Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Терзанията на една гимназистка
или твоята поредна?
Май надушвам древен зов,
искащ бройката несметна!!
Виждам колко ме желаеш, ...
Магия
минутите - сякаш безброй разстояния,
удар сърдечен в нощта прокънтя,
миг тишина... сълза... отчаяние...
Споменът бавно ме връща назад - ...
музиката
За всеки случай, за всеки човек има музика, която му харесва и слуша.
За мен винаги е било удоволствие да слушам, да се наслаждавам и да се отпускам или да танцувам под хармоничните звуци на различни типове музика.
Възприемам я като галене по кожата, лек бриз в косите, стимулатор за сърцето ...
В ръцете на Зефир
и в ръцете топли на Зефир понасям се.
Врабче съм, сгушено на рамото му,
за миг съм Флора. Сънят ми по детски
очи отваря във вятърната му коса. ...
Моята умора
Виждам я в чашата сутрешно мляко.
Моята умора.
Тя горчи като прегоряла от слънцето захар.
Моята умора. ...
Необичайно осъзнаване
Сурови семена да не ядете
в Кратунци бяхме на раздумка,
и съм погълнал семка от кратунка.
И тя във джобче
на стомаха ми е спряла ...
Рискуваш ли с мен
И скромна. И наивна. И добра.
Да бъда тиха, срамежлива, непорочна,
романтична, влюбена жена...
Наперена, вулгарна, агресивна, ...
Его
като всяко начало със трудност,
средата приемаш за даденост,
а краят - реалната същност.
Предаваш, живееш и искаш... ...
Власт, страст и безумие!
Вечерният смог бе обгърнал града в своята прегръдка. Всичко живо бързаше за някъде.
Чуваха се клаксони на автомобили, викове на изморени, дори и ядосани хора, след дългия работен ден.
В отдалечен край на града, пред изискан ресторант, спря автомобилът на
Робърт. Той слезе и ...
Зад мен
зад мен остана,
пред мен
се ширна
океана ...
Песента
светлина по човек.
И стремеж на душата към нещо
несбъднато, смътно далечно.
Копнеж по онази любов незрима, ...
Свобода и съвършенство
СЪВЪРШЕНСТВО ЗА СВОБОДНИТЕ
Как да моля за любов Луната,
защо да търся блестящата Венера -
безнадеждно жестока е съдбата ...
Сричкови приказки - а как се пише гравицапа?
Споменът
отдавна са казани вече....
Хлопна споменът нейде врата,
палтото си старо съблече....
Седна кротичко в ъгъла той, ...
На тавана
там събирам се с приятели и весело се смея.
Там усещам как вятърът вдъхва ми живот,
там чувствам се човек, а не мрачен скот.
Там съм по-близо до небето, ...
Слепците
това, което се вижда с просто око,
прииждат, прииждат -
коне с капаци - елитното общество.
Не чуват, не чуват ...
Дръзко
че съм силна без теб, ти – без мен?
Ще отмине и този ден тъжен,
онемял и ужасно смутен.
Докога ще живеем сред спомени, ...
Монолог на лудата
Залез
полетят над земята!
С лъчите си, Слънцето за "сбогом" ръкомаха.
Птиците по вятъра пътуват...
... потопени цветовете в тишината! ...