Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 131 резултата
"Що във войната да не ни включа?
Що трябва разум аз да проявявам?
Що страната си сега да не позакуча
и да се пращат оръжия настоявам?
Защото съветник в Украйна бях, ...
  532 
Лагерът на капитан Бело беше разположен на една огромна поляна в подножието на върха на планината. За негово нещастие войниците му не бяха подготвени за такава ситуация. Те далеч не бяха командоси за подобен род действия. Неговите хора бяха подготвени да водят битка, не да издирват хора. Но заповеди ...
  449 
  312 
  415 
  571 
Горчи от снощи още послеслова,
кафето днес е с вкус на хиляди беди
и слагам бучка захар, после нова,
а то е сякаш по-горчиво от преди.
Умът ми остър знам ли за какво е? ...
  267 
В САЯТА С ВИРОГЛАВИТЕ КОЗИ
... по къщата бръшлянът да пълзи и вечер да приижда – дълбоока,
в саята въртоглавите кози с бастуна дядо благо да нахока,
в котлето баба да свари нахут, да ми го ръсне с чубрика и джоджен,
и – турил край на своя черен труд, денят ми да си тръгне с обич Божем, ...
  224 
Не, този стих не искам да го пиша.
Всяка думичка кънти. Боли. Сълзи.
Пресяда в гърлото. Не дишам.
Сърцето - свито в ъгъла кърви.
Тишината е като картечен пукот. ...
  411 
Зелено, твърде е зелено,
но на Зеленски ми мирише,
от войнствената премененост
отвън навътре не се диша.
Натиска ни сериозно НАТО, ...
  659  50 
Летен дъжд забули върховете,
вятърът довя тъга,
задрънчаха в звънците греховете
звънът им тихо начерта дъга.
Напои се сухата земя - ...
  176 
- Прибирам се да взема душ, но после
ви каня, Поли, аз на палачинки!
- Обичам ги, запомнила си, Роси!
Последно ядох, като прави чинка.
- Да тръгваме, денят ще бъде чуден! - ...
  531  14 
Залязващо
И поляга над къщите ...огнено
и обагря небето в златисто,
и прощално ме гледа през облаци,
тъй далечно, и толкова близко... ...
  435 
ОТВЪД ПРЕДЕЛА НА ЗОРАТА
Аз бродя често в странни светове,
които сетивата ми изострят.
И кътам обичниче – стръкче-две,
поканя ли те там на гости. ...
  265 
МАМА ПЕЧЕ ПИПЕР
... жени пекат червен пипер на туча – и в дворчето на есен зауха,
и Мурджо край колибката си куча със дрезгав лай насече ми дъха,
през прочката поде се дъх на пушек, изпука жално въгленче от чам,
денят обира кривата си круша – от мен с коричка хлебец по-голям, ...
  653 
В един живот живян, като насън
между кошмарите под чужди одеяла
изгаряно съм в клади от огЪн,
затваряно съм в болничната стая,
където всичко е доволно безопасно, ...
  177 
Колебания
Колебанията на верните решения основа са.
На изходът, на изходи, и входове красиви.
На мисълта, на воля и постъпки, на дело раждащо се - ново.
На решения - свободни, верни, безпристрастни. ...
  279 
Истинският шоколад не е толкова сладък, колкото е в представите на хората, които не са ценители. Той сякаш иска да покаже горчивината в сладостта на дните ни. Шоколадът не е храна, която да се изяде наведнъж. За да се изпита наслада е нужно да се отчупва парче по парче. Да се затворят очите и човек ...
  261 
В златно пердето
обагрил е залезът –
след миг угасна.
Бели дантели летят –
свят на първична прелест. ...
  241 
Както и предния път, когато двамата се бяха прокрадвали из храма, Чарли ги загърна в илюзията, която ги скри от очите и носовете на стражите. Докато вървяха из коридорите, разминавайки се с патрулиращите мъже, Елизабет не за пръв път се зачуди дали нямаше да е добра идея да ги предупреди да бъдат на ...
  312 
Светкавица и после гръм.
Заваля пороен, летен дъжд.
В слънчев ден не беше сън,
дъга изгря над цъфната ръж.
Небето любеше земята, ...
  624 
В съавторство с Владимир Георгиев
През лятото той вървеше зад мен и се задъхваше. Аз се обръщах и го поглеждах. Челото му беше като на Христос. Капчиците пот срещу жаркото слънце ставаха капки кръв в очите ми. Ние стъпвахме в избуялата трева боси и смаяни. И когато спирахме да събирахме прашеца поле ...
  557  19 
Числата сменят се като по ноти
в житейска ми музика забързана.
Трупам и губя тук само банкноти,
а ежедневието не стои завързано.
Миговете никога не ме изчакват, ...
  338 
Прах, сълзи, вяра, мечти...
някой продал е гласа ти!?
Питаш се, ти ли сгреши...
или просто е бъдеще.
Кой ли ще реже хляба ни!? ...
  252 
Мисли преплетени, стоящи, живи, бледи, подсетени
взрени очите ми навътре
към спомени ярки преплетени
стоящи от отминала съдба
жива за вярващи ...
  298 
Не искам да съм силна!
Не искам ...
винаги да бъда
всичко можещо момиче!
Аз искам ...
  246 
Бордюрът топъл стол ми беше
сред улички, къщя, плети.
Отнейде музика струеше.
Във тия мои самоти
събуждам се, отново тръгвам; ...
  470 
Вратата на балкона отсреща винаги стоеше отворена. Цяло лято. Бяло перде скришом и малко призрачно се появяваше от време на време, размяташе се – бавно и несигурно, после се прибираше. Сякаш то беше стопанинът на тази къща. Демон.
През зимата това бяло перде не излизаше през отворената врата. Стоеше ...
  385 
СОЛО ЗА ВАРНЕНСКИТЕ ГЛАРУСИ
... на джуруми сивопери вдън небесния простор,
връз пасажите с лефери гларусите грачат в хор,
вятърът сече тръстика край ръждивите скали,
хлътват лодките в ачика подир третите петли, ...
  225 
Най-хубавото място след дома
Има едно вълшебно място в града
и понеже ви обичам, ще разкажа.
Най-хубавото място след дома,
искате ли да ви го покажа? ...
  210 
Домът ми стар притихнал е и чака
да чуе стъпките ми отдалеч.
Аз вече виждам родната си стряха
и много бавно движа се напред.
Не знам дали да се завърнеш вкъщи ...
  272 
След всичките си лудници разбрах
светът на лудите -първичен.
Делил съм хлябът си с тях ,и аз
до края на света ,ще ги обичам.
Решетката с метален звън ...
  185 
Все по-често напоследък за Вийон се сещам
и за въпроса му за "оня" лански сняг,
все по-рядко с оределите приятели се срещам
и обещаваме си непременно да се видим пак...
А "непременното" пропито е с условност ...
  344 
който спасява -
на Бог подражава и
Него прославя
  252 
Когато бързах с тебе да се срещна
преливаха реки и дъжд валя...
Потоци буйни влачеха към бездна,
отнасяха мостове, заливаха села.
Когато исках с тебе да се видя ...
  392 
Беше хубаво преди.
Имаше живот.
Но предател отреди -
пак да е хомот.
Беше хубаво преди. ...
  271 
Не беше сън. Житейският сценарий
е дело на случайности в живота.
Запазен спомен с форма на хербарий
издейства си за бъдещето квота.
В училището чакаше ги Краси – ...
  783 
МЪДРИ, ЖЕЛАЯ ДА ТЕ ДОВЕДА
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Желая да те доведа
в съня си,
в моя сън, ...
  306 
  635 
Знаеш ли, мечтая си за шоколадов свят.
В него шоколадови реки ще потекат.
Няма вече супа да предлага мама.
С шоколад ще мажем даже и салама.
За закуска аз ще хапвам шоколад. ...
  314  19 
  447 
Предложения
: ??:??