Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 852 резултата
Душата ми в теб се оглежда
Написах ти нежно писмо
със думи и порив вълшебен,
магично и само едно
със смисъл старинен и древен. ...
Написах ти нежно писмо
със думи и порив вълшебен,
магично и само едно
със смисъл старинен и древен. ...
755
2
2
Щастлив е дяволът от Божийте чада,
отдавна в лоното му са, осиновени.
На кръста молят се, но дават му душа,
което важното е, че за тях е бреме...
А той отдавна спря да ги омайва, ...
отдавна в лоното му са, осиновени.
На кръста молят се, но дават му душа,
което важното е, че за тях е бреме...
А той отдавна спря да ги омайва, ...
279
2
12
Хората рядко остават сами. В този забързан начин на живот всеки е свързан с някого. За да изкара прехраната си. За да може да е в обществото. За да споделя чувствата си. За да чуе себе си, човек се нуждае да е някъде извън града. Най-добре това се случва в планината. Андрей имаше голямо натоварване ...
330
Лятото лети безкрай
от октомри чак до май,
юнско-юлския модел
в август продължава смел,
щом септември се роди ...
от октомри чак до май,
юнско-юлския модел
в август продължава смел,
щом септември се роди ...
308
2
6
Ръцете му от камъка са груби.
Длетото пее звънко… като кос,
а чукът удря… сякаш че се губи
след всеки лом огромната му мощ.
Онази мощ, безкрайна и първична, ...
Длетото пее звънко… като кос,
а чукът удря… сякаш че се губи
след всеки лом огромната му мощ.
Онази мощ, безкрайна и първична, ...
605
7
17
Не е важно кой те слуша,
Важно е кой те чува.
И да крещиш с цяло гърло насред екзалтираната тълпа,
Този, който трябва, ще те чуе,
Дори и да нямаш глас, стоейки насред пустошта.
Важно е кой те чува.
И да крещиш с цяло гърло насред екзалтираната тълпа,
Този, който трябва, ще те чуе,
Дори и да нямаш глас, стоейки насред пустошта.
469
Земята умори се под краката ми
от мойта престояла нерешителност -
от тебе да си тръгна окончателно
без думи, със безкрайни въпросителни.
И още да трепери нежността ми, ...
от мойта престояла нерешителност -
от тебе да си тръгна окончателно
без думи, със безкрайни въпросителни.
И още да трепери нежността ми, ...
294
1
1
Б О Р Б А
Нестандартна мисъл,
възбудено Съзнание,
трудно разбираем смисъл,
порив към познание... ...
Нестандартна мисъл,
възбудено Съзнание,
трудно разбираем смисъл,
порив към познание... ...
147
Някога виждал ли си роза без бодли?
Ето така да я хванеш и да не те боли.
И да видиш такава дори,
тя красива не е толкова, листата си гори.
Някога откъсвал ли си роза и тя да не увяхне? ...
Ето така да я хванеш и да не те боли.
И да видиш такава дори,
тя красива не е толкова, листата си гори.
Някога откъсвал ли си роза и тя да не увяхне? ...
247
1
1
Август е. Тревата окосена
във купата тя сънува сън,
че със билки ароматни денем
къпе се в роса отново вън.
И трепти! За вятъра се сеща - ...
във купата тя сънува сън,
че със билки ароматни денем
къпе се в роса отново вън.
И трепти! За вятъра се сеща - ...
296
Годината е 3023. Цели 1000 години съм в хибернация. Бях избраният за този полет, чиято цел бе да се открие мястото, откъдето е започнало сътворението на света. Затова и космичният кораб го нарекоха „Истината“.
Отвсякъде пищяха сигнали, мигаха лампи и целият кораб се тресеше. Капакът на хибернационна ...
Отвсякъде пищяха сигнали, мигаха лампи и целият кораб се тресеше. Капакът на хибернационна ...
233
2
1
Сипе, сипе, сипе сняг.
От небето безотрадно
на вълнѝ безброй летят
тези пеперуди хладни.
Като зимна орис зла – ...
От небето безотрадно
на вълнѝ безброй летят
тези пеперуди хладни.
Като зимна орис зла – ...
738
6
650
3
4
758
3
9
Сърцето ми изтръгваш своеволно -
отрова блика, но пък болка няма...
Щом ледените пръсти ги докоснеш
вече вълни в очите наближават.
С липсващ цвят звезди сънувам - шепнат, ...
отрова блика, но пък болка няма...
Щом ледените пръсти ги докоснеш
вече вълни в очите наближават.
С липсващ цвят звезди сънувам - шепнат, ...
292
1
1
– Хей! – поздрави го ентусиазирано Лизи. – Не очаквах да те видя въобще днес.
– Аз пък се надявах да те видя. – призна й Хирса и се огледа наоколо, преди внимателно да попита: – Сама ли си?
– Да. – отвърна веднага. По-добре да не казва, че е дошла с Чарли. – Защо?
– И не чакаш никой да дойде?
Тя пок ...
– Аз пък се надявах да те видя. – призна й Хирса и се огледа наоколо, преди внимателно да попита: – Сама ли си?
– Да. – отвърна веднага. По-добре да не казва, че е дошла с Чарли. – Защо?
– И не чакаш никой да дойде?
Тя пок ...
426
Be bold, Hunter! Merciless fate -
in spite of my high rank of late,
drugs, Colt and device
enable D. Weiss
new problems to us to create.
in spite of my high rank of late,
drugs, Colt and device
enable D. Weiss
new problems to us to create.
488
Прибоя тихо се долавя,
полуудавен в нощната тъма.
С запалка си присветвам,
цигара паля,
в очакване да дойде пак деня. ...
полуудавен в нощната тъма.
С запалка си присветвам,
цигара паля,
в очакване да дойде пак деня. ...
228
Селско утро, утро свежо
капе в мене от зори,
сбрало птичата си нежност
като пламъче гори.
Пламъче щастливо, тихо ...
капе в мене от зори,
сбрало птичата си нежност
като пламъче гори.
Пламъче щастливо, тихо ...
229
2
4
Два без пет е, а за мен е съмнало...
Пак луната си прави неуместни шеги.
Скучае ли или пък ѝ е хрумнало
да броя поредно стадо с овци?
До хиляда стигнах, а те, пощръклели, ...
Пак луната си прави неуместни шеги.
Скучае ли или пък ѝ е хрумнало
да броя поредно стадо с овци?
До хиляда стигнах, а те, пощръклели, ...
340
2
15
Разсеяно утро. И дъх на кафе. Птичи песни. Забързан е вятърът.
Една врата е затворена. Друга-скрибуца.
Парцалената кукла е като мечта.
Пътувам към себе си толкова дълго. Индиго от спомени нахлуват в паметта.
Часовникът рязко напомня за срещата. ...
Една врата е затворена. Друга-скрибуца.
Парцалената кукла е като мечта.
Пътувам към себе си толкова дълго. Индиго от спомени нахлуват в паметта.
Часовникът рязко напомня за срещата. ...
456
2
2
Две врати във коридора
и две стаи са зад тях.
Сам лежа -- днес няма хора.
Тишина и хладен здрач
по стените бавно лазят... ...
и две стаи са зад тях.
Сам лежа -- днес няма хора.
Тишина и хладен здрач
по стените бавно лазят... ...
181
Понякога съдбата ни разделя
от близкия човек с категоричност.
А в случай друг приготвя ни постеля
и кани в нея непозната личност.
От ходовете ѝ сме изумени, ...
от близкия човек с категоричност.
А в случай друг приготвя ни постеля
и кани в нея непозната личност.
От ходовете ѝ сме изумени, ...
958
5
16
Виждаше ги в парка. Седяха един до друг и си говореха на висок глас. Предполагаше, че недочуват. Лицата им бяха набръчкани с неразгадаемите йероглифи на времето. Тя беше забрадена, облечена с овехтяло манто, подпираща се на стар бастун. Той изглеждаше по-наперен в тъмносиният си костюм, носещ чадър ...
563
5
16
Сред полята на дружелюбната чужбина,
която щастие от мен не крие,
някъде във облаците светлосини,
чакащи буря от любов да се развие,
Някъде на тиха улица, обитавана преди, ...
която щастие от мен не крие,
някъде във облаците светлосини,
чакащи буря от любов да се развие,
Някъде на тиха улица, обитавана преди, ...
261
Бели лебеди хвърлят
черни сенки по синята плът
на течащата река
на живота,
а над тях е заспало ...
черни сенки по синята плът
на течащата река
на живота,
а над тях е заспало ...
316
2
3
Не знам напред какво ни предстои,
но знам какво сме преживели.
Ръката ти- ръката ми държи
душите ни- отдавна са се слели.
Броихме с тебе месеци, години. ...
но знам какво сме преживели.
Ръката ти- ръката ми държи
душите ни- отдавна са се слели.
Броихме с тебе месеци, години. ...
480
12
19
Все още те обичам остани,
а само твоя снимка ми е пред очите,
в сърцето ми бушуват мрачни спомени
и само плача и въздишам .
Не съм те наранила с думи , ...
а само твоя снимка ми е пред очите,
в сърцето ми бушуват мрачни спомени
и само плача и въздишам .
Не съм те наранила с думи , ...
360
1
5
Глава 23
Втора вечер Петроград удържаше обсадата на холораните, водена от генерал Петър Джарел. Огнените кълба летяха по града-крепост. Поредната топка бе разтресла стената, а халеополисите все по-близо се приближаваха, въпреки усилията на войниците-защитници. От стените вониците-защитници поливаха ...
Втора вечер Петроград удържаше обсадата на холораните, водена от генерал Петър Джарел. Огнените кълба летяха по града-крепост. Поредната топка бе разтресла стената, а халеополисите все по-близо се приближаваха, въпреки усилията на войниците-защитници. От стените вониците-защитници поливаха ...
412
2
У някои чугунени и безвъзвратно побелели български глави носталгията по комунизма е много силна. Заслепени от собственото си тесногръдие те му приписват успехи, които според тяхното некомпетентно мнение той е пожънал в България. Най-лошото е, че те наивно се заблуждават, че ако България не беше наси ...
497
7
5
592
1
4
Гледам нов филм от Казахстан. Те напоследък са го ударили на исторически филми. Нали трябва да обединяват народа, все още неизживяващ се единен и делящ се на жузове /джузове/. Тоест – кланове.
Държавата не създава нация – няма, например, белгийска нация, там тя обединява две големи области – Валония ...
Държавата не създава нация – няма, например, белгийска нация, там тя обединява две големи области – Валония ...
874
1
1
НОВИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
... аз нямам никаква вина в това, че с мен светът е грозен,
и всяка гнусна новина започва с тоя Христо Грозев? –
потеглил в Англия на лов – и Путин все да му е черен,
в добавък – с Алексей Петров! – и с натрошения му череп. ...
... аз нямам никаква вина в това, че с мен светът е грозен,
и всяка гнусна новина започва с тоя Христо Грозев? –
потеглил в Англия на лов – и Путин все да му е черен,
в добавък – с Алексей Петров! – и с натрошения му череп. ...
286
3
4
Пътувах с влак до Пазарджик,
с едно моме - колега.
А влакът бе без климатик
в една ужасна жега!
В купето беше като в пещ! ...
с едно моме - колега.
А влакът бе без климатик
в една ужасна жега!
В купето беше като в пещ! ...
448
4
14
Не съм за тоя свят,
не съм!
Какво ме още с него свързва? –
Душата може би не дръзва
да се прости ...
не съм!
Какво ме още с него свързва? –
Душата може би не дръзва
да се прости ...
123
Бавно слизам към дъното в себе си
да потърся свойта невинна усмивка.
Да се гмурна дълбоко за онази увереност
и изплувал после да се настигна...
И насреща ми, ето - този юноша бледен ...
да потърся свойта невинна усмивка.
Да се гмурна дълбоко за онази увереност
и изплувал после да се настигна...
И насреща ми, ето - този юноша бледен ...
217
Д И В О Т О З О В Е
Да затвориме за миг очите
и се пренесем назад далече...,
да тръгнем смело по следите
на несъществуващото вече. ...
Да затвориме за миг очите
и се пренесем назад далече...,
да тръгнем смело по следите
на несъществуващото вече. ...
172
Когато…
Когато облаците бели
за мене само заблестят,
лъчите слънчеви поели,
във синьото небе летят. ...
Когато облаците бели
за мене само заблестят,
лъчите слънчеви поели,
във синьото небе летят. ...
247
Всичко, всичко изведнъж осъзнаваш
като студен дъжд, който те е облял,
като филм, въртящ се в бърз каданс,
като след стогодишен сън, заспал.
И така изведнъж очите си отваряш, ...
като студен дъжд, който те е облял,
като филм, въртящ се в бърз каданс,
като след стогодишен сън, заспал.
И така изведнъж очите си отваряш, ...
217
3
Лъжи ли бяха или надежди скрити...
Мечтания за по добър живот.
Копнежи ,салюти неразбрани
Родина гине без вина...
Аплодисменти някои въдицата ...
Мечтания за по добър живот.
Копнежи ,салюти неразбрани
Родина гине без вина...
Аплодисменти някои въдицата ...
233
3
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
