Остави! Не ме допускай.
Не позволявай аз да те обичам.
Ще те нараня, не се отпускай.
Не желая на любов да те обричам.
Ще бъдеш наскърбена, ако избереш ...

" Фауст
Къде сега?
Мефистофел
Където искаш сам!
Из тоя малък свят, след туй ...

ЕДИН СМЕШЕН ЧИЧКО
... сега, когато знам – и мога всичко, което Бог за мен си е решил,
и остарявам бавно – смешен чичко, така далеч от своя див април,
досаден и навярно твърде скучен с несръчни рими в ямб и анапест,
броя си непресъхналите ручеи – и в стихчета ви пращам светла вест, ...

Като светлина в тунела,
озари пътят, който загубих.
Като молитва за дъжд,
дойде да напоиш сушата.
Като Ангел от небесата, ...

Макар, че изгубвал съм вяра
и съм лазил след празни надежди,
аз все още наум си повтарям,
че любовта ни бе неизбежна...
И от време на време се питам, ...

И при градежа на щастието е необходима виза за проектиране.
Брайловото писмо върху банкнотите е за улеснение на Темида.
Най-често дяволски красивите жени слагат рога на мъжете си.
Претенцията е обратнопропорционална на потенцията.
Синоним ли е – тъ/р/пение!?

Понеже вън е мрачен зимен ден
с прогноза – нетипично дъждовита,
започнах (тъй несвойствено за мен)
да пиша стих рогат, а и с копита.
Навярно ще възбуди интереса ...

Остана най-трудното, спалнята им.
Часовникът бе замрял на 11 и 45, обвит в прах и паяжини. На малка масичка подредени порцеланови фигурки, било е модерно и престижно вероятно. Шест икони със сребърен обков, зад масивен сребърен свещник, масивна купа от дебело стъкло в сребърна поставка, това може да ...

За Ботев
Да нямаш други богове, освен Менe!
Исус
Свеждаме
глава ...

По старите върхове на моята неравност...
Се стичат моите ,обгорели дни в устрем да си отидат в спомени...
Стрелките ме бутат към тях...
Мразя часовник, кой иска живот в секунди?
Аз съм скъперник и алчно те гледам... ...

Отпивахме бавно от сутрешните кафета, докато той традиционно преглеждаше вестника. Нещо беше грабнало вниманието му, защото излъчването му се промени и усмивка заигра по устните му. После остави настрана четивото и се накани да каже нещо:
- Знаеш ли - проговори
- Тази сутрин попаднах на история, коя ...

Вяра или призвание?
Вярата ли..,ами тя идва .. ей така с "течението",
Дори и никога да не сте чували.. за учението!?
Пъзел,който се създава с много преживявания,
отначало се съмняваш, но идват недоумявания, ...

Летенето със самолет, за разлика от другите хора ме изпълва със самота.
Хората пътешестват, радостни че тръгват на някъде, а пък аз погледна ли летището от горе, това малко парче земя, и ми става самотно.
Може би защото разбирам, че всяко едно място, колкото и хубаво да е, или обратното – лошо, въпр ...

Да помогнеш на някой без да искаш нищо в замяна
повече ще ти даде
Добро и зло в две крайности
едно и също ли са
прекалено праведния и Богу не е драг ...

Ела, мое безумно желание,
мой светъл, пролетен лъч!
Колко време те чаках в страдание...
Колко време скитах без път.
Нима не виждаш, увяхват цветята, ...

Скоро ми разказаха история за изселници от нашия град. Познавах ги в миналото и изслушах с интерес разказаното. Но ще се върна назад в годините, от които датира моята среща с бащата и сина.
Преди да си намеря учителско място работих година и половина като библиотекарка в едно училище. Тогава се четя ...

Бѐла мома сълзи ронеше.
Брат ѝ станал е еничар.
А в градини с него копаше.
Думаше ѝ той, че я обича.
Сега от свойта кръв пролива. ...

Красавица…
Каквато и в сънищата си не съм виждал. А моите сънища са едни – немски филм за възрастни ряпа да яде…
Но нея… Не мога да я опиша. Просто красавица.
Отръска от себе си погледите на посетителите в кафенето, но не до края. Десетки очи останаха залепени – въпреки че поне част от тия мъже бяха ...

МИХАЕЛА
Детелин Вълчев
ПЪРВА ГЛАВА
ДУР БЕ ГЯУР
През октомври 1853 година Русия анексира дунавските княжества Влахия и Молдова и Османската империя ѝ обявява война. Първоначално турската армия има успехи в някои сражения, но впоследствие губи инициативата. Знаейки, че не разполага с отбранителна лини ...

it has always been
everyone knew
the answers
to all the questions,
but no one could know, ...

ПОКАЗАЛЕЦ В НЕБЕТО
... животът ми не бе сладкарски цех, десертът се отлага за оттатък,
каквото взех от своя ден, го взех – и сетне го раздадох без остатък,
живях с пари, но и без пукнат грош в несрета се събуждах по неволя,
и всеки миг ми беше луд разкош, с кеф изиграх най-главната си роля – ...

Прощавам на сърцето, което не бие за мен,
Прощавам на ръцете, които ме галеха
пламенно.
Прощавам всеки един момент,
изпълнен с фалшива галантност, ...

Да зърнеш в заран светла, че е Райчо вече вън,
да те превърне в тиха обич и да те събуди тя от сън...
Будна съм и виждам ясно,
всичко тук е тъй прекрасно.
Птици гласовити пеят, ...

"Клуб таен, частен имахме си ние,
едни магистрати идваха при мене!
Нещо стана, туй успя да се разкрие,
изнудвахме си гръцки бизнесмени!
Вместо дела да се решават в зала - ...

Колко много белота в цветовете излинели!
От пожари есента стихна в мислите ми бели.
Чувствата ми изтерза! Изтерзаното е милост.
Нали бялата бреза в самотата търси сила?
Чуй как в нейната душа сънно стенат трели! ...

С русороби се ти занимаваш
и с подобни на тях се разправяш.
На ,,европейците" аз ще да скоча,
след като бутнаха МОЧА.
Аз харесвам Европа, Русия, ...

1.
Имението Старфийлд беше сгушено между хълмовете, границите му с другите, много по-обширни и по-известни съседни владения. Възвишенията го прикриваха от минаващите пътници, които дори не предполагаха, че зад тях живеят хора.
Старфийлд нямаше претенции да бъде важна част от областта, скромното му с ...

Три жени от наше село
връщали се от седянка,
гледат някой се излегнал
в храсталаците на сянка.
Първата го проверила. ...

Преди да се отъждествите със съдии
и да решавате съдбата ни,
поне ръцете си измийте,
че малко са изцапани.
Преди да се вживеете като палачи ...

ДРУГАТА ПРИЧИНА ЗА СНЕГА
Сякаш Бог е разгънал папируса звезден да пиша
и морето ме милва с молба да не тръгвам оттук.
Есента е любовна квартира и склад за въздишки,
В парка вятърът гони валма многоцветен памук. ...

Малко са топлите дни през зимата. Те радват и малки, а и големи. В селото живееха предимно възрастни хора. Пред всяка една къща имаше пейка. Пусти. Празни. На една от тези пейки седяха Еленка и Стамен. Двамата бяха пенсионирани учители. Останали по една или друга причина сами, в топлите дни излизаха ...