СКРИШНО
... тъй както сребърна кошута
над изворче стаява дъх,
ти падам аз – смирен, на скута! –
тъй както алпинист от връх, ...

Рада
Старата черна топола се оглеждаше тъжно в калната локва, която все още не се бе изпарила след снощния есенен дъжд. Оголелите й клони уморено стърчаха в безкрая на тъжното сиво небе, рисувайки сякаш усмивка, но наобратно. Или такава, каквато прави човек, когато го боли много. Душата.
Всички си б ...

Утрото дойде отново
И с мъка отварям аз очи.
Сърцето ми да спре да бие е готово
Но напук продължава да тупти.
Говоря с хора и се смея, ...

Тъй страшно е да спреш за малко
и да засенчиш взора си със длан,
да видиш отдалече колко жалко
е чувството да си пътувал сам.
И нейде в слънчевото бездихание ...

Не мога без теб да живея,
че пусто е вътре във мен
и бавно умирам, линея,
ще търся те ден подир ден.
Ще пребродя земята, звездите, ...

В ърви времето, не спира.
Р аздира простора
Е хото от мойта лира.
М ълчаливи хора
Е дин след друг вървят, ...

Дъждът е соло за тромпет
от багри, форми и от звуци.
Един безкраен хоровод
по керемиди и улуци.
Дъждът е соло за тромпет ...

_Ще взема да зарежа всичко-викам- и ще отида на село да копам с мотиката и да гледам животни!
П.Н.Петров знаеше един, който цял живот вадил камъни от нивичката си и накрая трудът му бил възнаграден- намерил два златни напалеона.
_ Така,че може- заключи той- ама ти трябва металотърсач!
Жена ми беше с ...

Прѝживе още
са в ада, които не
знаят пощада...

„Не отмъщавай,“ -
свѝше повелѝха - „а
всеопрощавай!...“
.......................................................
друга подредба ...

Теофан
Имало едно време спокойно и китно селце…
Но моята история не започва така. Аз съм монах, на гърба си нямам дори расо, но в един вързоп нося малка библия, която ми е скъп подарък от отец Паисий, парче мухлясало сирене и къшей корав хляб. Не съм спирал да вървя от дни, не сещам краката си и тър ...

В пространството, заключило всемира,
Развъждат се посоки и звезди.
Единствено там свобода намират
Мечтите в извънземните бразди.
Единствено там Малък принц се ражда, ...

на Карунабаня
Тя често минава…Тролейната спирка.
Сергията с книги, до нея- цветя.
С голямата папка- и в нея рисунки.
С червената рокля. С червена коса. ...

Любов скрита
под зимните дрехи на неверието,
в сенките на страха
някой да не те види,
да те познае, да те открие, ...

Мрак, здравей отново! Изгони те частица светлина,
но ти се върна, като я прокуди, след кратък миг едва.
По-тъмен даже станал си, по-тежък, по-отровен, зъл,
а мислех, че от тебе ще да избягам, но как ли бих могъл?
А тя е там - блести тъй ярко, но само спомен ще остане. ...

- Какво е Живота ?
Ме запита приятел,
който май от живота
си беше изпатил.
Ега ти въпроса. ...

Загледан в очите ти аз виждам,
толкоз много красота,
и сякаш с мънички вълни приижда
онова чувство - радостта...
Потъвам в теб, ...

3.
- Отива в Ада?
- По-зле… Става вещица…
- Марийчето?
- Е, още не го знае, но е готова. Щом е подмината от любовта, какво й остава… ...

В​​​​​селената се заиграва с мен...
Реди съдбовни пасианси и
Егоцентрично ме дарява с
Многопосочен фокус и
Еклектично ...

ГЛЪТКА МОМИНИ ВОДИ
... в рехавата резеда, плахо сдиплила гората,
стигнах – с менци за вода, ах! – девойка непозната,
май, я стреснах? – рече "Въх!", ручейче ли в мен бълбукна? –
и – ведно със моя дъх, глътнах Главната си буква, ...

Чувство за вина
вменяват зли, но трудно
можеш ги позна...
...............................................................
друга подредба ...

НЕБЕСЕН КОМИНОЧИСТАЧ
Край зидове с изронени графити
и подлези с избухнали витрини
Христос – объркан и тревожен, скита,
освиркван от нахални лимузини. ...

Ежедневки 34
1. Маскирах се, като алкохолик... и се почувствах, като във втора кожа...
2. Заразих жена си с венерическа болест... и поставих началото на епидемия...
3. Сънувах, че правя секс... писна ми от кошмари...
4. Чувствам се, като калашник... толкова патрончета* минават през мен... ...

Ж И В О Т Н А З А Е М-9
Какво става със днешния свят,
защо е изпаднал до това долно ниво
на каменно,духовен,дивашки стандарт,
без видим за излизане хоризонт? ...

Люляков повей
На Дамян
Годините без теб летят.
Бързо сменят се сезони.
Картини, спомени не спят, ...

Аз съм добро момиче,
ти ме познаваш, нали?
Като обичам, обичам,
като си тръгна, боли.
Аз съм добро момиче, ...

Така е, прав си, тръгнах си без срам
и без да гледам накъде отивам.
Погребвай си сега луните сам
или пък с друга някоя, щастлива...
Над бездната играх "тура-ези", ...

Душата ми е в неопределеност от дълго време.
Има само сенки, които ми правят компания.
Докато аз се рея в огромна празнота Погледни назад.
И това трябва да се слее със сенките
и съм се предал на нищото, сянка в сенките. ...

Изтърколиха се няколко недели и лятото сияеше в пълния си блясък.
Беше краят на юли, горещо и жежко време. По небето не се виждаше нито едно облаче. Лястовиците се криеха в гнездата си и боязливо надигаха главички.
Реката край селото течеше мудна и изморена. Водата й намаля и бели камъни като зъби с ...

Не мога да ви вярвам, а тъй искам,
но толкова стрели са впити в мен.
Кръвта тече и даже се разплисква –
знам, някой е щастлив да съм сломен.
И с тая свръхжестокост пак живея - ...

„Не можем да откъснем и една страница от своя живот, но можем да хвърлим цялата книга в огъня.”-
Жорж Санд - "Индиана"
Да хвърлям бавно лист по лист сега в камината?
Не, нямам време! Виж, отдавна зазори,
трънлива, козя е пътеката измината, ...

Малко човече с големи мечти,
разляти по ръба на бръснача.
Вярваш ли още в нелепи лъжи,
безцветни като плача на палача.
Надеждата бавно угасва във дни, ...

***
Грохот и ужас.
Мостове, къщи – сламки.
Жъне Годзила.
*** ...

Веднага щом те усетих, знаех, че си недостижимата мечта, която съм си мислила, че ще срещна само в сънищата си. Просто всичко в мен потреперваше и казваше – ти си избрания. Толкова надежди ми създаваше едничката мисъл по теб, безсънни нощи, нереалистични представи и блянове, че не осъзнавах колко съ ...

Тя е в безброй съзвездия по небето...
от светулки до трусове в земната твърд.
Тя е многоизмерна в своята вечност
дори в нашата орбита спира дъхът.
В нея се вплитат вселени незнайни. ...

КОГАТО НОЩЕМ ЧУВАМ ГЛАСОВЕ
... нощта е майчица на гласове, дошли от отлетели мои хора –
нанейде – в по-добрите светове със някой бавен извънземен кораб,
дали на песен, смях, или на стон? – на дъх от тях смалявам се и чезна,
и сякаш от угаснал тринитрон се вглежда в мен космическата бездна, ...