове снощи, че можеше да за ...
  362 
НАВЯРНО ВСИЧКО ВЕЧЕ ТИ СЕ СЛУЧИ
... каквото от света си пожела, навярно всичко вече ти се случи –
подгъна уморени ходила – и гребна си бълбук водица в ручей,
сади цветя, върша, коси треви – но ничия надежда не посече,
под стряхата ти лястовичка сви гнездо, преди да литна надалече, ...
  249 
Съсредоточавам се на една държава, току-що навършила 32 години, с претенции, че е на век. Но затова пък със самочувствието, че хората в нея са потомци на създателите на цивилизацията, изкопали Черно море, а с пръстта трупнали Карпатите, после благородно дали на човечеството Иисус /да, да – техни „уч ...
  1161 
НЕДОСЪНУВАНО
Да разкажа съня си не мога.
Не познавам тъй приказни думи,
чрез които и гняв, и тревога
се разпръскват – глогинки сред шума. ...
  273 
Глава 29
Койчо видя как Краз се свлече във водата. Това го порази. Той никога не бе си представил, че някой може да повали ведмаг с каквато и да е магия. Меридияна когато видя Краз как пада във водата не чака дълго. Съблече се и скочи. Водата беше приятна и нежния хлад галеше голото и тяло. Но колко ...
  373 
Сънувах ангел аз един,
говорихме за толкова
неща,
питах го за смирението,
любовта ...
  339 
По-тъжен съм от краставо магаре,
което няма где да се почеше.
Утеха търся в вечните цигари
и със това на себе си съм смешен.
Отдавна толкова не е боляло, ...
  247 
Десети ден лежа в стая, която прилича на къс и тесен коридор. Две легла с един метър между тях. На другото легло е някакъв темерут, който за цялото време само на визитация, каза два пъти „Да“ и един път „Не“ през останалите дни гледаше тавана с празен поглед. Не, че много се оплаквам, но докато му с ...
  233 
В гърдите й напираше писък, но сякаш някой бе изтеглил всичкия въздух и тя не можеше да си поеме дъх. По периферията на зрението й започна да пулсира леден мрак, който се вклини в плътта й, направи крайниците й тежки и студени.
Писъците на града се смесиха с онези от балната зала в Рива. Бяха едновр ...
  390 
  755 
  438  12 
Ти си като изгрева, чаках до сутринта.
Ти си лекарството за всяко страдание,
ела, без да питаш.
Изгорях с погледа ти, какво е това?
Взе ума ми, с тези очи. ...
  204 
- Извинете, Марлоу може ли да излезе да си поиграем?
- Съжалявам, но тя не се чувства много добре днес и ще си остане вкъщи.
*
- Извинете,че пак Ви безпокоя, но изпекох на Марлоу бисквити. Тя оздравява ли?
- Съжалявам, но тя не може да види никого, обаче се чувства много по-добре. Ще я зарадвам с би ...
  355 
Бог е в погледа ти, когато ме погледнеш,
в сърцето ти живеят благородство и благодат.
Думата любов, изпълнена е със смисъл вече,
сърцето ми, чува зова на твоето сърце.
И така без да са ни нужни думи, казваме си всичко, ...
  746 
Във облачен плащ се загръща денят,
земята запява балада вълшебна,
вълните от свила в синхрон шумолят,
небето изпраща нощта си най-звездна.
От морската пяна нанизвам гердан ...
  844 
***
Първата буква
от името ми
е съгласна
на всичко
с теб.
  182 
Тялото й пламтеше от възбуда. Пръстите му бяха дълги и тънки като на пианист. Докосваха я ту бавно и нежно, ту дръзко и властно. Тя чувстваше как губи контрол и се превръща в инструмент от трептящи звуци. Беше неописуемо. Стоновете й отекваха между стените на стаята, търсейки свобода. Бяха силни, чу ...
  530  13 
Всичко ми напомня за теб
и тихия есенен дъжд ,
който бавно се стича по стъклата .
И буйният вятър ,
който помита пожълтелите листа ...
  290 
Обичам морето безумно
и стария пристан на кея.
Обичам го бурно и шумно,
притихнала в тиха алея.
Обичам вълните пенливи, ...
  270 
Роден край, възхитителен звук,
отронен от струни на лира.
Сгушен в пазвата, точно ей тук,
на̀едно със сърцето пулсира.
Роден край - детска мечта, ...
  334 
Музика, текст, изпълнение: Аспарух Любенов
  809 
Скътах злато в очите си – нива безкрай – слънчогледи,
пàри сухата пръст вече август по боси пети.
Миг и няма ги птиците, само две сенчици бледи,
двойка гладни врабчета край мене припряно лети.
Там, сред нивата, зърнах, стои си съвсем дружелюбно, ...
  801  10  10 
Призрачни облаци се прокрадват.
В суматоха е небето.
Готово да заплаче.
И да намокри хората.
Слънцето пее приспивно. ...
  232 
Песен за лято, песен за дъжд
вече съм писал и то не веднъж.
Писах за всичко във този свят,
но съм в колиба, а не във палат.
Писах с омайни, нежни слова ...
  276 
Да чакам ли да се върнеш,
моя мъко проклета…
Подир мрака да тръгнеш
после да свърнеш клета
в реката да се умиеш, ...
  730  18 
Тъжно ми става като наблюдавам
как някои българското отричат!
Не искам аз това да съблюдавам,
нека ме чуят тез, що своето обичат:
"Отстъпници в света винаги ще има, ...
  403 
КЪСА ПРИКАЗКА ЗА КРАСОТАТА
Над безмълвната есенна пустош,
разпростряла навред пипала,
през нощта облак перлен се спусна
и след него в града наваля ...
  373 
Тъжен залез кърви над гората,
като прясна отворена рана.
П. Пенев, ("Пътека")
Залезът сякаш кърви, като рана дълбока.
Аз съм сама и по пясъка себе си пиша. ...
  1028  13  46 
Предложения
: ??:??