Търкулна ли се луната
или в сън с теб я проспах?
Чух ли какво шепне душата
или тишината грешно разбрах?
Мечтите ми теб ли видяха ...

Ж И В О Т Н А З А Е М 14
Животът е Шехерезада,но е на Ента,
главата му не можеш нивга,да вземеш,
винаги и вредом е точно в момента
в Измами,Истини малки,големи. ...

Пролетта зелено-цветна,
дъхава, красива и кокетна,
е по-детски нежна и добра,
винаги готова за игра.
Тя е песен в ласката на ноти, ...

Ти попита ли вятъра бял,
къде се е скитал и запилял?
Как появи се тази неделя
с дъжд и със сняг къделя!
Как през априлските дни ...

Зная мислиш,
че не те обичам...
Зная,
че съм пряма, остра!
Често те боли от тази обич! ...

– Страх ли те е?
Исках да извърна очи, но хипнотизиращото присъствие ме принуждаваше да го гледам и да не се откъсвам от него. Все пак бях удостоена с височайшата чест да ме посети лично. Да разговаря с мен. Да чуе отговорите ми.
Суров, проницателен поглед, прочитащ ме като книга. От начало до край, ...

Посвещава се на Стойчо Станев (Ranrozar)
Да си призная честно, винаги съм харесвал творчеството на нашия колега по перо и музикален творец - Стойчо (Ranrozar). Един истински мъдрец и много силен поет, Стойчо буквално може да провокира птицата на вдъхновението да кацне на твоето рамо. Понякога обменя ...

Група : ОТНОВО
Песен : Титаник
Текст : Стойчо Станев
Композитор : Павел Станев
Аранжимент : Група " ОТНОВО " ...

Макар навън да е здрач,
от кухнята се чува плач -
мама седнала самичка
храни братчето с лъжичка.
Но то се мръщи, не яде! ...

Поема съм – несподелена,
от птичи стъпки в пясък – стих.
От звуци мъничка Вселена,
сред нотите сърцето скрих.
И лист съм – скица на картина, ...

Винаги има изход,
ръцете знаят сами.
Единствено мракът не бликва,
мирисът още боли.
Елементите на душата, ...

ПОЕТЪТ Е ВСЕЛЕНСКИ ПАРАХОД
Животът ми като че ли лети на ски.
А дните пъплят – танкови армади.
Така навярно бавните реки
превръщат се в несвестни водопади. ...

Пачка до пачка, с наглец до наглец:
Идва на власт и… става крадец!
Дали пръв министър, или полицай,
всеки е с пачки от лъвския пай.
Краде се - валута, крадат се…евра: ...

Халил ага стъпи върху ствола на стария бряст, отдавна отсечен, за да не препречва мегдана и от тогава лежащ си там като удобно място за дебнене на сеир и почивка.
Огледа събраните насред село гяури. Де пък на бея му хрумна баш сега, в началото на лятото, време тъкмо за работа, да си играе на ново уп ...

АЗ – ВОЙНИКЪТ ОТ РИМСКАТА СТРАЖА
Някой ден ще изчезна в безмера.
Ще летя върху Божия свят.
И за мен ще запишат в тефтера –
мръдна нейде за кратък обяд, ...

Водопадите
в сърцето ти
се вливат
и оттам
потеглят, ...

Знаеш ли, че те обичам,
че е пуст без теб деня?
Знаеш ли, на теб наричам
всяка литнала мечта!
Знаеш ли, че ти си всичко, ...

Градината е тъмна, тъмна,
реката дебне хладна, хладна,
пристанището -- глухо, глухо;
отвъд -- небето стръмно, стръмно;
отвъд, в полето, са селата, ...

Прибрах си вятъра след зимата останал,
нали е скитник и моя сродна е душа…
През кръстопътища със него сме преминали,
все бърза, понякога опитвам да го спра.
Догоних го и тръгнахме през пролетта, ...

Мила мамичко добра,
най-харесвам у дома
твоя хубав боб фасул
за любим съм го заплюл.
Твойте хубави сърми, ...

Рече:“йок!“ Октай – пишман-атентаторът
на Доган –душманина и диктатора.
Понечи пред ДПС-делегатите
да му прати смъртоносен хабер,
с насочен в слепоочието му ...

Unsre Schmerzen sind
nicht größer als die - auf der
Via Dol(o)rosa...
източник:
NEUE LITERATUR 2024 ...

Любовта от приказките, струваше ми се така далечна,
видимото ме разочароваше, забравена бе тя от хората.
И изведнъж, в миг дойде при мен, почука на вратата ми-
точно такава каквато я описват поетите в стиховете си.
И появи се ти в живота ми, за да повярвам ...

Пердето ми се спуска като сняг,
снегът се вее над градчето.
И тихо-тихо, без да зная как
в душата ми се настани небето.
https://www.youtube.com/watch?v=bg_P9_FzQbQ

НЕБЕТО МЕ ПРЕГЪРНА
... макар че по рождение съм плах,
а пък и младостта ми бе тъй кратка,
днес мечка страх, а мен не ме е страх! –
се залюлях на детската площадка, ...

РАЯТ НА ЗЕМЯТА
Лъжа са всичките клишета на съдбата.
Кой каза, че измислица са чудесата?
Кой каза, че живее в нас вината
и че на добрите страдат все сърцата? ...

Мъдрост е, когато си приел
истинските стъпки във живота,
и когато кротко си превзел
стълбите към стръмната Голгота.
Мъдрост е, когато си открил ...

И словото
се огорчава -
горчивинѝ
да съобщава...
И горестѝ се, ...

Отвори вратата. Той стоеше на прага целият подгизнал от дъжда. Висок, слаб, леко хърбав. Косата му бе мокра, слепена на кичури, а по лицето му се стичаше вода. Имаше жалък вид. Приличаше на виновно хлапе.
"Никога не съм го харесвала, но пък е добър". - помисли си тя със съжаление. Не можеше да го по ...

Луда любов
Луда любов, озарила нощта!
Бие сърцето ми само за тебе…
Луда любов като чудна мечта
спира при мен в омагьосано време! ...

Мама
В памет на моята майка Недка Мустакерска
Родила ме е мама
и подарила ми е своето сърце,
очите слънчеви и сини, ...

Някой ден и ти,
гътва̀чо, щеш не щеш, ще
мр...ш, келеш с келеш...
И болките на всички,
гътнати от теб, наред ...

Вкус на черници и мирис на нафта,
сигнал от товарна влакова композиция.
Напластената прах по страните на шкафа,
жълта верига от спрели таксита.
Аромат на кафе от джезве се разнася, ...

Не ми затваряй никога врата,
щом искам във душата ти да вляза,
защото аз съм старата лоза,
която твойте " азове" опазва,
която те дарява с плодове, ...