(Из "От онзи корен - горския...", Автобиографична повест, Плевен, 2023) ... ... От лагер-школата в седми клас, в Троянския край, съм запазила интересен спомен - от незабравимо за мен лято ... Почти веднага се сприятелихме с Нели от Русе. И следобед, тайно и често напускахме с нея лагера, за да се по ...

Сърцето ми още те чака
Навън е красиво и лятно,
омайват ме нежно цветята
и времето сякаш е златно,
трепти от любов синевата. ...

Хайкушия
- Човеко,
нито си еко,
но его.
Психайку ...

Здравей Червено Слънце с наивно признатата детска мечта!
Думите не идват, а душата ми отнесено за теб трепти
В копнежа на мислите и в сънищата - блян отново си ти ...
Като безкраен цветен пейзаж разкошно омайна,
Свеж утринен полъх в китна пролет сияйна. ...

Какво са думите,
когато всичко е отнето?
Потупване по рамото,
а къса се сърцето,
не достигат те ...

Вървеше Матео по пътя с такава лекота, та му идеше да литне, докато се усмихваше на извисилите се над него от едната му страна, скоро разлистили се, млади дървета, също и на онези, от другата, столетните и вечнозелени - а цялата гора пееше с множеството си гласове, прихванала от ведростта на минаващ ...

На всички наши Ангели /жените/ с поклон и обич
Ангел си със дяволска душа!
Дявол си със ангелско сърце!
След пожара ти си пепелта,
а след буря чистото небе! ...

Умирах триста пъти, да те видя
и всеки път възкръсвах осъзнал,
как твойта карма – моя дух пронизва
и целият на теб се бих раздал.
Откривах те във сънищата мои, ...

Мрак, буреносни облаци в нощта.
Душата се вие над гмежта.
Лети високо тя над небесата
Рее се в космичната безтегловност
Със звездния дъжд в грациозност ...

С намерение граден си - клетка по клетка
неспирно умираш и раждаш се
в неистова битка с празнотата проклета.
С гърди опънати бориш се - дъх по дъх
и всяка глъдка свещена е ...

П О П Ъ Т Я 17
Н А А Л Е К О
Продължава и днес с апломб,да ехти,
прескочил Пространството и Поривите на Времето,
на Бай Ганьо умнишкия,смущаващо изразителен смях, ...

Дори след толкова несбъдване и нямане,
Животе мой, не жаля нищо. Взел си, взел си.
Бе влакът стар, а неподдържаните релси
се виеха към пропаст и валяха камъни...
Ако погледнех скришом другите, трапезите, ...

Тя прави поезия, когато върви,
тя ме обича и ме слива с нея.
Тя прави сънят ми реалност,
успокоява ме и ме укротява.
Тя живее в мен, сякаш отпреди, ...

СЪН В НИЧИЯ ЗЕМЯ
Луната в сън пиянски разлюля
небесните подплашени кошути.
Косачите из мокрите поля
потънаха във хладните ѝ скути. ...

НЕКА ДРУГ НА СВЕТА ТЕ РАЗКАЗВА
... ти си облаче в лятно небе, ти си вятър в момчешко хвърчило,
из брадата ми – дим от кюмбе, с 10 пръстчета ровиш тъй мило,
светла птица, се връщаш от юг, и е толкова топъл октомврий! –
ти си капка от пеещ капчук, уж в летеж! – а морето те помни, ...

Лъжата е вирусно заболяване наследено от древността на Олимпийските Богове.И тъй като Олимп е толкова близо до България,нашите политически олимпийци са с хронични симптоми.
Инкубационният период на Лъжата е цял живот.При опити за лечение заболяването преминава през различни етапи на развитие,но това ...

Днес реших да бъда друг... кой,
Боже, не знам, странник или потайник.
От кого бягам, не знам.
Сънища, Боже, какви... Благодаря ти.
Рибата в мрежата вече смърди... ...

ПЕЧАЛНИ БЕЛИ КОРАБИ
... а тук валя проливен дъжд и взеха да гърмят неоните.
Вдовица – пламнала за мъж, увисна есента на клоните.
Свалиха я на заранта – и метнаха я във линейката.
И – сякаш псе, се разскимтя ...

Колко е тихо в душата, колко е тихо,
бели пауни кротко си решат перата.
Мислите знойни тъй надълбоко попиха,
че си заключих с три катинара устата.
Дишам, издишам, дишам, издишам спокойно, ...

“Бих закодирала името ти във всяка фибра от моето същество”
-В
Изведнъж ме удря
радостта от онзи топъл дъх,
извираща от дълбините на душата моя, ...

Неуспешно прераждане
Всеки ден
някъде те откривам
в поеми,
в песни, ...

Както
с Обич
първолаче
думичките
срича, ...

Времето си не загубих,
в часовете аз се трудих.
Скоби, дроби, уравнения,
ги научих с упражнения.
Ала вече се сбогувам, ...

Будят ме слънчеви карамфили.
Неоново-бяло злато в косите ми светли.
Будят ме слънчеви анемонии.
Да разроши къдриците ми летни.
Онези следобеди ленени с ...

От задната част на пикапа Макс гледаше стопанина си и тихо скимтеше. Дамян сякаш не искаше да обърне поглед към него и дълго остана пред къщата, говорейки със съпругата си Виолета. Кучето, което слушаше тихите им и тревожни гласове, отдавна вече усещаше, че нещо не е наред. Младата жена леко люлееше ...

На Йо
Усмихна се, а аз разбрах,
че щом ми се усмихваш ме обичаш.
Звънлив отекна детският ти смях
и те облече в пурпур от величие. ...

Народов много, одна держава,
любовь к другому вот это слава,
но облак темный от далеко взялся,
и зависть и злобы быстро налялся.
На лёд под ступени мир оказался, ...

За лудостта му никой го не пита,
надменно, важно крачи като крал,
след него кланяща се паплач - свита…
На чужд гръб наглият добре живял.
На краха и срама му ще заложа: ...

През 1952 година, в сърцето на Москва, на улица Лубянка, се криеше един от най-засекретените отдели на НКВД — Отделът за изучаване на свръхестествени явления. Този отдел не фигурираше в официалните документи и съществуването му бе известно само на малцина избрани.
Анна Петровна Белова беше млада, но ...

Това което най-силно копнея е
да те имам до мен всеки ден...
в дните ти с живот да се слея
като нота в написан рефрен.
В потайните мигове нощни ...

МЪЖКО А CAPELLA ПЕЕНЕ
Сега съм шепот на трева
върху плешивите баири –
и глухоняма синева
хрипти ми в гърлото – и свири. ...

Черни, тъмни, непрогледни -
гласове злокобни, за твой упадък жадни.
Оглеждат се наоколо, изчисляват и преценяват
кога свободно е поле за мисия 'изтребване наред'.
Истина, лъжа, перцепция - измама. ...

Не бързах за никъде. Поприседнах на пейката, гледах таблото за излитащи с насълзени очи.
Минавах често по тяхната улица, не се виждаше нито кирия Хрисула, младите германци или кучето.
Всичко бе потънало в апатия, само буренаците из градинката живееха необезпокоявани.
Вероятно бе минал повече от месе ...