Потъмняха къпините
като кръгли очета на дяволи,
изпревариха гроздето и отбиха
безкрая от пътя,
а след първия облак, ...

Губя се в мислите
и тъгата си.
Изчезвам, бавно,
по малко на глътки.
Един ден ще съм- ...

Пътуващата група от ездачи, каруци и една каляска бе навлязла, вече много навътре в дивите джунгли. Директна слънчева светлина едвам се прокрадваше на места около тях, заради гъстата растителност и огромните дървета. Имаше и лека мъгла заради изпаряващата се от земята влага, а въздухът беше тежък и ...

Скитникът арменец 67
Фериботът на “Viking line” наближава пристанището на Хелзинки. То е разположено на брега на Финския залив в Балтийско море. Скоро ще акостираме и това интересно и приятно пътуване ще свърши.
На кораба цари голямо оживление, стотиците членове на екипажа се готвят за края на това ...

Природата ли, Бог ли? Аз не зная.
Едно и също ли, или са поотделно?
Светът не се замисля и нехае,
а вярата прилича на отшелник...
Какво ли вдъхновение са имали, ...

Аз съм
Аз съм книгите, що чета,
в светове безброй летя.
Аз съм цветята в градината на село,
с рози, маргаритки, нарциси, зюмбюли. ...

НА ГРОБА НА ЛЮБИМАТА
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Късна есен, монотонен дъжд и гнили мисли… Колко
боли да се каже „сбогом” – немея пред твоя позлатен гроб.
Коя ли магическа любов сече ума? Боли, боли ...

МИШЛЕТА ВЪВ СВЕТОВНАТА МАЗА
Понеже иде край на дните летни
и вехне в двора старата бреза,
изглежда, снощи някакъв несретник
заселил се е в моята маза, ...

Казвай, казвай, времето тече,
август за кой път превалява,
влюбен ли си още в мен, момче
или всичко само е забава?
Често във живота е така: ...

„Звездите сигурно са полудели“
щом мъчат се над Африка
да заблестят
без в небето българско въобще
да са изгрели.

По-лятно морско се подрежда,
най-лятно морско ме обича,
морето в мен твори надежда,
вълните вътре са, потичат,
мигът се разширява плавно ...

В паралелен свят живее
моята добра душа.
Ту обича, ту се смее
в свят, изпълнен с красота.
Ходи ти на гости често, ...

Ежедневки 90
1. Маскирах се, като бойлер... и открих топлата вода...
2. Останах без нерви... но не спирам да се нервирам...
3. Имам възможност... но нямам способности...
4. Не съм идиот... но покривам всичките изисквания за такъв... ...

Н И Щ О Н О В О П О Д С Л Ъ Н Ц Е Т О
Ежедневно ни галопиращо подминават
безброй варианти за стоп в промените на климата,
от ден на ден положението все по-тежко става,
на въглеродния отпечатък извисява се кривата. ...

Според мен на всичките тия джендър щуротии е тая - просто да се говори по темата.
Антирекламата също е реклама - може да е негативно, може да има скандали - ама ето говори се! Вкарват темата като цяло в главите на хората, опитват да поставят под въпрос кое е нормално и кое не е :)
За мен няма как вс ...

Стоя пред теб.Пред мен мълчиш.
Подобно степ гореща са твоите очи.
Стоя и вече знам,няма да се явиш!
Белият храм на съня ми не е фетиш,
който отвежда в чувствени страни... ...

Реже сурово животът – съдбовно,
ужасно, без отказ, до изнемога,
без жал дълбоко надолу и още…
С времето – орис безкрайно жестока,
рано чезнат сърца, толкоз обични… ...

СЪЛЗА ОТ ОБЛАК, КОЙТО СИ ОТИВА
Приижда есента и с дни мъгливи,
брега загръща, сипея му стърже.
При мен от пътя никой не отбива
и сивотата ме пленява бърже. ...

АВГУСТ НА ХЪЛМА
... с дълга мантия от вятър Август в залеза върви,
сякаш бавен Император! – ляга в жълтите треви,
в шепите на сто хетери чезне в миг, по-къс от вик,
казва ми: – Ела, Валерий? – лятото е само миг! – ...

Аз крайречна върба съм, от тези, които не плачат,
с мойте клончета вятърът тънички мрежи плете,
а край мене на плиткото тихо приклекнал е здрачът
и ме гледа учудено, сякаш е малко дете.
Аз крайречна върба съм - без сянка... Така ви изглежда. ...

ДВА ВЕКА НЕЖНОСТ
… и – обладан от зверска суета, в която не намирам капка смисъл,
понякога сам себе си чета – какво, кога, пък и защо? – съм писал,
и кой съм бил из думите добри – и в римите? – безмълвни Ниагари,
нима натрупах слава, власт, пари? – във своите стиховищни хамбари, ...

МОРЕТО, КОЕТО ПЕЕ
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Дните на есента ходят по асфалта
и дъждът тихо умира
с еднаквите дни, които минаха, ...

СЕЛФИ С РАЧЕ
... щом върбата тихо плаче над стишената река,
в подмолите дребно раче щипва моята ръка,
със мустачките си шава, сякаш казва ми здравей,
селфи правим си тогава върху моя стар дисплей, ...

Когато
жадни пиехме вода
направо
из под крана на чешмата
а гладни си отчупвахме с ръка ...

сърцето
е
обителта
на
любовта

От нищото започнахме -
наивни, нежни и добри.
Без корен и без почва.
Все още вярвам - птици сме.
(Нали?!) ...

Витая нейде в парещия зной .
събирам знаци, звукове, миражи.
Отдавна все се питам – кой съм, Кой?
И търся някого да ми разкаже.
Изгубен ли съм в този свят унил, ...

Моето лято започва с август,
кацнало с птица метална в зори.
С куфари, с раници, прелива от сладост,
с усмивка и слънце в два чифта очи.
Моето лято лепне от благост… ...

Докривя ми, мачкат ни ехидно
неопровержимите права,
бият ни с нахалство по-завидно
от средновековната хава.
Стойте у дома, в буквален превод. ...

Извикай ме по име
Извикай ме на глас
И аз при теб ще дойда
дори и в късен час
Вратата ще отключа ...

Отхвърлям думите - суетни,
завистливи.
Завиждат те на словото излято.
Отхвърлям всички думи колебливи,
изречени в умиращото лято. ...

Има тук нов проект на стар герой,
"Ново начало" именува си се той,
създаде го Дебелян-купчината лой!
Пише, че е "успял мъж и феномен",
Боже, от "успели" свине пази мен! ...