Страст описана в изгнание.
Страст ли бе, а все в незнание.
Страст поисках с колебание.
Страст получих по желание.
Страст поисках и от теб. ...

в памет на Алексей Навални
Светлоокото утро заплака.
Посивяха полята в Украйна.
А в Сибир легна кротко под знака
кръстен дълго лелеяна тайна. ...

В очите му звездици ясни светят,
сълзите мият камъка студен,
ръката детска четири лалета
полага под лика свещен.
Главата му склонена на гърдите, ...

Ти си дъждовен извор и океан.
Във вените на живота течеш.
И капеш я по челото по обяд,
я под очите вечер изтичаш.
Ти си искра и пожар. ...

Тя се къпеше в една чаша с топъл зелен чай. На ръба на чашата беше кацнала една светло зелена пеперудка и потрепваше с крилца. Принцесата имаше дълги, изящни мигли, малки алени устни и бяло, миличко личице. Тя си говореше с пеперудата.
- Не може, някъде по света, да няма чаен принц. Сигурна съм, че ...

Високо е бесилото, тежи.
Предаден. Рана не е, да зарасне...
... Продадени сме с купища лъжи
от псета и от европедерасти...
Недей се притеснява, ще мълчим. ...

НА ПОПРИЩЕТО ЖИЗНЕНО КЪМ КРАЯ
Мечтая си да дишам в кротък свят без брони, каски, маски и доспехи,
душата ми през Дантевия Ад! – да се измъкне – скитница без дрехи,
да литне пак из птичи синеви – прекрасна! – бяла Ангелица в Рая –
да спре това ужасно "C'est La Vie" на попрището жизнено към края, ...

От ступор и мълчание, от порив,
приглушен в ароматно вино и тежки цигари.
От това, че днес съм тук, че съм ярко сияние.
От това ще трябва да бягаш, да скриеш и
малко любов, да запалиш изгорялото, скъсано щастие. ...

Нявга в ДС-досиетата с кламери
защипваха ни устите.
Сега с видеокамери скрити
ни душат директно в душите.

1. Маскирах се, като задник... а в огледалото си останах същия...
2. Полудях без причина... и открих безброй причини за лудост...
3. Понякога мебелите ми говорят... най-обичам разказите на леглата...
4. Не съм алкохолик... просто следвам съветите да бъда себе си...
5. Не вярвам на политиците... нали ...

в памет на дядо Станьо Стойчев
Ревниво пазя портфейла на дядо!
В него живеят спомените стари.
Там дядо носи буйната си младост,
живяла по фронтове и пазари. ...

Химикал по листа тича,
и препуска без умора,
истините да изтича,
забелязани на двора.
Във душите да надникне, ...

Ж И В
В четири стени Живота ме зазида!
Д. Дамянов
Хора, нима е нужно
да дойде чума, мор, ...

Черната църква и Черната кръчма!
Черният госпъл на Южното племе!
Мирните химни към Благия Господ -
вечният символ на старото време...
Те претърпяват безкрайни заплахи, ...

Hoffnung ist zweifellos eines der reinsten Gefühle, das jede menschliche Seele ohne Ausnahme erlebt. Es muntert uns auf, obwohl wir es nicht immer spüren. Hoffen heißt erwarten. Und die Zeit wird endlos, wenn wir nichts und niemanden erwarten. Die letzte Aussage bestätigt die Bedeutung der Hoffnung. ...

Д е й с т в а щ и л и ц а:
Съпруга
Любовница
Иван
(Действието се развива в автобуса.) ...

Ела да те прегърна мое детство -
безгрижно, а пък вечер със звезди.
На бабиния скут заспивах лесно,
задъхана от весели игри.
Не съм сънувала животът сложен. ...

Изтеглям бавно черния чорап,
ръбът му дълъг път нагоре има.
Дантелата е мрак. Съвсем познат.
Донякъде е, всъщност, предвидимо
усещането, че ме милва звяр, ...

Ще тръгна само с моята душа
Аз нищо с мен не ще да отнеса
освен душата ми, а тя ще литне
във сините, безкрайни небеса!
Далеч от погледите любопитни! ...

Защо се цупя ли? Ами сърдита съм. Не, не заради това, че още не съм получила пералня от ония конкурси, макар че и аз като съседката Недка очаквам, ама няма! Тя пращала, пращала, пък накрая се отказала. И си пере със старата пералня и ходи с изпочупени нокти. Кой ли пък ти гледа в ръцете, карай си та ...

Вятърът шибаше безмилостно лицето й. Снегът хрупаше като пясък под новите й цървули от телешка кожа. Беше облякла невестената си носия, за да... умре. Спомни си жените – годежарки, които се отбиха у тях. Родителите й ги отпратиха с цветя – знак, че са съгласни дъщеря им да бъде омъжена за най-видния ...

Народът тъпкан, потискан беше,
но той пожела силно свободата!
Апостолът по пътя към нея вървеше
и се бореше смело да спаси раята!
В сърцата на мнозина появи се пламък, ...

Утрото събужда в мене
спомени така далечни.
Стелят се мъглите млечни,
боровете са засмени.
Слънцето се вдига леко ...

ИЗГУБЕН В ДУМИТЕ ЧОВЕК
… защо ми беше всичкото това – да дишам, да работя, да живея
и да си блъскам тъпата глава над ямба, над дактила, над хорея?
Нима нахраних своите деца със стихчета – ненужни и безхлебни? –
в които ръснах хиляди слънца – надеждици в един забравен требник. ...

Беляза живота ми
и превърна дните ми в бели и черни,
нашари с цвят мечтите,
превърна времето във въртележка,
а ръцете ти в извори топли... ...

свѝше
дарбите не
са за възгордяване -
а са̀мо за себераздаване