МЪЖЪТ С ШАПКА ОТ ВЕСТНИК
... ще взема да напъхам във чувала прекрасното си битие на мъж,
ще туря сетне ризката си бяла и кларка с цвят на прегоряла ръж,
и ще си грабна шапката от вестник, която ти с любов ми наката,
и, леко трезвен варненски несвестник, ще тръгна да те диря по света – ...

Ще ви кажа, какво животно е нечовека:
– Нечовека иска да има всичко, но същевременно да няма задължения, да има свобода, но някой друг да го освободи, а той само да се наслаждава на благата.
– Нечовекът иска да бъде щастлив, но без да създава щастие на другите. Мечтае за любов, но не смее да се обяс ...

Когато ме остави просто мръкна.
Мъждукаше единствено скръбта.
Огниво нямах някак да си стъкна
искричка малка – лек за самота…
А времето ме стискаше – в юмруци, ...

По устните на грапавия вятър
полепнали са светли песъчинки...
И мирното море е непонятно.
Вълните може би не ги е имало.
Подмамени от памет обещаваща, ...

Живеем в един свят на непрекъснати промени и политикоикономическо развитие.
Нашето поколение след няколко десетилетия ще бъде минало свършено време.Но с това светът е свикнал отдавна,макар ние днес да не осъзнаваме биологичната неизбежност на живота и смъртта.
Нека да "помечтаем в необозримото бъдещ ...

Щом питаш,
има само - два
пътя:
единият - до Рим,
другият - от Рим... ...

Летни пожари денонощно
горите ни жарят.
И на зловещия този червено-чер фон,
някакъв комплексар-пироман
скрито се изживява, ...

Децата ми охотно дадоха сайтовете за обучение. Дадох ги на Калина,или ние с нея ги коментирахме пред компютъра.Чакахме с нетърпение съботният ден за да се отдадем на пожара бушувал и бушуващ в нас.
Поразредихме до минимум интимните ласки с жена ми Боряна. Тя щастлива, че не я упреквам за студенината ...

Между лятото и есента,
сред папурите на селската река
и сред пърхащи крила на водните коне
есента сънува... своите плодове...
С нотките на пъстроцветен блян ...

Живея го! Животът е пред мене.
След много пътища – с превити плещи,
на масата – от стар паркет скроена,
празнувам днес поредната ни среща.
Чиния сирене, две люти чушки, ...

Денят събужда се щастлив,
а заедно и с него аз,
без никакъв велик мотив
и съзерцаваме в захлас
красивия божествен миг, ...

Лятна вечер. Слънцето уморено притваря очи
и ляга ребром зад хребета. С теб го изпращаме
от скалата, то ни целува с последни лъчи,
гората притихва, синкав мрак бавно припада.
Танцуват искрите на огъня, проблясват за миг ...

От изгрева на слънчевото лято
до срещата на стар приятел:
минават дните в звездни нощи...
А душата търси още,много още
спомени в сънното пространство! ...

Ежедневки 92
1. Маскирах се, като бълха... и заживях кучешки живот...
2. Мързелив съм (и) в секса... но с висок КПД...
3. Нямам задръжки... имам граници...
4. Горя, като факла... на кладата на живота... ...

Каквото да ти кажа дръзка, плаха,
продавам просто шарени лъжи.
Купи ги, моля, за да вдигна стряха,
за любовта... дано да издържи.
Тя, истината винаги е гола ...

Пламти морето в пурпура на залеза...
На плиткото и лодката отмаря...
Потъвам в дълбините на очите ти,
в отблясъците в синьото на ирисите
и в дланите с мазоли от веслата… ...

Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди на евреите, хвърляйте го в Нил, а всяка дъщеря оставяйте жива.
Изход 1:22
Последователите на Бога имат силата да преминават през тежките изпитания, независимо от предизвикателните житейски обстоятелства. Трудностите нямат ...

/безглаголно/
Толкова чувствени спомени -
болка от чиста душа.
Капки - сълзици отронени.
Дъжд от красиви слова. ...

И след мечтите за огромните неща,
отново спирам се на малки гари,
с надежда там, че ще се утеша,
защото миналото в мене още пари.
Разхождам се по някой глух перон, ...

С гръб към залеза на светлината,
те плавно,със уверен ритъм
косят растящите си сенки.
Покосените редици--зелени воини,
паднали в дълги върволици: ...

Треви мои буйни и зелени
по обширните поляни небрежно разстелени
сутрешнаната роса със свежест ви е напоила
цветята с палитрата си от цветове ви е дарила.
Този мой ден с вас искам да споделя ...

Тиха лятна нощ,
любов за сънуване.
Леките звезди,
намигат ми закачливо.
Аз заспал мълчаливо, ...

в памет на Блага Димитрова
На светли пируети пада лавината на твоите коси...
Нима за тебе страдат и други алпинисти,че да си
толкова привидно тиха?И всеки да жадува връх!
Нима очите ни се слепиха от дъха на леден дъх ...

БЕШЕ ДЕН ЗА ОБИЧ И НАДЕЖДА
... сигурен съм, Господ ни наглежда от мига, във който сме дошли,
води ни към стръкчето надежда! – в кукувича прежда и бодли,
в мигове на горест и несрета черните ни облаци мете,
за да бъде нашата планета синя като ирис на дете! – ...

Добре, че преди време бяхме циментирали пред голямата врата нещо като площадка, от мързел за да не тесам редовно тревата пред нея. Отключих, заключих, работи. Смазах пантите и бравата на малкото крило на вратата и оставих малко открехната.
Селски двор, все има работа. Пооправих маркучите на капковот ...

Тези дни, съвсем случайно
срещнах хубава жена.
Беше… приказна, омайна,
и не носеше халка!
Тя бе с мерките на Шифър, ...

По Сизифовски делник помъкнали
все сами си говорим, учтиво,
и сме хора, но само по мръкнало,
през деня – тръни в Божата нива.
И какво ли след свойто рождение, ...

ПОВИВАМ АВГУСТ В ЖЪЛТИТЕ ТРЕВИ
... и август неусетно се стиши на хълбок в подивялата коприва,
и зайчето наостри в миг уши след лятото – което си отива,
разлюшка се магарешкият трън, от вятъра все още непосечен,
денят си тръгна, кратък като сън, и няма да се върне нивга вече, ...

Много вълнения около скулптурата намерена в клоаката на антични Хераклея Синтика. Много догадки как се е озовала там. Срамежливо се споменава евентуална връзка с Християнството. Много далечна и индиректна. Сериозно? Със скулптурата е станало същото, каквото е сполетяло и другите "идоли" в Европа Афр ...

Не този, който оправя
кухнички и ресторантчета.
Трябва ни като насъщния,
един всемогъщ,
вездесъщ "шеф Манчев" – ...

Морето ще ми донесе
щастливи летни дни
и лятото не се, не се
дели, расте, сладни.
Морето ще ме разбере ...

Шарени листа
Докоснах с устни тишината,
разбрах, че те обичам.
„Здравей!“ – ми каза красотата,
не знаех как да я наричам. ...

Брадата на пуйета побеляла
по листа стеле се, подобно от кандило
кат' пушекът се носи, дух без тяло,
белязана със капки от мастило.
Акълът му я следва в редовете ...