Звезда ти беше сред звездите.
Блестеше като пълната луна.
Даряваше със топлина браздите.
И гонеше най-гъстата слана.
В компания сред ярките комети, ...

последна песен -
ангел прави гаргара
с ледена роса

За този и всички други животи
Да очакваш. Без да искаш. Без да знаеш. Без да знаеш кога. И това тихо очакване да засилва хаоса, в който твоето съществуване намира безпочвен смисъл. Хаоса, порядъчният хаос, който изпълва безсмислените ти делници с безпорядъчни чувства и желания.
Да бъдеш. Да бъдеш ве ...

Що не си такъв?
Беден съм. Пари си нямам,
ала имам зла жена.
Нявга вдигам бяло знаме,
друг път съм като стена. ...

Душата на скитник...
Да бродиш по отъпкани пътеки към едно далечно утре.
Следа в следите да оставиш жадуван лъч не ще завариш.
Вървейки с наведена глава твоите стъпки ще отекват само в тъмнина.
И ето я нощта... Не можеш да пребориш слабостта, която те владее, ...

Стои пред мен омаен лик
очите - облак тъмен в летен зной
и искам аз във този миг
при него да намеря тих покой.
Посягам към стената огледална - ...

Дървоядът на самотата впи зъби в тишината на стаята,
надуши хастара прокъсан на бедната ми душа...
Под пепелта на старите ласки своята вена протяга
коларският път, водещ до моето вчерашно аз...
Биберонът на спомена ...

"...това е моето писмо до света,
който никога не ми отговори."
Е. Дикинсън
Появих се като
всеки стрък живот ...

***
Той беше Георги.
Тук го оставих преди време.
Тук идвам...
Охлювче намирам ...

Здравей,
Това, че не получаваш писма, не означава, че не ти пиша....
Отразявам се в теб, като в огледало...
Оглеждам се в теб.
Опознавам се през твоите очи... ...

(разказът е номиниран в конкурса на Марсианско общество)
I***
Колкото и странно да изглежда, аз съм по-далеч от всичко, което можете да си представите. Тук се чувствам като цар, дават ми това, от което се нуждая, гледат ме, както се казва, като писано яйце. Но аз не съм в рая, нито пък съм на Земята ...

ЗАДУШНИЦА
Задушница.
Тихо гробовете спят,
сякаш завити с юрган -
синкав е още снегът ...

Протегнах ръце, леко изтласках тялото си и водата ме пое в хладната си прегръдка, само за миг, колкото да ме предаде в неговата. Близо до мен премина медуза, усетих, че ме е парнала и изпищях, а той ме целуваше и се смееше.
- Твоите целувки са по-парещи от тези на медузата, но не се оплаквам...
Каза ...

Празен лист се втренчва в мен,
странността от него блика…
Духът ми сякаш угнетен
от дълбоко иска да извика.
Писецът вдигам с тежък звук, ...

Дали сълзите ми усещаш, татко,
когато плача на гроба студен?
Знаеш ли колко ми липсваш
и колко болка има в мен?
А знаеш ли колко е празно сърцето ...

Под маската на врага
Не винаги чужд се крие
Скриваме ние от разума
Туй що в душата гние
Врагът не чужд за нас е ...

В теб съм влюбен драматично
ти си вечен ангел мой!
Господ те изпрати лично...
Нямам аз от теб покой!
Ти си ми неповторима, ...

(На войника)1
Във полумрака се докосваме едва-едва,
а между нас тежи оградата.
Почти сме заедно и всичко е "сега",
мечтите ни се сливат без прегради. ...

Отдавна, сякаш от милион години
събуждат се за нов живот,
напират страстите изстинали,
изливат се във смисъл нов.
Сподавен стон, самотен вопъл, ...

Нима ще пиша!? Боже, опази..
Какво да пиша в късните недели..
За любовта, която ми горчи?
Омръзна ми да пиша за раздели.
Омръзна ми да пиша, затова ...

Жегатa беше непоносима, но той не я усещаше. Не усещаше парещото слънце върху кожата си, не усещше, че рибата кълвеше… Беше застинал във времето. Погледът му беше празен и стъклен…
(В спомените му) … Очите му се спряха на отсрещния бряг, където лежеше някакво момиче, което не се виждаше особено добр ...

Ако...
... трева ако бях, щях да остана зелена и жилава,
опъната струна на цитра, и вълчият вой да е химн...
... река ако бях, гордите камъни с жива вода
ще обливам; докато ме има, да искат да пият от извора... ...

Разбутах празните бутилки опитвайки се да подредя извънредната кочина създала се в стария ми дом. Време беше да продам този апартамент и да скъсам с миналото си. Татко отдавна си отиде,а мама... Не мога да проумея кое беше по-истинско за нея. Фантазиите, които изградих като дете, разказите на баща м ...

ЕМИГРАНТСКИ ПАНАИР
Търсещият щастие е като пияницата,
който не може да улучи пътя към дома си,
но знае, че има дом.
Волтер ...

Кумчо Вълчо и Лисана
Срещнали се двама,
Кумчо Вълчо и Лисана.
До дърво едно говорят,
после почват и да спорят. ...

Красива и нежна тишината
в зелените гори,
тя гали ми душата,
за да ме успокои.
По-красива гледка ...

Това се случи в началото на деветдесетте години, когато много млади хора копнееха да видят Запада, просто защото досега не бяха имали това удоволствие. Нели и сестра й Илиана се възползваха от удалата им се възможност – пари от наследство – и заминаха за Германия, за да се порадват на „истинския” жи ...

Погребете ме в небето -
сред ангели и светлина
аз искам да умра.
Заровете ме във облаците -
скрита зад безкрайна синева ...

Беше станало време за вечеря, когато Мак се усети и ни прати да ядем. Упойката яко ме бе приспала и нямах представа, че съм била толкова дълго в безсъзнание. Мак внимателно ми сложи превръзката на ръката за да стои на високо и ми каза да не я свалям.
Преди да напуснем лечебницата убедих Мак, Кам и Б ...

Сърцето ми затвори порти,
нека да съм нов човек.
Да не чувствам;
Да не обичам;
Нека всичко свърши, ...

Ще ни застигне утрото... като светкавица,
и ще забравим, че издишвахме любов,
макар и в сънища,
че твоя дъх и моя бяха пътища,
отвеждащи към другите реалности, ...

Колко много изписани думи.
Колко малко си схванал от тях.
Не - стени, планини помежду ни
днес застават. И всяка от тях
е една пропиляна година. ...

Изплака брегът и потъна в морето,
примамен от лунния син филигран.
Двуполюсни думи се стичат където,
съм черно до бяло, съм Ин или Ян.
Умират делфини по стария пролив ...

И свирят, и тропат, и викат.
Смехът им е песен и плач.
С криле на комети отлитат...
и кацат в лилавия здрач.
През сини простори се носят... ...

Между четирите стени стоя горд,
а на любовното поле с нов рекорд,
под небето от чувства сам останах
и ранен срещу любовта въстанах.
Бързо след обявяването на войната ...

Дали милва лунната светлина лицето ти
или мъглата грозна спира я?
Дали все пак път намира към сърцето ти
или зла прокоба пречи ù?
Но на сутринта очи ще отвориш ...

Хоуп.
Заключвам те в капан за сънища.
Защото ти си това.
Ти просто си ми сън.
А някъде отвъд Съня, ...

Интервю с г-н Димитър Белев, настоятел на Българската Православна общност в Прага.
- Г- н Белев, от колко време живеете в Прага? И колко души имат желание за създаване на българска православна църква?
- Повече от 15 г. и одавна се мъчиме да направим нещо с българите, да се събираме заедно. Има млади ...

Изтъкано от свежи мечти,
влезе утрото в моята стая.
Златен сноп от игриви лъчи
спусна мост между мен и безкрая.
Попримигнах блажено с очи. ...

ДОБЪР СИ
Добър си, Господи, добър си...
Не бива и за миг да се съмнявам.
Дори след смъртоносни земетръси.
Дори когато в мене се стъмнява. ...