Свободен си, но своето ще взема,
защото мракът в мен би завидял
на огъня послан върху постеля -
не моя, а на някоя си там.
Не те обичам, твърде си себичен. ...

Кажи ми, помниш ли Свищов
и оня
септемврийски ден,
във който пламенна любов
разцъфна в тебе ...

А лунен лъч се спуска, гали косите ù алено-златни.
В този светъл миг на блян
времето сякаш спира омагьосано.
И розова спирала две тела обгръща,
развива се, в дъжд от рози се превръща.... ...

ПЕПЕЛЯШКА
На Галина Вълчева
Видях лицето на Галина
Барона дето го описа
и съкрушен от тук замина ...

Ах, как обичам цветята -
те са като нас, децата!
Слънчеви, красиви,
питомни и диви...
Нежно галя ги с ръце, ...

Когато събличаш пред друг
панталона си кожен,
не забравяй, че под него
все още има спомен за мен.
Не по кожата, ...

РАЙ ЗА НАС - ДЕЦАТА
Колко време ний се мъчим -
и пишем, и четем, и учим!
Ала ваканцията лятна
чакам цялата година - ...

ОЧАКВАНЕ НА ПРОЛЕТТА
Днес зимен е и слънчев сен.
Чуй - капчуци пеят вън.
Пробужда радостта във мен
пролетният чуден звън. ...

Не знам защо реших да му я подаря.
Душата си.
Та той беше търговец и печелеше от търговията с души.
Може би реших, че не е достатъчно привлекателна.
Може би реших, че е единственият, който би се заинтересувал от нея. ...

Урагани бушуват в сърцето
и бури разкъсват плътта ми,
а във мене е скрито небето,
да лекува дълбоките рани.
Щъркели гнездата си свиват ...

Моят вълк бе единак,
в една гора сме расли.
Аз със глутница вървях,
а той бе сам и властен.
Храна донесе за из път, ...

Те, нощите и дните, се редуват
и някак си променя се света.
При мен… еднакви са мечтите
и винаги един и същ съня.
Те, хората, редуват мисли... ...

Пълзиш по мене - топла влага.
Очите - жадни да ме глътнеш цял.
Избягала от клетката лъвица.
Умилкваш се и викаш: ”Мяу”.

Пожелах си да съм
конче вихрогонче,
наругаха ме
и станах мъж.
Органите ми ...

Тази облачност не се отказва,
преди да убие всяка част от мен.
Как бих могла да бъда цяла,
щом зимата душата ми отне?
Тази вечност ме кара да съм слаба, ...

Античен надпис
Открих надпис старинен,
изсечен някъде в скалата.
Изглеждаше ми примитивен -
на метър само от земята. ...

Студеното утро
Как в студеното ли утро появи се,
с усмивка не таила нито миг.
Не питам живота какво ли ти поднесе,
пък и право нямам да му бъда аз критик. ...

Това е още една капчица - нещо като продължение на "Огледало"... И пак с акварел на невероятната Марион Болонези. Вече познавате стила!
Надявам се да ви хареса!
Б.
Съдбата.
Тя знае всичко, ...

Несправедливост
Вашият живот не струва нищо,
не струва даже пукната пара!!!
Вие трябва да умрете,
за да се възроди светът!!! ...

Когато вечерта едва приседне
на прага на прииждащата нощ
и като малко коте се протегне,
изпратила деня - добър и лош:
в усмивката ти ще се свия - ...

На връщане към хотела Анджело и Лука решиха да вечерят някъде наблизо. Чувстваха се изморени от дългия и наситен със събития ден. Избраха бирарията „Лип”. Беше претъпкана с клиенти и затова трябваше да се задоволят с маса във вътрешността на заведението. Нямаха желание да обикалят повече, за да наме ...

ПРИКАЗКА ЗА... ГОРАТА
Реещата се дъхава тишина на горската обител трепна от ритмичното почукване на кълвача. Стреснати, капчиците роса припряно се спуснаха от листа, цветчета и тревици, за да поспят още в топлата прегръдка на земята. Изгревът придърпа дремещото слънце, засмя го и животът в старата г ...

С тънка мъглица е покрита земята.
Капят от клоните дъждовни сълзици.
Крача нагоре. Още сънена е гората,
но скоро ще пламне в зора от искрици.
Вирнали главички, теменужки уханни ...

Много често във всекидневието си, ние се запознаваме с различни теми, свързани с наркотиците - слушайки музика, гледайки телевизия или просто ровейки се в Интернет. Но дали, когато попаднем на една подобна статия, ние възприемаме сериозно написаното в нея? Или може би го възприемаме от наша собствен ...

Ще дойда при теб още утре...
по следите, оставени от теб!
Вярвам, че няма да е късно...
Очаквай ме
с букет червени рози! ...

Кажи на друга да те моли за любов -
аз няма да съм твойта просякиня
за топла ласка или нежен зов…
Негодни са, ако са милостиня!
Кажи ù за очите си очарователни - ...

Не може да бъдеш Всичко за всички хора.
Не може да направиш всичко наведнъж.
Не може да направиш всичко еднакво добре.
Не може да направиш всичко по-добре от всички останали.
Така че... ...

Пари. Финикийски знаци. Открити преди десетки векове. В наши дни е невъзможен животът без тях.
Всичко около нас е пари. Всяко нещо, до което се опрем, е пари. Обърнеш се наляво - искат ти пари. Обърнеш се надясно - имаш да даваш пари. Гледаш новините - някой откраднал пари. Сменяш телевизионния кана ...

Любовта ми върни!
Като лястовица бяла,
от простора необятен в длан ме улови.
И така, без да знаеш – С ЛЮБОВ МЕ СПАСИ!
Сърцето ми е камък, оплискан със кръв, ...

Зимата най-сетне си отиде!
Взе си и последните капризи.
Без причина сякаш се обиди,
грабна снежно-белите си ризи.
Пролетта пристъпва предпазливо ...

Обичам всяка сутрин лятна
да се събуждам с тебе под ръка,
със аромата ти приятен:
букет уханен пролетни цветя.
Обичам всеки обед зноен ...

Избеляха ми дните - до призрачност.
И на сълзите в мен им отесня.
Може би греша. Не зная как по-иначе
своята тъга да обясня.
_____ ...

... все още е утро
и едва с пролетта се пробужда
разсъблича одежди безшумно
и шепти че отново съм нужна…
в нежен порив преливат постели ...

Да - оставяш следи! Вкаменелости,
издълбани в сърцето. До кръв.
Наивно - от страна на моята зрелост
да надуши разложена стръв.
Но в това недолюбено време ...

Могъщи са нещата, които те поглъщат,
изяждат те отвътре и ставаш на черупка,
а после те изплюват и виждаш кой си всъщност,
но вече си пробил в стената на живота дупка.
Могъщи са нещата, който те обсебват, ...

Отварям вратата на терасата... една вълна леден въздух се насочва към мен и бавно прониква през дрехите до най-топлите места. Полазва ме по цялото тяло, докато се увери, че кожата ми е настръхнала. Дали ще си отиде? Но не... Нейна крайна дестинация е сърцето ми. Може би отива там, за да поуспокои ма ...

Уж е зима -
кокиче бяло
от снега наднича.
Нежност и сила,
сън и пробуда ...

Всяка пролет се нуждая от Земя,
през която да прониквам в синевата.
Надълбоко, до сърцето на света,
да се вкореня с любов и без остстък.
Да трептя с дъха на вечността - ...

Студено е край мен... във ъгъла стоиш.
Ръката ти държа, до мене ти гориш...
Кръвта кипи... сълзи текат..
Луната свети, а чувства ще умрат...
Боли във мен... а гледам те със друга. ...