Момичето погледна в огледалото. Там я гледаше една непозната и стройна жена.
Това не беше тя!
Очите ù бяха големи, красиви и любопитни.
Черните къдрици падаха свободно върху гърдите ù.
Тя беше изпълнена със самочувствие. Тя беше силна! ...

Самотният тромпет на вятъра
дъждовно натъжаваше нощта…
Луната - като изоставена жена,
разтапяше се в океан
от тихи спомени и нежност… ...

Още миг или два... И сърцето съвсем ще утихне.
Ослепяха очите. Пресъхнаха в празното взиране.
Бях мелодия, стих или шалче с любов избродирано.
А сега съм жена с огорчено-безмълвна усмивка.
Беше време когато след стъпките пролетни тичах. ...

Издирвам си приятелство. От малка.
От тези - истинските, дълготрайните.
Човек, с който да си делиме залъка,
усмивките, сълзите... Също тайните.
Със който тишината да е пивка, ...

- Откъде идваш? - попита момчето.
- Не знам.
- Не може да не знаеш. Винаги трябва да знаеш откъде идваш. Аз, например, идвам от мама и тате, те са ме създали.
- О, аз помислих, че ме питаш как стигнах дотук...
- Ако исках да те попитам това, щях да го направя. Вие големите прекалено си усложнявате ж ...

Камбанен звън се носи от далече.
В тихата утрин... звъни!
Тъжно, за сбогом отеква...
А може с звъна си...
пътя да сочи! ...

Едно небе
през длани две,
бинтовано от облаци и птици.
И аз съм там -
под него. Сам, ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 25-та част
Всяка моя надежда, колкото и слаба да беше тя, вече се изпари като капка вода на горещ котлон. Нямаше причина да не вярвам на Вичонти. Напротив! Откакто го познавах, той никога не се беше лъгал в предположенията си. Може да имаше някакво незн ...

Атом кислород и
водородни два - Вода,
в проценти -
седемдесет и пет, шест -
това съм Аз! ...

Обичай ме... знам, от грях е по-трудно,
аз съм мъж от горяща във страстите плът.
Ти не разбираш ли – този свят луд е...
Уморени души се пребиват из път...
Обичам те... чувам, нощем си плачеш. ...

Поглъщат ни далечни разстояния
и бързане, и делници, съмнения...
И някак бавно губят очертания
мечтите ни, красивите видения.
Не ни побират вече и неделите, ...

Кръвта има цветa на живота, когато не я виждаме, и става цветът на смъртта, когато я видим!

Дъждовен сезон
Дъждовен сезон!
Отегчено проплаква капчукът.
Призрачна бяла мъгла
обсебва и скрива света. ...

Нито можем да изплатим, нито да поправим
грешките и нищетата от Април.
Превита на рамене... съвестта се събуди,
трябва да носи тежестта на този живот.
Това е невъзможно, повярвайте ми... ...

Прелиствам те със полъха на вятъра,
донасящ ехото на сиви делници
и виждам, че платили сме цената
за битките си с вятърните мелници.
Воювахме навън и у дома си, ...

Ако в света на хората
бе отредено щастието
с майчини ръце да се раздава,
ако възможно е било да се дарява
сърце човешко със любов голяма, ...

Ще изградя в душата си градина,
със много слънце, в пъстри цветове!!!
И тя ще носи твойто скъпо име
и ще е жива в мен, когато всичко друго в мен умре!
Ще нося на главата си венеца ...

Времето - просено зрънце,
ще се търкулне във Вселената.
След време ще омесят пита
за гладните души.

На фона на икономии бюджетни,
тя иска по-високи заплати нетни
на кметовете в столицата наша.
Българино, налей алкохол в чаша -
да забравиш, че си беден, слаб, ...

Навън отново вали и е мрачно, но за разлика от безмозъчните внушения за някакво глобално затопляне, от което усещането за студ допълнително се натрапва не само на мен, но и на останалите обитатели на третата планета от Слънчевата система, то аз отдавам капризите на времето на съвсем различна причина ...

Дойде си царят. И си замина. Стоя повечко от 800 дни. Оправи каквото и когото можа. Пооправи и себе си. Поне за едно поколение напред. Някои имоти си взе, други - не, а за трети се проточиха дела. Но всичко друго си остана същото, най-вече простотията човешка, дето не знае граници и ходи по хората.
...

Опитваме се да вървим напред,
но има други да ни спират.
Ний все стоим за заден ред,
а други лаврите обират.
И цял живот стоим отзад, ...

През нощта си във съня ми.
През деня си в мисълта.
Тръпки раждат и бляна ми,
но предвкусвам пепелта.
Знам, че в нелюбовно време ...

И се кае душата,
окована в окови,
не намира покой
в дните и нощите.
Тя, орисана от злото ...

Тревожи ме накъсаният сън
сред бялата ми, като призрак, стая...
Студено е.
Един самотен влак навън
лети към свойта празна гара, ...

Вярвате или не... 6
От теб, Родино, вече
няма какво да се краде!
Краденото изнесено е надалече,
честността в теб е демоде. ...

Самосъжаление
Когато започнах да падам,
рушах и старо, и ново.
А до вчера стъпвах леко.
И всичко беше постижимо. ...

Ела
Света край нас изплетохме в дихание –
на изгрева ни пролетна въздишка,
на поривите сладко упование,
но бързо се разплете тази нишка. ...

Защо си с всички други, не и с мене?
Нима съм те ранила? Как? С какво?
Защо ме плаши отговорът денем
и ме убива, като падне нощ?
Защото той е прост и тъй логичен, ...

- Ау, виж го, виж го! Много ме кефят с тия дългите шии и петната! - Каза Цвети в захлас, докато гледаха жирафите.
- Мхм, големи са сладури. Я, виж ей там до фонтана има каширана пейка. Ела да поседнем малко, коте. - Той я хвана за ръка и заедно тръгнаха към пейката.
- Ама тъкмо ей тук е аквариумът с ...

Не ще го откриете в модни салони,
ни в джипове лъскави по магистрали –
гърбът му не става за паркетни поклони,
а речникът, стряскащ е за партийни централи.
Мечти той не гони и идеали – ...

Валсът Тенеси
Аз танцувах с моята любима под звуците на валсът Тенеси
Когато един стар приятел се случи аз да видя ...
Представих го на моята любима ... и докато те танцуваха,
моят приятел я открадна от мен ... ...

[2013] - НГ | [2013] Nikola Georgiev - NG
Producer:
Songwriters: Nikola Georgiev & T.H.A.
Lyrics: Nikola Georgiev
Vocals: Nikola Georgiev ...