Аз погубих своя шанс. Той бе в стъпките по пътя.
Не постигнах истински баланс. Човека в мен докрай откъснах.
Дали живях, не, не бе живот. А просто стон под чужда сянка.
Бях потънал в своя гроб. И се раждах в себе си измамно.
Аз вървях по този свят. Тъй рисувах слънцето с молитва. ...

Вътре някъде в душата
чувства вплитат се в едно,
от сърцето нещо зароди се,
нещо малко, но добро.
Дума, ласка или жест, ...

Вече седем години, откакто те няма.
Вече седем години, откакто
на небето живееш. А тук още с мама
сме си чужди...Така боли, татко!...
И до днес всичко в мен не успя да приеме, ...

- Искам да изтеглите книгата ми от тираж! - Алекс се изправя рязко от стола си и стовари юмрук върху масата - Незабавно!
- Но ние още не сме издали книгата Ви! - възрази издателят, облечен в елегантен черен костюм с леко невписваща се тюркоазена вратовръзка с малки буквички по нея. - Още дори не сме ...

Намерих те, моя мечта
До вчера лутах се... сама,
преболедувах се ужасно ничия...
Заспивах тръпнеща в нощта,
уж вярваща, а необичана... ...

Пиянска ли бе вечерта
или ние бяхме пияни... ???
Стои този въпрос в паметта,
а паметта крие го. Тайна!
Най-мъдра била сутринта... ...

Някога...
Знам, че някога ще стане,
но не знам къде и как:
оцелялото Желание
с тебе да ни срещне пак... ...

"Till The End Of Time"
Come take my hand
I won't let you go
I'll be your friend
I will love you so deeply ...

Well hello there little boy. / Е, здрасти, малко момче.
Don't be shy. / Не се срамувай.
Step right up, I'm a reasonable guy. / Стъпи веднага напред, аз съм разумен тип.
Don't be frightened by the look in my eye. / Не се плаши от погледа в очите ми.
I'm just your average evil meteor from outta the sk ...

Like the shadows cover me / Както сенките покриват ме,
Rising from my ecstasy... / издигащи се от екстаза ми...
In a glimpse from a quiet childhood / В проблясък на тихо детство,
I recall a mother's smile / спомням си майчина усмивка.
Nothing needs to be understood, / Нищо няма нужда да бъде разбрано. ...

Зимни вечери
Напук на министъра Дянков зелето втаса
и доби солено-тръпчивия вкус на живота,
виното, в каните с изпотени сълзи, се разплака
(то и без друго духът му ще е затворен)... ...

Защо мълчиш?! Защо не се развикаш?!
Удари ме - не спирай да крещиш!
Виновна съм - в сърцето горест блика...
Зашлеви ме - вместо да мълчиш!
Сгрешила съм - признавам ти го, мили! ...

Две гълъбчета бели
от нейде долетели
на покрива подскачаха на "дама",
под слънчеви лъчи
примигваха с очи ...

В градината на мойта младост
старица тихичко седеше.
И със усмивка, нежна, мила
тя бавно думите редеше.
Отмина твойта пролет дивна. ...

Като товарен влак
на пуста гара
тъгата ми
внезапно
спря, ...

Обичаш да го правиш. И аз обичам да го правиш. Събуждам се от вълшебния аромат на цветята, които си набрала преди изгрева на слънцето. Всъщност ти ги береш точно в мига, в който първите слънчеви лъчи близват венчелистчетата и те се разтварят бавно, за да поемат свежи глътки въздух. По тях има малки ...

"Що пък да не поизлъжа аз,
че условията им на живот
бяха чудесни, нали бях на власт,
заблуждавахме нашия си народ,
лошо няма, лъжата е мой идеал, ...

Аз съм огънят - или пък тъмата.
Аз съм силен. Но също и слаб.
Аз мъжът съм - ала и жената.
Или торта - но и къшей хляб.
Аз смирение съм. Но и гордост. ...

ДО БАДЖАНАКА, В ЧУЖБИНА
Баджо,
Пиша ти кодирано, щото тук ни цифровизираха и сега ни наблюдават през телевизора, дори и когато му е щракнато копчето.
Изминаха 100-тина дни откак се разлисти ореха, но засега само му бараме ореШАЦИТЕ. Имаме обаче обещание за безплатни ореховки, които ще ни купят със з ...

За ласки е земята зажадняла!
За ласките на топлия южняк.
От снежни бури цяла побеляла,
но с погледи отправени на юг!
За ласки пролетни е закопняла, ...

Гримирам устните си с многоточия
(червилото не е модерно вече).
Спиралата изписва с удивителни
изящните ми мигли тази вечер.
Къдриците ми волно се пилеят ...

Една жена ми благодари
че получи похвала от мен.
Не ти, аз трябва да ти благодаря.
Защото си жена.
С тези думи искам да започна приказка ...

Мъглява тишина и дишането си не чувам,
небето мълчаливо в мен се взира
и тази нощ по навик пак будувам,
а някъде в сърцето ми живот умира.
Усещам ледения вятър да ме гали по лицето, ...

Когато се събличам, да ме гледаш,
мъгла да пада в твоите очи.
И буден да сънуваш слънчогледи.
И южен вятър в тебе да звучи.
А голото ми тяло да светлее ...

Ти си...ти!
Това си ти!
Едно обикновено, но необикновено ти!
Твоята усмивка е слънчев лъч,
докосващ ме през облаци от прах. ...

За теб
Едва ли за някого съм писал
по-хубави от тез слова,
едва ли съм Обичал аз някого така!
Ти си нежна - но велика, ...

Не знам за какво говориш
*приликата с действителни лица и събития е напълно случайна
Имам аз един приятел Петко,
който нямаше успех особен със жените.
В компанията им е често, ...

Избутах го, живота си, до края,
обаче струваше ли си - не зная.
Главичка на топлийка бях,
с камшиче,
когато срещнах първото момиче ...

Колко му трябва на човека...
Докосвоне. С ръка и мисъл.
Огънче в есенния ден.
И стих, в сърцето притихнал.
Сълза, изпила настръхналата ...

Тя не вървеше по сините облаци.
Тя не усмихваше идния ден.
Тя не тъчеше килими розови...
Тя просто бе част от мен.
Тя знаеше как дъвчат проблема ...

Спокойно, спете - има лек за всеки!...
Човече, може да си избереш!...
Безбройни са кланичните пътеки...
Беззначно е - къде и как ще мреш...
Дори в Америка да те лекуват, ...

Пролетта е девица,
непознаваща грях.
Има глас като птица,
като ручейче смях.
Лятото е невеста - ...

Ти стоиш пред мен сега
и виждаш в мен само мойта красота.
Но забравил си май това,
че имам аз и своя безсмъртна душа?
Знаеш ли, че дори в древността ...