Ако туй е китна пролет,
здраве му кажи...
По небето облаци се гонят
и по цял ден си вали.
А пък разни синоптички ...

Сама съм. Опитвам да излея мъката в слова и пиша нещо върху белия лист, но не става... Раната ме изгаря и болката - прорязва дълбоко в гърдите, оставяйки синина от ударите по сърцето...
Какво се е случило? Не знам, наистина! Вярно ли е всичко, което снощи чух??? Илюзия ли бяха животът ми и вярата ми ...

Живее в огледалото един глупак.
Кога и как е влязъл там –
не знам,
ала когато да погледна –
все е там. ...

Безпътен и задъхан кръговрат
ни прави мълчаливи съзаклятници…
Светът живее между Рай и Ад,
разкъсал всички делници и празници
на хиляди парченца самота… ...

Авторът винаги има право
(13)
Драго мустака
„Мила Мария,
Виждам, че и ти си станала рано тази сутрин, макар, че е събота. Дори мейл си успяла да изпратиш! И аз всеки делничен ден се заричам, че дойде ли почивен, ще се излежавам, а след това още в тъмно съм в кухнята до тостера и кафеварката! ...

Напираха пролетните сокове… Същински необяздени жребци – буйни, с лъскав косъм и горящи очи, те вливаха силата си в де що застигнат по своя път. Завчас раззелениха Боженските дворове и ги накичиха с пъстри цветя. Пчелите това и чакаха – зажужаха над тях, а ароматът на плодовитост беше толкова омайва ...

Тази нощ те отрекох до болка,
и до лудост…А после разбрах,
че в света има пътища много.
Аз отново сама си избрах
най- трънливия, който не спира, ...

Есенните цветя
Деца прекрасни на Земята,
последна радост за очите
преди със Есенният Вятър
да плъзнат тягостни мъглите... ...

Големият Взрив
С Големият Адронен Колайдер
в Швейцария ще се направи опит
да се възпроизведе Големият Взрив,
от който е създадена Вселената... ...

Предпускова метротреска
На Тодор Димитров
Шефът бърза пак припряно,
заповеди все реди
за монтажа. Рано, рано ...

С гръб един срещу друг - като пясъчни дюни, и някак си
търсим лице в лице да застанем с човека в света,
а обичта, що жадуват я всички, е като вируса-
търсим билка за лек, а не знаем, че в нас е била.
В къдели от тръни и пясък гнездо Самотата си свива ...

ОПАСНИ ИГРИ
По времето на социализма и интернационализма политическата върхушка тайно преследваше родолюбието и го обяви за шовинизъм, а патриотизма – за фашизъм! Родолюбците бяха “скинхедс”, а патриотите – ксенофоби.
Всички си казвахме, че “крадците търсят крадеца”, а фашистите – фашизма у невинни ...

Запей ми, славею чудесни,
песен с медния си глас,
тук, под липовите клони,
ще те слушам в захлас!
Запей за бистрото поточе, ...

СБОГУВАНЕ С НЕДОСТИЖИМОТО
Въздишка, полъх, цветно многоточие...
И поглед - стрък кокиче над снега.
Небето - с въпросителни обточено.
Ухание, но с привкус на тъга. ...

Какво видях във теб, се питам.
Защо се чувствам тъй сега?
Защо сърцето ми във ритъм
бие радост и тъга.
И думите си пак преплитам, ...

Раздяла
На младите приятели,
които заминават.
Седим на пейката объркани.
Животът ни е вече спомен. ...

"Сянка на стената"
Как мога да обичам някого,
щом себе си дълбоко мразя,
щом час по час все тъй неистово
в смрадта на чувствата си газя? ...

Може би случайно
в този град съм аз.
По улиците нощни
пак към теб вървя.
Може би капризната ми съдба ...

Топла примка - шал намята,конче мое, врани ми Април.Пръхне, чака днес земятадъждец, свежи снегове стопил. В чар и грижа меко дудне,конче мое, врани ми Април,вятър в нови листи чудни,вятър клонки пролетни извил. А капчуци звънко, ясно,конче мое, врани ми Април,се бунтуват дълго, бяснои ме питат тука ...

Прегради нямам.
Имам само
мостове,
криле,
пътеки - ...

Може би и друг път сте чували (или по-скоро чели) за Мишо и неговите приятелчета, известни още като батенцата (най-вече поради факта, че се обръщаха един към друг с нарицателното "батенце"). И може би се чудите кои по дяволите са тези батенца, как се казват, с какво се занимават и т.н. Е, реших, че ...

Над бялата хартия
Стоя над бялата хартия...
И съм със огън зареден.
Решавам пъзели, не крия!
Във Нерешимото съм потопен! ...