Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 839 резултата
Нали ни "липсват" във живота драми,
та все измисляме си порции такива.
От стари вестници си правим оригами
и крушова ракия, но от слива.
И дебнем другия без основания ...
  457  15 
Балкана, мистичен и загадъчен. Той крие своите тайни, своите мистерии, свързани и с народните легенди. Но какво са легендите ако не се разказват? Те изчезват и потъват в забрава. Едно чисто черно куче обикаляше балкана. Нямаше каишка, не беше чипирано и определено не се интересуваше от легендите по ...
  372 
Ще бъда…
Ще бъда любовта, която те докосва,
ще бъда утрото на твоя ден,
сълза от обич – искрена, красива, нежна,
във песен звучна твой любим рефрен. ...
  730 
ЛЮБОВТА НАЕСЕН
Едва ли любопитство те примами
блажен да полежиш на мойте скути.
За мене най-безценните минути
са тези, във които бяхме двама. ...
  709  11 
Опазих ли я добротата – святата,
от себе си или от всеки друг?
Дали сега, когато свършва лятото,
тя – бяла птица, ще потърси юг?
Не чини вече нищо добротата ми – ...
  521 
ДЕВОЙКАТА ОТ СЕЛСКАТА ЧЕШМА
... и изведнъж – край селската чешма,
доде си мокрех ваклите мустаци,
във храстите съзрях една мома
да ми изпраща тайните си знаци! – ...
  252 
Кажи ми, Боже мой, защо,
защо е този силен страх?
Ще се превърна ли в нищо,
ще се превърна ли в прах?
Трябва да бъда силен, мъж, ...
  406 
Смях се. А много болеше.
Скърцах със зъби наум.
Привечер силно валеше.
Денем горещия друм
хващах. Залитах, примирах, ...
  412  10 
Р Е К А П И Т У Л А Ц И Я
Както усещам,ти драги читателю,
желаеш,да четеш само за кеф,
някой друг да променя стандартите,
а ти да почиваш на планина и на море. ...
  142 
Есенно летоброене
още август завъртя,
лятото малее, стене,
пазя лятната врата.
Ето махам ѝ резето ...
  297 
Смолиста нощ валя за кратко...
тежко диша се ,влагата задавя.
Мирисът напомня на пожар
все още дишащ във гората.
Времето е спряло за промени, ...
  274 
А ти някога седял ли си там,
там нависоко, където брули те вятърът?
Седял ли си сам,
защото болката не отминава вам?
Там, където вълните се разбиват ...
  226 
Моя милост
Животът няма да ме прекърши
и на сцената ще бъда победител.
Все някога лошото ще свърши,
Всевишният горе е моят пазител. ...
  274 
"Да правиш добро, без да очакваш награда, е сигурен начин, че един ден някой може да направи същото за теб."
Принцеса Даяна
Тази мисъл (независимо дали наистина е на принцеса Даяна или на някой друг), всъщност опровергава сама себе си, защото нескрито провокира надежда за награда у правещия добро, д ...
  941  34 
Земята ражда плод и цвят,
налива соковете си богато...
не предусещаш докато си млад,
че да си жив по-ценно е от злато.
И някой ден в незнаен час ...
  255 
Само спомен
За тебе само спомен ще съм аз
когато ще си тръгна от света!
И много ще ми липсва твоят глас!
И крехката ти, нежна красота! ...
  478 
Скитникът арменец 5
Двата месеца във Франция бяха разпределени така: 45 дни в Париж, 3 дни в Марсилия, 3 дни в Лион и 6-7 дни в Кремиье- средновековно градче на около 30-35 км от Лион.
Тъй като сега, през 20-те години на 21-и век, трусно ще намерите човек да не е бил във Франция и Париж, няма да ви ...
  350 
  796 
Белезникав оттенък на възприятията.
Звук на целувка.
Прегръдката е като дъга.
Подарявам усмивки.
Пълнота и розов цвят. ...
  201 
  1056 
  1569  18  20 
Изобщо не помня какво ми се случи,
но сякаш размъти очите ми.
Страхът на родители, баби и внучета
ме погна с маша по петите.
Къде да се скрия ...
  928  17 
Чаткат
копитата
на спомена
по
калдъръма ...
  447 
Най-голямата илюзия в света е любовта!
Стихове, поеми, оди,
периоди...
Ходене по мъките,
обличане на безвремието в думи, ...
  319 
ТЪЙ НЕ СПЕЧЕЛИХ ЗЛАТНИЯ МЕДАЛ
... Поезията сигурно е писта? – търчат край мен поети! – до несвяст.
И кой съм аз сред тях, дори не мисля, защото знам, че винаги съм Аз.
Баща на болки. Син на рой светулки! – залутани из моя древен род.
Аз дишам в своя стих на пресекулки, тъй както съм го дишал цял живот. ...
  189 
Ако се събудиш и нищо не те боли, не се радвай, не си в Рая - сънуваш!
- И запомни, детето ми: не ходи по утъпкани пътища: най-вероятно е по тях да те прегазят! - мама мравка към невръстното си отроче.
- Колкото и да си тупа праха, прашинката си остава прашинка.
Съдиш ли по миналото - превръщаш го в ...
  550  24 
От А до Я ще пиша за теб сега.
Ще продължа, докато мастилото изхабя.
Иска ми се да крещя, да те обсипя със слова,
но някак думите са излишни и сами по себе си недостатъчни в любовта…
Все пак как се описват чувстват породени от поглед, прегръдка, усмивка, душа? ...
  602 
Ръцете ми трепкат като пеперуди,
пръстите ми по пианото танцуват.
Когато съм щастлива. Когато летя.
Когато страдам. И когато падам.
Когато плача, когато се усмихвам. ...
  261 
Малки хора с земни идеали.
Винаги забързани в калта.
Смятат на кого, какво са дали,
търсейки отплата затова.
Тях животът ги притиска. ...
  275 
Разхождах се сама в тунел от звездна светлина. Чувах около мен нежна музика и вървях, не можех да ѝ се наситя. Тунелът нямаше край, нито начало, дори не знаех как съм попаднала в него, но въпреки това не се страхувах да продължа. Пътят пред мен беше равен и осиян от звезди. С всяка крачка музиката с ...
  828 
ВИХРУЛИЯ
... когато есента не е дошла, а лятото не иска да си тръгва,
и привечер – над голите била, тавата си върти луната кръгла,
и – жадни, съхнат вехтите липи под залеза, изригнал бавна лава,
и аз усещам, че светът не спи, и сякаш с нещо скъпо се прощава, ...
  178 
Тя има само делниците – тесните,
по някой стих – душата да нахрани
и крехко като полъх равновесие,
крепящо се на думите: Жена ми.
Тя всъщност до изтръпване е ничия, ...
  767 
Не зная как обърках се нощеска,
реших, че сгодна си жена,
красива, с рошава прическа,
с котелче, котка и метла ... ?!?!
На пръч бил моят глас на славей ...
  389 
Разбира се – нашият, помисли си Джони и се надигна. Не му се напускаше топлото легло, нито му се слизаше от пищните бедра на Изабела, обаче… И в най-щастливия град трябва човек да се сдобива отнейде с пари, за да живее по стандартите му.
Безпарично щастие има само в сънищата. Като този, който накара ...
  303 
Глава 27
Под пода на трюма имаше още един цял трюм. В него имаше много повече сандъци с ром от колкото имаше горе. Бяха отлично подредени. Митра си подаде красивото младо личице през отвора, и почна да се качва по стълбата. Янко ѝ помогна да се качи горе и я прегърна. След което я целуна. Тя не се д ...
  442 
Тя ще поеме своя път едва сега.
Позакъсняла е, но още има време.
Една ненаобичана жена
се сеща да обича всъщност себе си...
Ще тръгне с поизтръпнали ръце ...
  770  10 
Настане вечер,
слънцето залезе пак.
Градът потъва в сън, унесен,
с него в мен "изгрява" мрак!
Като сянка бавно си проправя път ...
  329 
БЪДИ КРАСИВА!
... понякога в зениците ти сини провиждам всяко идещо добро –
каква прекрасна есен предстои ни с дъх на бадеми и на колендро,
какви дълбоки, светли и красиви ще ни люлеят сънни дъждове
покрай реката с дрипавите иви и щъркела, краче присвил одве, ...
  202 
Гара малка, в края на безплодна нива,
потънала в свенлива, блудкава мъгла.
Перон очаква тъй нечакан влак в нощта,
за гара светла, уж по-малко сива.
Един единствен пътник има, сам! ...
  259 
Доки ми єдність Європи
Кров ю своєю ліпимо
Гинуть дівчата наші і хлопці,
Діти і люди літнії..
Нашого горя поле безмежнеє ...
  1959  87 
Предложения
: ??:??