Позвъни ми, ще те чакам!
Позвъни ми точно в пет!
Позволи ми да обичам
този звън, дошъл от теб!
Със гласа си целуни ме ...

Детската душа е чиста
повече от снежна писта,
от изворче в гората бистро,
дори от слънцето лъчисто.
На ангелите тя е дом ...

П О П Ъ Т Я 12
На песните днеска им викат парчета,
такава е модата,какво да се прави,
витамини стерилни ни преследват в сашета,
Имунитета на Кино,в Нелегалност Нашето Здраве. ...

Кралицата лежерно, вяло пита:
"Лакей, къде сега е моят Крал?"
"На лов, милейди, с цялата си свита."
Охо, нескучно той си е живял!
Успях, в живота, умно да заложа. ...

Юнски липов цвят
Нежен допир от любов
Копнеж, търсещ теб...

An explosion of glowing vivid desires,
He draws near, dances, inspires,
He purifies the souls with fires.
Angelic voices, divinity's choirs.
Flames of myst ignite his gaze, ...

Покани ме тук да остана...
в шейсетия български град...
в полите на платото Стана...
което обикнах от раз...
Не щеш ли дойдох и останах... ...

Молила съм се за теб
със силата на вселената.
Стиховете ми за теб
съм ги написала…
Молила съм сe за теб, ...

А утрините тук са хладни,
докато слънцето не ги докосне!
И само някъде към пладне
уханията на билките им росни
насищат грейнали поляните; ...

Когато те видя
усмивка озарява моето лице,
а очите най-издайнически
ме предават,
че сърцето ми е твое. ...

Дулото студено...усещам,там,
къде ли?В гърдите...където-
сърцето търси своя ,плам.
Гръм...тишина,о слава!
Предатели ,играят си игра!? ...

„Изгубена в мисълта за теб"
Очите ти са като морска пяна,
така завладяващи, ме канят да се гмурна
в дълбочината им и да се удавя.
О, какъв начин да умреш! ...

Беше млада, жилава, сочна
и флиртуваше с вятъра южен.
Той я любеше, крехка и непорочна,
тя цъфтеше пролетно влюбена.
В бучка жар се превърна денят, ...

Кой е най-великия певец? Щом някой пита,
тъй бих му отговорил. Един е Елвис! Той е крал!
А Бийтъл, Ролинг Стоунс са просто неговата свита.
Как искам в тези времена да бях живял.
Ех, време! Да върнеш ме назад аз всичко ще заложа, ...

Гората ...
Какво си за нас, горо, ти – рай земен,
за всичко живо дар си ни, от Него…
Слави те народът ни с любов, в песни –
войводи, крила си, в робски векове… ...

Колчем светове ли не останаха
или се свършиха времената
та ти коленете се схванаха
или ти се скърши снагата
я виж колко са румени ...

„Всесилният архитект“
Ново заглавие в българската историческа проза
Автор: д-р Тоня Любенова
Главен уредник в Регионален исторически музей- град Търговище
Имало едно време… (така започва всяка приказна история)… между двете Световни войни, една хубава и привлекателна страна в сърцето на Балканския п ...

Понякога съм скъпоценен камък,
сияя ярко с хиляди лъчи,
а после песъчинка съм и няма
да ме намериш. И ми се мълчи.
Понякога съм птичето, което ...

Всяка година по това време изчитам куп статии за Ботев. Все заклинания : "Ботев е наш! " Така е откак се помня. Преди 40 години Евтим Евтимов представяше стихосбирка. Любовна. Водещият направи някакъв паралел с Вазов и той скочи: Не бил му замирисал люляка! Не бил от традицията на Вазов, линията на ...

На снимка 1 се вижда мъжка торсова част от тялото. Лицето не е включено в кадъра.
Мъжът е без риза и носи ярко жълти шорти.
Видима е определена мускулна дефиниция, особено в областта на гърдите и корема.
На снимка 2 се вижда мъж, който е клекнал на земята и извършва някаква дейност.
Той е на открито ...

Бурята е кратка. Дълга е нощта.
Искам да ти кажа толкова неща,
не мога даже дума да обеля
точно по средата на една неделя.
Нещо ме тревожи. Нещо ми горчи. ...

Ако в средата на лятото бродите самотен по алеите в парка и замислено гледаге в облаците – значи или парите не ви стигат за истински безумен курорт, или сте ретрограден интелигент…
При първото все има някакъв спасителен изход…
хххх
Говорят за демографската криза. И като сипят някакви мерки и теглилк ...

Аз мога и да губя... Ще приема
пренебрежението без желание.
От поглед пръв житейски не съм тема
за размисъл дълбок, за описание,
Удостоен с инатото мълчание ...

Написани са толкова слова...
С колоси не искам да се меря.
Когато ме споходи самота -
пиша, тъй както си умея..

Корпусът е форма. Нищо повече от една куха и празна форма, каза си той и погледна към него.
Нямаше какво друго да се направи.
Благо извади ракията от очукания хладилник и наля във водната чаша до половината. Вдигна чашата и отпи.
Как ли не го беше мислил, но накрая разбра, че друг начин нямаше.
Кога ...

БЕЗ ПРАВО НА ВРЪЩАНЕ
Препуснал по пътя на времето,
отронва се новият ден,
притиснал снага върху стремето,
от слънце след черната нощ озарен. ...

Морето, ето го насреща!
Някак примамливо зове,
с красотата си безбрежна
и гореща,
вика, и нищо не може да го спре! ...

Вечен закон е – не падат узрелите круши
в сянката чужда на друго съседно дърво.
Аз от дете поговорки обичам да слушам.,
после да свивам във клони от мисли гнездо.
Хората дума за всичко си имат. Бащѝчко ...

Пред мене небосвод темнее,
за да се подготвя, няма време.
Последен хоризонт спаси,
разкаяние у мене не търси.
Може други ден да се завърна, ...

Стопиха се мечтите.
Изгубиха се всички основания
и стъпките ми стигнаха земята.
Сега не зная кой съм… Стоя и гледам
бързите дъждове на пролетта.