Мъжът ми. Познатата кръчма.
Разбити среднощни блокади.
На чашата трета се връщаме
във спомена "бяхме ли млади?".
А вещица, яхнала месеца, ...

ПЛОВДИВСКИ
ЦЕНТРАЛЕН
ПОДЛЕЗ
С изненада
констатирам ...

Като грохнали тъжни старици
край обраслия в бурени път,
скрити зад подивели лозници,
запустелите къщи мълчат.
Закованите, прашни прозорци, ...

Трепотроп’ник
Ласки, трепот,
тъмнина и в нея шепот,
на листа, в прозореца преплени,
на връвта, с която ме плени. ...

ПЪТИЩА
А сега накъде?
Много е лесно да кажем:
всеки по пътя си.
Пътят ни беше един. ...

В огън горя
и изгарям.
И клетви изричам,
не спирам.
Не мога ...

Спри се, залушай се, как вятърът ти шепне в ухото,
спри се, заслушай се, в думите на вятъра, спри се
и се заслушай в музиката, която иде от юг.
Усети как те докосва и гали, почувствай полъха,
усети студа, остави вятъра да се роши в косите ти. ...

Лято горещо е, вълните се плискат
потъват в плажа, в топлия пясък.
Ти си далеч, но как ми се иска
да видя в очите ти стария блясък.
С пръсти да среша косата ти мека, ...

Нощта с хладни пръсти опипва земята
и без никой да усети, кротко ляга
там, където по-рано цветя се смяха
и намачка ги дъхът ù с целувки от скреж.
А в душата ми няма земя и мрак не спи, ...

Вярвам, ще дойде ден, любими,
ще молиш ти, ще моля аз,
и две облачета, с прах покрити,
ще плачат те за нашите скариди...
Твойта вечно сива лента, ...

Ех, приятелче,
колко дребни бяхме,
колко ли часове в игри
пропиляхме,
ех, приятелче, всичко бе за малко, ...

Казват, че блажен е оня
стъпил с крак в Перперикон,
стигнал пеш или на коня
и преминал Рубикон.
В път по улеите скални ...

Танцувам блус със тебе под луната,
под ритъма на бялата вода.
Нощта е топла, с устни в тишината
ми шепнеш най-красивите слова.
Докосваш ме. Желанието скрито ...

Как американски „летящи крепости“ бомбардираха Караджалово
Понякога все още си спомням за бомбардировките на селото ни от американски летящи крепости. Да, точно така. Това не е нито някаква нескопосна измислица, нито тъпа първоаприлска шега.
Както е известно, 24-то Обикновено народно събрание е откр ...

След толкова години
аз още помня онзи вкус
на твоите целувки,
животът ми премина
като тъжен блус ...

Чу ли шепота ми или не?
Изроних тайната на свободата
и желаната от мене красота
не забелязах далеч в мъглата.
Среднощни стенания, ...

В непонята на моята гръд
поднебесен безглас заговори -
вдъхновен от изгаряща плът,
ме понесе в мечтите нагоре...
Изкушена, душата ми спря ...

От времето на седемдесетте години имам много мили спомени. Дали защото бях много млад и безгрижен, или времето си беше такова на растеж и новини. Руснаците пускаха в орбита космонавти, англичаните бълваха музикални състави. Американците пък произвеждаха както космонавти, така и състави и понеже нови ...

Предполагам всички някога сме се замисляли за живота. Какво е той? Защо е такъв? И как самите ние да го изживеем по най-добрия начин.
Хората ми казват: ''Не бъди такава!'', ''Бъди силна!'' и аз поклащам безмълвно глава в отговор на разбиране. Но си мисля, че никак няма да ми е лесно. И всъщност... З ...

Само ако можех да отърся съзнанието си от хилядите "ако", които биха променили миналото ми! Ако можех да простя предатеството, да свикна с несправедливостта! Само ако можех без сълзи да погледна на чуждата болка, да нагрубя този, който го заслужава и да се надсмея над глупавия! Ако можех да предам, ...

Като вятъра
Малко ми е трудно да говоря,
затова се спъвам в сричките,
защото ме гледаш толкова сляпо,
колкото можеш само ти да си кьорав за себе си. ...

Беше една от топлите юнски вечери и се бях изтегнал в люлката на балкона. Слънцето почти се беше скрило, светлината бе перфектна за романтични разходки. Но аз си стоях вкъщи и се отдавах на заслужена почивка след дългата седмица работа.
Случайно погледът ми попадна на една улична лампа. Знаех, че е ...

По филма "Призрак" (1990)
Няма те вече. Напусна живота.
Останах сама в непрогледната нощ.
Очите ми гледат, но нищо не виждат.
Безцелен е погледът, без капка живот. ...

Сняг се сипе от небето
и достига чак до сърцето.
Лампите светят неуморими,
като звездите неуловими.
Децата на леда играят, ...

Изпий едно кафе от мен,
горчиво, силно и горещо,
да те стопли в този ден -
на последната ни среща.
Вземам си целувките и всичко, ...

Сто животи да имах в душата си,
бих ги пръснала на капчици дъжд,
да застеля залеза ален с дъха си
и лудешки да пламна в очите на мъж.
Сто лета да ми даваха жарки, ...

Последна доза... живот
Всеки в живота си има мечти и цели! Някой казват "Живей за мига!" Но не осъзнават, че миговете ние хората си ги правим такива! Дали с помощта на някой друг или със собствени усилия? Никой не ни е дал правото да избираме следващия миг от живота си. Аз бих казала, че живея за хо ...

На К. Желев
Понякога гледам те тъй прехласното, мило... И не мога да се наситя на лика ти, на най-живите, на най-жизнените очи, които съм виждала. Сякаш черпя oт тях сила, енергия, любов. Тогава нещо в мене повтаря: обичам го, обичам го... Сърцето пламенно блъска, ще изхвръкне, за да е още по-твое, ...

Сега
Повлиян от музиката,
повлиян от блясъка наоколо,
повлиян от
русите отблясъци ...

Нека се влюби
„Човек трябва да бъде интелигентен егоист.“
Далай Лама
Виж! Пак е ден. Той искри като вино.
Има и слънце, и птици, и...всичко! ...

Вятърко, вятърко, срещна ли селото -
моята ранна и първа любов,
пареща още под бръчките челото,
чиста и свята като благослов.
Ти със априлския повей донесе ми ...

Не знам аз песен по-позната
от радостта на птици в утринта,
от шепота на вятъра в листата.
от ромона на ручей в гора.
Благодарност ме изпълва, ...

ИМПРЕСИЯ
ПЪТЯТ НИ ЗОВЕ
Пътят се вие в дебрите на дивите усои. Автобусът лети, подгонен от веселата игра на вятъра. Клонките на крайпътните дървета като множество детски ръчички, ни приветстват с "Добре дошли на Кръстова гора!"
Той е там, сгушен сред необятния простор, синьото небе и зелените шубраци ...

Поисках свобода, в която все да бягам,
света в очите си да побера,
в легло от люляци да лягам
и звездите да броя.
За пясъчните дюни аз мечтаех, ...

Искам да БЪДА.
Тук. И сега.
Даже искам да бъда
за малко сама.
Искам да знам ...