Двадесет години мрачен преход...
ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ.
Настойчиво и тъповато
вървят по стъпките на Тато.
Кротичко и без "забежки", ...

Непозната
Създадох свят и с музика го осветих.
Научих го да разговаря – с тишина не го смутих.
Изписвайки лъжовен стих,
косите на живота неусетно посребрих. ...

Утрото бележеше нов ден. А новият ден привличаше всичко добро с притегателната си сила. Той бе ново начало. Светлите лъчи на слънцето галеха всички същества, напомняйки им за величието на изгрева. Росата беше застинала по стръкчетата трева и само някой майски бръмбар нарушаваше тишината. Лекият ветр ...

Венеция съм аз - и майка, и жена,
и блудница във мислите си грешни.
Душата ми - гондола сред вълните,
подмятана от страсти и течения,
търси брод след толкова вълнения. ...

Цветя
на мъдростта
и мъдрост
на цветята
днес разцъфват ...

Daniel Avdala: Lead Vocal, Lead Guitar, Keyboards, Sound;
"Vrabcheta": Backing Vocals;
Boyko Petkov: Recording & Mastering.

Обичам рибарската врява
и шумния пир през нощта!
Приятел тук всеки ти става,
щом чаша държиш във ръка!
И мъжкият смях до премала ...

Обичаен е със всички
плюсове и минуси.
И еднакъв, и различен -
с вкус тръпчив на истини,
с мъничко тъга и радост, ...

Ах, този тръпнещ кехлибар,
като божество - за двама ни е дар,
нежно поднесен в мойте устни
разсича свян - магиен господар...

Някой беше казал, че въпросът не в това дали Бог говори на хората, но е в това, дали хората отварят ушите си, за да чуят неговия глас.
Един ден се разхождах и внезапно ми хрумна една идея, която ми се струваше добра. Идеята ме подтикваше към действие. На заден фон обаче се появи въпросът дали е прав ...

Все пак ние се срещнахме с тебе,
любов закъсняла.
Отминали бяха и пролет,
и лято,
и есен... ...

Представям ви поредните "Капки акварел".Надявам се да ви се харесат, както и картината на Деньо Чоканов, наречена "Старият Пловдив - чаршията"
Б.
Старинни
улички…
Все в многоъгълни ...

Днес е Празник на цветята!
Лъхва сладък аромат
и ветрецът заподмята
пеперудно нежен цвят.
Пролетният ден чудесен ...

На всички жени с ароматни имена
Ако е истина, че хората трудно свикват със самотата,
искам за последен път да се загледам в цветята,
може би божур, шафран или гордото лале,
или някое, което само три часа цъфти, ...

В условности попаднах.
Уж потребности.
Изтъркани витражи
на мечти.
От полъха понесени... ...

След успешния ден отшумява светът
пак на масата в кръчмата стара,
ти – със своята вечна любима жена,
аз – с поредния, някой от бара.
И почти ми е лесно да забравя, че там, ...

Харесах много "Разпиляла се..." на Димитър Никифоров (argonyk)
Това би могло да бъде поетичен отговор.
Благодаря за вдъхновението, Митко!
argonyk Разпиляла се във чужди скути
и след толкова слова любовни, ...

Върви си, Любов! Не прекрачвай вратата! -
Този дом е за теб забранен!
Стари чувства?! Отнесе ги вятър...
Как изобщо се сети за мен?!
Май не помниш?! - Когато те чаках, ...

Ще се върна
Поне в съня ти мога да се връщам
като ангел и като спасител
с влюбени криле да те прегръщам
когато си объркан и подтиснат ...

Днес цветенцата празнуват -
бели, сини и червени,
благо в детството палуват,
в нашите очи засмени.
Днес тревичките празнуват - ...

Момичета със устни ароматни,
разлистили мечти във чуден цвят,
събрали шепа нежност от земята,
сред утринния хлад се суетят...
Нагиздени със капчици росица, ...

Спомням си как Мадона дойде в България. С кортеж от полицейски коли, возейки се в лъскаво черен джип - "Порше Кайен". Феновете я очакваха екзалтирани по пътя, всеки с тайната надежда да я зърне поне за миг отблизо. Обаче стъклата на джипа ù бяха тъмни и никой не я видя. Но поне ù видя джипа - голям, ...

Той е моята причина
и горя за него аз,
той ме спира да замина
всеки миг и всеки час.
Той ме кара да мечтая ...

Често затварям очи и мечтая,
повярвай ми, не за богатства,
а за сила, с която да закопая
всички злини и светотатства,
в могила дълбока аз да ги скрия, ...

=========
Влюбих се. В нищото. Сънувах го днес.
А не вярвах, че дори е възможно.
Мойте мисли разнищи... до стрес,
до стара, притъпена тревожност. ...

“Живот е нещо,
което не би трябвало да бъде.”
Шопенхауер
Болката бе в тила ми. Там събираше сили, за да се разпрострe из цялото тяло. Нейно любимо занимание бе да отцепва част по част моите съставности, подтиквайки ги към самостоятелни и чужди на съществото ми усещания.
Няколко бързи крачки бяха дос ...

На външен вид бе най-обикновен човек
и имаше семейство и деца,
ала от млад беше поел по път нелек -
наемник и доставчик на Смъртта!
Ограбваше, убиваше и палеше, ...

стихотворение на ужасите!
Вампирката прекрасна е пред мен,
обляна в дива красота, неземна.
И гледа ме със своя чар смирен,
във свойта мощна аура нетленна! ...

Сълза в сълзата ще откъртя -
из себе си залутан мъж.
Разлюбен може би веднъж,
човек не е съвсем безсмъртен.
Светът довчера бе огромен, ...

Може би друга любов аз ще срещна,
може щастлива да бъда дори.
Но нивга не ще аз посрещна
с радост първите слънчеви лъчи.
Може би тиха усмивка ще крия, ...

Ах, този наш кюфтак Пламко,
прилича ми на лидълски Саламко.
Обича той да каства Exorcism-а,
и в гащите напрегнато ли стане - JIZZVA.
Ако трябва правичката да си кажа, ...