Няма късна любов!
Има рано избягало детство.
Дори и когато си готов,
нищо не идва лесно.
Няма минало свършено време. ...

РОМАНС ЗА НОЩНА ВАРНА
... вместо да върви на село, там да копа с пот на чело,
в Шишковата ми градинка наркоманът спинка.
Хищни нощни невестулки – дебнат градските патрулки,
джендър в рокля със дантела зъзне пред хотела. ...

Линкин Парк-"Остани и си тръгни"
Албум:Hybrid Theory 20-th Anniversary
Всичко,което казваш
звучи пресилено и фалшиво...
Колко време щеше да ти отнеме ...

Поиска Мечо да узнае,
похапвайки от медна пита
снегът навън дали ухае
и сънен майка си попита.
- Мецанчо, щом си любопитен ...

Буря вилнее в замръзнали клони!
Брезата тревожно извива снага.
Връхлитат въпроси, куп... Милиони!
Дървото въздиша- дълбок е снега!
Бавно отпуска клони приведени, ...

към Бог напират -
и душѝте си при все
че татуират...

Какво спокойствие над тия къщи,
над тия борове, над туй небе!
декември 1990 г.
гр. Сливен

В Р Е М Е З Л А Т Н О З А Ж Ъ Т В А В Е Л И К А
Когато си тръгнал от нищото
и си се възкачил на върха,
не забравяй,че и други същото искат
и са готови,да ти забият нож във гърба. ...

Метафизична единица ...
с раница.

Сиво пепелище, дим се скръбно вие,
в плащ от гордостта си, рани тежки крия.
Никой не допускам, там дълбоко в мене,
дето светлината тихо, кротко дреме.
Дълго се повтарях, в грешки сладко стенех, ...

Падат леко и спокойно сред голите дървета,
свирят и пеят своята зимна оперета.
Вятърът спи с мечките своя сън,
оттук-оттам се чува лек звън.
Падат по лицето ми студени, ...

Някъде там из предишен светъл живот
дните ми земни явно са вързали бавно
стара любов и положили нежно в кивот –
към мене пътува сред Космоса леко и плавно.
Някой светло жадува за мен ...

Не за страст сърце жадува,
жадува за усмивка ведра,
ела, душата без теб тъгува,
ти си лъчезарна и добра!
Две души нека в едно се слеят, ...

Наближат ли празниците, светът се юрва нанякъде с каквото му падне.
24-ти декември е, имам от 2 дни уговорка с един познат майстор да мине през нас за малка услуга. Сутринта звънна да каже, че има спешен случай в Горна баня, и като приключи, ще намине.
Към един следобеда ми звъни. Зарадвах се, че ид ...

Каквото беше, беше и готово.
Остана само обич – непресторена.
В звънлива нота, в зимен дъжд и слово,
кълни на невъзможното от корена,
а той е оцелял, че надълбоко, ...

Слипнот-"Преди да забравя"
Давай!
Защипан съм между вътрешния и външния си свят
Запечатан силно съм ...
Странно е,че точно сега съм у дома... ...

Капчици нежност се стичат...
От две очи –
извира обич.
*
Топло е... ...

ДОДЕТО ПРЕЗ СВЕТА СЕ ВЕТРОЛЕЯ
… аз сякаш съм се проснал по очи във храма, който съградих от рими,
и Бог над мен загадъчно мълчи, доде Го моля: – Боже, помогни ми?
Поне за миг ми протегни ръка? – да стана! – и да Ти вървя по Пътя.
Да плискам всяка Твоя светлинка! – и нищо моя взор да не помътя! ...

Степенувай добрата енергия в тази година,
от кахъри недей да оставяш и сетния помен.
Отърси се напълно от външния натиск огромен,
музика и молитва слуха ти да галят по име.
Събери обичта си от дребни отломки до цяла, ...

Старата печка излъчва мека топлина,
тук сме заедно хората от селото, от рода.
Всички сме заедно хората от село Тополница,
празника Коледа да уважим ние Бога.
Топлина усещам между над хората, ...

Каквото обещавам,
изпълнявам!
Ще цукна тук... и там...
Без срам,
без двоумение, ...

Любов Господня
не търпѝ - в душѝте да
е преизподня,
а крепѝ ги с Благослов
и с Вяра Пътеводна!...

В малкото крайморско градче имаше необикновена пейка, на която всеки ден, в един и същи час, сядашe възрастен мъж. Хората го наричаха „четящият човек“, макар че неговото име беше Том. Наричаха го по този начин, защото винаги държеше книга в силните си и сякаш излъчващи топлина ръце. Независимо дали ...

Събуди ли се? Плюшеното куче
разказа ли ти приказка красива?
От майка си то много е научило
и да говори иска, не заспива.
Но нека при кутрето се завърнем. ...

Дълъг, но и кратък е Декември. Изпълнен с празници, уют и аромат на канела. Той ме насърчаваше, докато приготвях тиквеника за Бъдни вечер. После се усмихваше, а понякога с глас се смееше, докато аз се тюхках над неуспешните си опити да направя питка.
- Ами, тестото не е моята сила - повтарях си и въ ...

В един отдавна търсен момент.
В една отдавна търсена посока...
Тръгнах през декемврийския ден
по пътеката на съдбата строга.
Тя е стръмна; и загадъчно мълчи! ...

На Д.
Най-хубавото време от годината,
в най-хубавият ни, щастлив живот!
Белеят планините и долините ---
по тях се спуска северният флот ...

ПРЕДИЗВИКАН ОТГОВОР
... твърде късно ми е вече да променям своя стил,
и съм демоде човече – в ямб, хорей, или в дактил,
виж, сегиз-тогиз ги мешам амфибрахий с анапест,
и тогава ставам смешен, плача – тъжен и злочест, ...

Евров хленч
пред доларов чейнч!
А левът гордо
от своя „борд“,
от кеф си умира ...

Като листа от вятъра отнесени,
минаваме през време и простор.
Минутите - от злото претеглени
годините - белязани с укор.
Дали живяхме със сърца отворени, ...

уж е на шествие,
а е в нашествие
с куп произшествия
Шестсрично хайку с шестсрично заглавие, акростих, мезостих и телестих от отделни думи.
Произведението участва в Първи национален конкурс за хайку на свободна тема в памет на София Филипова, 2024 и не спечели награда.

"Ще скоча!" - казвах си,
стояща с разперени ръце,
вятърът отново брулеше моето лице,
може би мислех ще ми пораснат криле,
ала от тези неподвижни, черни, ...

В малкото снежно селце, сгушено между стръмни хълмове, Коледа винаги носеше със себе си магия, която стопляше душите на хората. Това беше място, където времето сякаш беше застинало – дървените къщи с покриви, обвити в пухкава снежна пелена, изглеждаха като от приказка, а димът от комините рисуваше н ...