Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 9: Грижи за татко
Следващите дни за Беликá минаха в сън. Завита с дебелото одеяло, а върху него задължително беше красивото й наметало. Може би заради наметалото, но Беликá не сънуваше онова място и онези, които искаха да остане при тях. Не сънуваше всъщност ...

Внезапно притъмня като във нощ –
далече бях от Теб, така далече.
Студът прониза ме до кост,
водата черна ме повлече.
Душата ми в конвулсия се сви, ...

От пота най по... потънахме в едно...
От кой не скача... и майтап!?
Европа сама си сложи крак.
Конфузна работа, голям майтап.
Украйна плаши ни със крах. ...

Днес рядко идват тука хора,
само на празника сещат те.
Старият монах прекръства се с тъга,
защо загубиха хората себе си, вярата,
те рядко се сещат за Господ Бог, за Отца. ...

Като видял Господ, че за толкова хилядолетия мъжът грам не е еволюирал умствено, създал AI. Най-после жените си отдъхнали доволно - вече имало кой да ги и изслушва, и им отговаря с думи, без нечленоразделни звуци!
- Скъпи, прибираш ли се вече, чакам те за вечеря?
- Ще пропусна вечерята, не ме чакай, ...

Нелегитимният вече президент Зеленски, както и няколко екстремисти от неговото обкръжение, стават все по-голяма пречка за постигането на мир в Украйна. Това ясно пролича от срещата в Мюнхен. От друга страна вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс може смело да бъде наречен ДиДжей Ванс. Той извади жълт к ...

(акростих)
​​​​​​Малка моя, ти порасна.
Имаш днеска ден рожден.
Лично стихче ти изпращам
Аз, написано от мен. ...

В мрака гъст на времена сурови,
сред вопли, куршуми и черни окови,
един глас екна — буен, свиреп,
раздирайки мрака с пламенен треп!
Гласът на огън, на бунт, на стихии, ...

Здравейте, роби на прогреса!
Здравейте, братя и сестри!
Оставихме се да ни впрегнат,
във името на светли бъднини.
Животът ни натъпкан с алгоритми, от ден на ден превръща се в числа, ...

Колко много любов
опустяла по светските друми.
Чух стенания, зов,
съкровенно проплакващи думи...
И попитах защо, ...

Свири, момче! Клавишите настискай.
Събудена до късно съм и аз.
И слушам, и душата ми въздиша,
че все сина си търся в късен час…
Нощта уплашена далече бяга. ...

Аз защо ли така те обичам,
но не знам и за мене е тайна
щом те видя, към тебе потичам,
щом река съм безспир всеодайна.
Който иска да търси причини, ...

– Направо ли да си разтварям краката или имаш намерение да ми спретнеш някоя абсурдна любовна игра преди да ме благословиш с жезъла си, носител на вечната светлина?
– Ти си много тежък случай, Аделина. Неспасяем. Всеки път, когато с теб направим една крачка напред, решаваш най-ненадейно да се върнеш ...

Да уловиш красотата ... . . Днес, може би най-разпространеното хоби е фотографията, красиво хоби при това ... Има много и разнообразни хобита, колекциониране на салфетки, оръжие, плетене, готвене, спорт ... С хоби разпускаме забавляваме се, релаксираме ... С него може да се развиват полезни умения, ...

ПЕСЕН, КОЯТО НЕ СТАВА ЗА ПЕЕНЕ
Непоносимо е да си
така далече – и заключена,
кварталът да се огласи
от глутница жестоки кучета, ...

Не съм магьосник,
нито божество.
Не съм и двойник
на висше същество,
но вярвам в силата, ...

Улики любов, скрити под перваза,
Сто вини във скрина скътани, в сатен.
Тръпнещи тела с още парещите ласки делнично се сливат.
в сивия сюжет.
Мисли центробежни ...

на поета Деньо Денев
Шепнат калдъръмените улици
на подбалканските градчета...
Там живеят спомени забулени
за сто войводи и за чети. ...

Чу се взрив във носа и надолу след миг
се понесохме ние презглава.
Чу се възглас уплашен, чу се и вик -
и за нас вече времето спря.
Под краката ни палубата се наклони. ...

Сепнах се изведнъж. Омотан като какавида в полиетилен и одеалата, едва примърдвах.
Врътнах глава.. На фотьойла, свита на кълбо и завита с одеалце придрямваше Тонито. На нощното шкафче бяла хавлийка сгъната на широко, порцеланова чаша за чай.
- Тони, Тонии - прошепнах тихичко за да не я стресна - Тон ...

Времето на никой не прощава,
краде си мигове от нашия живот,
когато ни е тъжно - изостава,
щастливи ли сме бяга във галоп.
И винаги за нещичко не стига, ...

Колко пъти аз не можех да заспя
Колко пъти следвах грешният път
Колко пъти мислих за това, че
Животът ми е низ от грешки
Колко пъти си задавах въпроси ...

Събира се по жълтите павета стадо от овце,
доведени тук от техният бог - ,,парата''
с изчанчени дрехи, обагрени от дъгата,
нарекли недъзите си: ,,гей-парада''.
С измислени полове - като 5-ти и 150-ти, ...

Свести ме земетръс и човешко крещене. Около мен всичко се люлееше, камъни хвърчаха навсякъде, скалите шумяха заплашително, а леден вихър фучеше и се извиваше, та вдигаше прахоляк и го мяташе в лицето ми. Откъде тоя вятър под земята се намери, ще попитате. Не знам. Знам само, че там беше. А посред фъ ...

Не пия вино, но обичам
да седна под зелената лоза,
да слушам суетнята птича
сред клоните на дворната бреза.
Да гледам лятос как налива ...

Наздраве за живота, за успеха,
за бъдещето и за любовта,
сложете най- красивите си дрехи
и с тях се покажете пред света.
И нека чарът ви искри да пръска ...

Градът диша в сиви пулсации,
неонът проблясва в стъклени очи.
Тук времето бяга без навигация,
а хората – сенки сред светлини.
Ехо от стъпки в бетонни алеи, ...

"Обичам те!" - наум всеки ден казвам ти аз,
но думите ми не пристигат при теб,
живеят в мен - половин човек.
Невъзможно е, няма как,
да бъдеш с мен в този красив такт, ...

Различна съм,
но от добрите,
която
прави чудеса.
С пламъчета ...

КАРТОТЕКА НА РАЗДЕЛИТЕ
Не прелиствай душата ми грубо –
тя е крехка и зрачна материя.
В нея вписвам какво съм изгубила,
всички тайни мечти и безверия. ...

Можем ли да си представим:
от Хавана… до Пекин
хората от… сто държави:
екстроверти - до един
да са влюбени в живота, ...

И натливка някои ме наричат,
м акар да знам, че ме обичат.
А з харесвам се сега такава.
М ама ето за какво е права.
Н а инат записах се в хора. ...

Терасите - стратегическо място, където
частица от града се простира на длан,
и предсказуем, до болка се повтаря сюжетът,
а преди да се случи,… вече го знам.
Денят преди седем вече е буден. ...

Всеки иска да бъде обичан, независимо дали признава тази своя нужда или не. Това е заложено в същността на човека и се проявява в неговите действия, мечти, избори и т.н. Един от абсурдите на съвремието ни е свързан с факта, че независимо от жаждата за любов, като че ли омразата властва в хорските от ...