Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
385.8K резултата

Танц с есента

Потанцувай с мен, мила есен!
Да танцувам с теб искам само.
Ти да бъдеш вълшебната песен,
аз да шепна на твоето рамо!
Потанцувай с мене на воля! ...
866 2 2

Попрыгун 🇷🇺

Прыгаю я днем и ночью,
Гравитацию рву в клочья.
С большой прыгнул высоты,
10 метров там, ухты!
Прыгнул прямо я на землю, ...
884

На набора С.

Сутрин вечер,зиме лете
пише стихове - поет е!
Спомня си на всяка гара
за любов и изневяра.
Ниски ,тънки и дебели ...
625 1 5

Котка

Разля се мъркане в сенчестия мрак,
тихо се движи, без звук, без знак.
Очите ѝ светят като пламък в нощта,
със себе си носи дълбока следа.
Тихо, грациозно, сякаш дух в мъгла, ...
534

Без теб

Стаена в тиха дъбрава,
помръкна моята муза.
Слънцето престана да грее.
Луната престана да свети.
Облаци сълзи си ронят, ...
923

Циганско лято

/безглаголно/
Палитра от краски. Черга нашарена.
Циганско лято с дюлев привкус.
Слънчев отблясък от грозд кехлибарен.
Есен щрихована в златен ракурс. ...
273 1

Есенно

/безглаголно/
Трудна, но сладка. Есенна обич.
Цветна палитра от багри и вкус.
В прага залостени пламък и горест.
Мисли греховни с житейски привкус. ...
1.2K 3 16

Есенна усмивка

Есен палитрена грейна в гората.
Тайно напръска с боички листата.
Втъкна във клоните златен конец.
Вплете короните в шарен венец.
Слънчо зад облаци сиви надникна, ...
937 3 7

Игрива мечта

Понеже вече сняг не пада,
ни в късна есен, нито зиме,
щом захлади се, пак ще страдам –
с шейната няма да се снимам.
Не ще да мятам снежни топки ...
892 1 7

Непоетично

Аз изливам мрака в мен
някъде по бялата хартия,
за да те срещна слънчев ден,
а в юмрук листа ще свия.
Някога, като момиче, обещах ...
559 1

Местят ли Георги Димитров в ЦУМ?

ЦУМ ще се превърне в място за експозиции на египетски образци от древността. Това е вече официална новина. Може би там ще намерат убежище и египетски мумии. Ако това се случи, то близко до ума е да бъде прехвърлена там и мумията на комунистическия вожд - сеньор Гочо Димитров. Човекът бе лишен от кол ...
535 3 6

При тебе идвам

ПРИ ТЕБЕ ИДВАМ
Пламено изгарят моите устни,
пулсират в ритъм моите вени,
за тебе днес съм окрилена
и при тебе идвам не с болка, ...
486 2

Опомняне

Този свят се побира в очите за бъдното слепи,
а изглежда измамно безкраен, но не е така.
Здраво делника стиснали пак в посинелите шепи,
не подаваме нивга на никой за помощ ръка.
Този свят не е наш и в душите си всички го знаем ...
367

Здравей, Човече!

ЗДРАВЕЙ, ЧОВЕЧЕ!
... добър човечец снощи е преспал в градинката на Седмата ми пейка,
оставил ми е своя топъл шал, обувките и зимната си грейка,
едно шише кю-пак – менте мерло, кибрит и недопушена цигарка,
и сетне си е тръгнал с НЛО от тоя тъп живот, от мен, от парка, ...
2.2K 2 2

Чайка-вълна

Вятърът вдига вълни.
Вълните носят риби.
Рибите са захапали кукички.
Кукички, хвърлени от рибари.
Рибарите дойдоха с лодките. ...
623

Събуждане

Младостта е лъжа, не е реална!
Тя е илюзия нахална
и досадна!
Във светът ни прагматичен
води ни към път мистичен, ...
504 2 1

Градът

Музика, текст, акустични китари, вокал: Пламен Сивов
Барабани, бас китара, елекрическа китара, смесване и мастериране: Калин Сивов
Една съвсем понятна вечер,
невиннa като звук.
Последно тръгване – от тук ...
1.7K 1 1

Последната комедия дел арте

ПОСЛЕДНАТА КОМЕДИЯ ДЕЛ АРТЕ
... дали защото съм си твърде стар,
не ставам да те заведа на кино –
на пейката във есенния парк
седя – един печален Арлекино, ...
469 1 1

По пътя за двама

Прегърни ме, мой ветре,
единствен и мой!
Прегърни ме по пътя за двама!
Ако аз съм вълната, ти бъди ми прибой,
да намерим днес пътя до храма. ...
537 1

Ежедневки (112 и 113 част)

Ежедневки 112
1. Маскирах се, като тиква... и станах премиер на България...
2. Ядох голям бой... но пак си останах гладен...
3. Споменах пред приятели, че жената спря френската... и всички ми казаха, че не съм прав...
4. Направих голям удар... блъснах се в тир... ...
715 5

В сряда се не сяда

Аз пък съм убедена, че всички ме харесват, само където повечето грешно разбират чувствата си!
Защото вярвам, че всички хора са добри! Съдя по предизборните политплатформи!😊
От летящи чехли, метли, тигани, точилки и налъми при оживени спорове е излязъл лафът, че не всичко, което лети, се яде! 😄
- Май ...
772 3

Клоунът

Някой каза на тъжният клоун, че през тъгата може да се свърже с хората! Някой излъга клоунът, а той – глупака повярва на думите и реши да пробва. Изтри гримасата- усмивка и показа тъгата и болката. Показа слабостта и уязвимостта такива, каквито не бяха виждали отдавна хората.
А раните му бяха наисти ...
485 2

Мир 🇷🇺

Один приходит, другой уходит,
мир меняется в лицо,
один теряет, другой находит,
и закрывается кольцо.
Как мы будем жить решаем, ...
738

Болка

Чаша вино... самота!
Телевизорът в лицето ми се взира...
Търси някаква вина с която тя да ме травмира.
Реалност, тръпка спомен и лъжа.
Магията... отдавна тя не съществува... ...
435 1 4

Дръвца за Мама

ДРЪВЦА ЗА МАМА
... и понеже избягаха моите късни слънца,
и на юг се извихриха птиците в шеметен полет,
ще нацепя на мама – да има на зима, дръвца,
и – доде ги нацепя, ще мечтая за идната пролет, ...
413 2 1

Зелените треви

Когато капят листата,
тревите отново стават зелени.
Сякаш в последното лято
пазят мечтите огрени.
Сенки бягат, уплашени, в мрака ...
792 1 1

Идея

Стърчи на клона стар
последното листо
след вятър отшумял.
Стърчи като кошмар
и спуска малка сянка ...
597 1

Есенна мъгла

Мъгла покрива светлината,
а виждаш пак кристално ясно,
че слънце, клекнало в душата,
оформя сенките прекрасно.
В очакване по спомени вървиш, ...
660 1 1

Началото

Аз ти казах, не пролетта,
есента е началото –
трябва да окапват листата
и да изгнива презрялото,
да се пука жадна кората ...
807 2 2

Българско

Старице моя беловласа,
вземи ми силата! Вземи я
от сълза пред иконостаса
до огъня по Йеремия.
С дъха ми млад да шием свила ...
745 9 13

Интервю на прощалната гара

ИНТЕРВЮ НА ПРОЩАЛНАТА ГАРА
Не останаха много въпроси.
А и отговор вече не търся.
Ти си облак, дъжда недоносил.
За прозрения вече е късно. ...
455 1 4

Изгорялство*

Бе Кръстовден и Христос
тръгнал бе накъм Калето –
в пепел и вретище, бос,
с пъстра бъклица в ръцете.
Долу дремеше Свищов ...
541