Преди да спрат завинаги сърцата ни
Загубихме се някъде в причините.
И в хиляди безумни нарицателни.
Дете попитай. Толкова личи ни, че
не бият както по-преди сърцата ни. ...

Мартеничка на ръката
С усмивка и сълза в окото
идва вечерта, в която
с мартеничка на ръката
лягат си да спят децата! ...

ПРОЛЕТ ПРИСТИГА
Пролет пристига млада, засмяна -
желана и тъй обична.
На зимата тя ведра е смяна
весела и мелодична. ...

Съблазън – пояс
Сърцето е отворен цвят,
в очите свети огън.
Сломената душа мълчи,
измъчвана от спомен. ...

1 март
Баба Марта идва с пролетната радост,
осветлява всяка младост,
носи ни слънчев лъч,
заедно с детска глъч, ...

Реших да се поразходя по града. Необходимо ми беше да попътувам по задръстените улици, да погледам лицата на хората, блъсканицата, децата, бабите с бастуните. Всичко онова, което създава атмосферата на големия град. Беше ми нужно във връзка с писанието, с което вече няколко месеца прекарвам нощите с ...

ВЗЕМИ МЕ, ВЕТРЕ…
Вземи ме в пазвите си, ветре,
дълбоко в центъра да идем.
Да минем бури с теб заветни,
и скрием раните привидно. ...

Под коренищата на дъб Земята щом танцува,
прехапала болката и пъпната връв,
от недрата извор избликва, кипи и лудува
с ритъма магичен на горещата кръв.
Когато разярена същността се разбушува, ...

Евангелие от Лука 12:4-5
А на вас, Моите приятели, казвам: Не се бойте от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да направят. Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от Онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! – казвам ви – от Него се бойте.
Още ...

I.
Върху белия лист
да изпишеш душата си,
когато всяка буква е стон
и всяка дума е вопъл. ...

Обичам те, без теб не мога,
и навярно ми личи,
но в мен лежи една травога,
в мен влюбена ли си и ти?!
О, кажи ми откровено, ...

На пролетта лекият зефир
гали нежните цветя безспир.
Тъгата на зимата отива си -
на снимката красива си.
На светлото утро - младостта, ...

Надеждата последна ще остане,
с последното туптене на сърцето.
Прощален миг от времето ще хване,
преди да стане спомен в битието.
Преди секундно всичко да премине, ...

Мартеничка, мартеничка!
Долетя отнейде птичка
с пролетния лъх и ето –
днес ми кацна до сърцето.
Няма да я пусна вече! ...

Една китара с тъжна струна
душата ми за миг разкъса.
Във мене се надигна буна
и нещо в мен сега се скъса.
Свирù, китаро, тази песен ...

КАТО СИРАЧЕ
Едно дете без майка, без баща,
расте от другите различно.
То плаче горко във нощта
за положението си трагично. ...

(на теб)
Когато цъфнат дрянът и бадемът
и пролетта започне да пулсира
под леката завивка на снега,
аз тръгвам, без да мисля за студа. ...

Да пием по чашка любов,
всяка глътка - целувка звънлива,
нежен шепот, немирен копнеж,
в свят от сбъднатост ласка игрива.
В този свят с буйна луна ...

Между небето черно и ледената пръст
живее птица никому потребна,
а тя се нуждае от малко…
От малко топлина,
от малко обич, ...

Малко стихотворение
Родени без криле,
без южен двор, без пролет,
тъгуваме небе и като зимни хора
копнежът ни е резедав и плоден... ...

Почти любов
Защо не забравям? Босонога надежда…
Днес, ако срещнем се, ще бъде случайно.
Защо не забравям? Разходка гореща…
пътят е същ, но следите - незнайни. ...

МАРТИН И БАБА МАРТА
С алени бузки
под шапка с папулка,
с розово носи
между очички - звезди. ...

Нежна камбанка полюшва се вънка.
Уж е камбанка, а пък не звънка.
Леко главица пред Слънчо навежда.
Щом се усмихне, пролет довежда.
Що е то? ...

Беше към два и половина след обяд, когато посподин и госпожа Васа пратиха Наташа и Ана да си ходят. Сметнаха, че е добра идея и двамата с Ана излязоха от болницата. На входа срещнаха Лора и Крис, които явно са изчакали да свършат часовете за да дойдат до болницата.
Очевидно двамата с Ана не изглежда ...

Петък вечер.
Тръгваме. Най-после. Сякаш този ден никога нямаше да свърши. Ужасът на петъчните дни – работа (задължително всичката трябва да се свърши точно в петък), багаж, бързане, трафик, задръствания... Цариградско (кошмар)... Горубляне... Червено... жълто... зелено... Още малко... 60... 80... 10 ...

Сама сред хора,
като самотна капка в дъжда...
търся опора,
а от никой няма следа.
И изпивам с поглед тълпата, ...

Защо от срещата с красивото
остава чувството за смърт...?
Остава като ударите на камбана
в безкрайна и здрачена степ...
и тези черни ивици в стените - ...

Всичко е минало. Какво ми остава?
Нежна пръст във парченце земя,
мимолетна любов и дълга забрава...
Цяла вечност ще бъда сама.
Погледни ме отгоре! Кажи, че ме чакаш ...

Прегърни ме, да убием студа...
И сърце до сърце да забие...
Две тела да разпалят нощта
и в докосване да се открият.
Прегърни ме, и без думи дори, ...

Не чувствам нищо, само празнота,
в душата ми присъстват вече студ и тъмнина.
Кога усмивката на лицето отново ще се появи
и раната така позната в сърцето мигновено ще заличи?
Лъжа, фалш, чувства и мечти ...

Вече не боли... претръпват думите,
с беглото „здравей” се разминаваме.
Вече не мълчим - мълчат куршумите,
раната не пари без загряване.
Вече съм скалиста като статуя - ...

МАРТЕНИЧКИ
Мартенички пременени,
бели, аленочервени,
по якички и ръчички
със надежда носят всички. ...

Не свиквай със мен, няма да остана -
родена съм от твоето съзнание.
Ще изсъхна като кръв от стара рана;
да съм твоя твърде късно (или рано) е.
Да бъда себе си със другите забравям, ...

Ами ако хората бяхме различни?
Ако бяхме устроени по различен начин? Ако хората не бяхме егоистични, ревниви и лицемерни, какво ли щеше да бъде? Някои си мислят, че щеше да е скучно, други го описват като рай. Ако Адам и Ева не бяха избрали греха? Ако не мразехме? Ако не бихме способни да изричаме л ...

Писмо до Дядо Коледа
(На моите прекрасни родители)
Дядо Коледа, безпокоя ли те? Прости!
Реших да ти напиша два-три реда.
Мама казва, че никога не спиш ...

Събудих се твърдо решен,
толкоз твърд, че чак се уплаших,
от ракията ставам кретен,
що народ тия дни напердаших.
Та твърдо реших да не пия! ...

буден съм а сънувам
сън ми се струва щастието
не съм подготвен за това
късметът ме настига
усмихвам се и се радвам ...

Все те оправдавам...
и разбирам!
Все прав си,
дори когато ме боли...
Все пръв си, ...

* * *
Помните ли онази пролет!?
Онази гъвкавата приказка!?
Онова предчувствие и свободно лутане
сред маркирани шосета, ...

Очите притварям, при теб се завръщам,
ти си... във моето детство, море.
Боса на плажа, с душа те прегръщам,
спомен не си, щом те нося в ръце.
Топлият бриз и шумът на прибоя, ...