Откъс от поемата "Командир", 1982 г.
VI.
Когато в пълнолуние луната,
на зверове, на риби и звезди,
потайните пътеки освети, ...

(превод от руски)
Отразявам се в теб…
...
През лунни лъчи като хиляди струни…
Погали ги с ръка – и среброто ще звънне в безкрая… ...

Steelheart - She's Gone
She's gone оut of my life.
I was wrong, I'm to blame,
I was so untrue.
I can't live without her love. ...

Конете в спомените на едно дете
Навремето вуйчо ми имаше най-хубавия кон в селото - една кобила, която направо си беше състезателен кон. Казваше се Мара. След смъртта на вуйчо (нямаше и трийсет години, когато почина), конят се използваше рядко и то само за да бъде впрегнат в модерната за онова време ...

Ако спазвате дословно тези съвети, ви гарантирам, че другите ще се страхуват и ще се съобразяват с вас, но със сигурност няма да ви обичат, ще ви избягват и мразят, едва ли ще ви уважават.
1. Дръжте се надменно и предизвикателно, не се съобразявайте с никой и не зачитайте чуждото мнение! Вие винаги ...

Все така
Ранена е Земята. Боледува.
За птиците небето си тъгува.
В нас нещо вчера като че умря.
Началото пък – често е лъжа. ...

Дойде празник чуден –
днеска е Великден!
Цяла нощ съм буден,
не смея да мигна.
Свещичка си нося, ...

Закон за привличането
През тъмните реки
на времето те търся,
познал гласа ти в
ехото на нежен стон, ...

Не бих желал
да се обгърна в трансцедентното.
И като ръждясал ветропоказател
да посоча север.
Не бих могъл ...

ЕДИН АПРИЛСКИ ДЕН
Тъкмо беше се затоплило
и заваля шибаният сняг.
Тъкмо беше се затоплило
и зимата се върна пак. ...

Днес съм дъждовна. Мислите ми от дни са влажни, лепнещи и водещи към тежки простуди емоциите ми. Не мисля, че вината е в мен. Не мисля и че черните мрачни облаци в характера ми са се събрали от само себе си.
Ти си лъжец! Не лъжеш само мен, лъжеш и себе си. Което пък те прави патологичен лъжец, защот ...

Модерен космически кораб
построиха инженери от НАСА.
Но в стола, наречен за хора,
Поставиха кучето Ласи.
Литна корабът, гордо в небето, ...

ПЪТУВАНЕ ДО ГАБРОВО
Тази година месец май беше студен. През ден валеше дъжд и слънцето не се показваше често. Столичани се мръщеха и вдигаха яките на шлиферите. Градът беше подгизнал от влагата. По улиците и площадите се бяха образували мръсни локви. Налагаше се да ги прескачат, но не винаги успявах ...

Казват, че влюбеният става поет,
а сърцето ранено дали е поетично?
Когато от някого изцяло си обзет,
а накрая всичко свършва драматично.
Тогава стихове сърцето съчинява ли, ...

Роди ме дъждът, онзи - изгревно чистият
и пови ме изящно в пелени седемцветни,
пролетта ме накърми - с дъх на млади кокичета,
а звезда ме ориса - с любов, от любов като нея да светя.
Морският бриз - на масури косите завихри, хлапакът, ...

Тя седеше на дървената пейка пред вратата на къщата и гледаше към пътя... Поляната пред нея беше зелена, обсипана в жълти глухарчета. Въздухът носеше аромата на цъфнали дървета и песните на птици. Чуваше се глъч - на деца, на усмихващи се хора. Всеки дом сега беше пълен - всички близки се бяха събра ...

18 март 2011г.
Той: Момиче, тези твои очи ми развалят монитора... Ммм... Те са като топъл бриз... Ама какво ли се учудвам... ОЧИ НА БОГИНЯ - 13.36 ч.
Тя: Всеки път, когато си мисля за теб, разбирам, че и ти си се сетил... Кога ще чуя гласа ти отново? И кога ще мога пак да те видя? - 20.42 ч.
14 апри ...

Чакай ме, лято, ще дойда. Залутах се малко,
беше отдавна, но още ме помниш, нали?
Пътят бе дълъг, а времето някак печално
се умълча по последните мои ъгли.
Чакай ме, лято, спусни милостиви къдрици ...

Отново търся твоите очи
във спомените - дишащи до мен.
В тъга превръщам нежните сълзи,
изплакани от теб във онзи ден...
... Когато сякаш слънцето се скри ...

Свършиха за мене дните за поезия,
свършиха и дните за пламенна любов,
за чувствена баналост, за нови изпълнения,
за сълзи и въздишки и после... пак любов.
Не искам да изглеждам отново неразбрана, ...

След толкова измислени любови,
потъвам в безпощадна самота.
Затварям и последната врата,
поставям на сърцето си окови.
Измислен свят! Невидима преграда ...

Какво ме вдъхнови?!

Удивителна cи ти, удивителна! - крещят моите
пръсти.
Захапка-захватка като забрадка на загадка.
Чудиш се, питаш-подпитваш.
Искаш всичко ти да чуеш, всичко да узнаеш. ...

Отпускам се под завивката. Уморена.
Нежният сатен гали голото ми тяло.
Пренасям се в свят на сънища. Освободена.
Там ти владееш и заповядваш. Изцяло.
Потръпвам от допира нежен - ...

Ясен поглед,
страшен ум,
мисъл в полет –
ти си гръм.
Ти си удар, ...

Любовта си отиде
Тази нощ любовта си отиде самотна и тиха.
Не дочака да съмне, среднощ ни остави безгласно.
И полека ръцете ни вплетени се разделиха
а огнището в наш`те души потъмня и угасна. ...

Защо когато в теб погледна, виждам всичко онова,
което и на глас не мога аз да изрека?
Защо когато те прегърна, ми е толкова добре
и дори не мога аз да си представя,
че се топля в други нечии ръце? ...