"Anthem Of The Angels"
White walls surround us
No light will touch your face again
Rain taps the window
As we sleep among the dead ...

I am the passenger and I ride and I ride
I ride through the city's backsides
I see the stars come out of the sky
Yeah, the bright and hollow sky
You know it looks so good tonight ...

Нося в своята кърпа възел светлинен -
златен косъм от тежката плитка на мама,
първото зъбче на сина си за спомен
и каиша на татко с бръснача ръждясал.
Девет клетви ме стигнаха, колкото – толкова. ...

Тъй както другите и аз
ще легна в падналата шума.
Небе над мене – тюркоаз,
под мен – земята е бездумна.
От храстите ще изхвърчат ...

Всеки ден слънце ти паля с усмивка,
топля лицето ти, галя те по косата,
после се сгушвам на скрито в гърдите ти
и ласкаво светя в гънките на мечтата.
Вечер подкарвам искриците на очите си ...

РАВНОСМЕТКАТА
Единственият изпит, при който са изключени каквито
и да било компромиси е този, при който си решил да
направиш равносметка на собствения си живот.
Хората обикновено не се замислят, или по-скоро не им се иска да мислят, че всеки човек е краен, независимо че никой не вярва в някакво реал ...

(провокирана редакция на Молбата за отлагане на празниците)
Как блести само всичко наоколо -
цветни гирлянди, искрящи кълбета...
Открехват се даже вратите на пъкъла.
Коледа е и за мръсните псета. ...

Не мога да тръгна...
Натиска ме времето,
стоварило бремето
на чужда любов...
Не мога да тръгна... ...

Очаквах да срутиш небето и разклатил земята,
да отрониш невинно от дървото ни ябълки.
Да замериш по мен. Виж, Адам не е смятал,
че ще стигне дотук този свят от предатели.
Само аз съм очаквала като тътен да викнеш, ...

Родина
Беше село като длан -
малко дъжд да ръсне,
знаех всяка капка там
на петте си пръста. ...

На хорото я посаках -
румена и бяла...
И на тате дума рекох:
Обич ме изгаря!
Хубост, от шикер, та лепне, ...

Докато шофираше по улиците на познатия град, сърцето му беше изпълнено с трепет, който беше и сладък, и болезнен. Беше си забранил да се чувства по този начин преди доста много време, но днес, щом се събуди с първите лъчи на слънцето, сякаш обвивката, с която беше притискал това чувство години наред ...

Криминален сценарий
Действие 3
Участници: Емануеле, Майката на Емануеле, Бащата на Емануеле, Калин, Мартин, Данчо, Майката на Данчо;
Обстановка: В дома на Емануеле, сутринта през работен ден;
(Телефонът звъни. Отговаря майката на Емануеле. ) ...

НаСвети Иван
със знака кръстен
с любов и вяра
ти си кръстен.
А надеждата ...

Случайна тухла сред стена с кирпич
веднъж попадна – беше много странна -
така червена, толкова различна
на бозавия тон от кал и слама...
Случайна тухла редом със кирпича ...

Кога да кажем: "Край!" и как да спрем,
без себе си и друг да нараниме,
възторга на кръвта да погребем,
макар да ни боли непоносимо.
Да си решим, че стига, баста, END ...

Ти мислиш ли за мене, както аз,
очи затваряш ли, когато я целуваш,
нима не чуваш моя тъжен глас,
когато в танц любовен с нея ти танцуваш?
Събуждам се от нощния кошмар, ...

на Сестра ми
Не ги вини, те цял живот ще страдат
и мъката ще крият от света,
във бездната на чувствата ще падат,
ще се спасяват в свойта самота. ...

Бай Иван излезе на верандата. Стегна връзките на панталона, потупа се доволно по корема и закрачи към старата черница.
- Венко, ще ставам капиталист – рече той на най-големия си син, докато сядаше на масата под дебелата сянка. - Радо, донеси и на мен едно кафе – викна той на жена си.
- Какво е туй к ...

За теб останаха сълзите,
след теб родиха се мечтите.
За теб всеки час горях,
от днес съм друга вече аз.
Спомените изхвърлих от килера, ...

Нека да разкажа за една своя опитност. Животът ме събра с един човек, с когото трябваше да работя известно време. Всяка сутрин имахме съвместни занимания. Случи се така, че този човек винаги беше сърдит за нещо. Все недоволстваше. И общо взето всеки път въздействаше на равновесието ми по неприятен н ...

„Времето ме потиска. Хладно е. Мрачно е. Тъжно ми е, много. Ще се разходя сам из парка тази вечер. Имам нужда, но ме е страх... Страх ме е, че като съм сам, ще се сещам повече за теб и няма как да те извадя от съзнанието си, а ти си далеч, далеч оттук, Джейн... Защо ми въздействаш така, защо, защо? ...

Качих се на коня и тръгнах през времето
да пребродя света и аз да търся живата вода.
Препусках диво и не спирах стремето
и Бога да намеря из необятната земя.
Но срещах вредом само суета ...

Дървото
Семенце отнякъде вятър донесе,
На хубаво място в земята поднесе,
Огрява го Слънце през слънчево време,
Дъждецът поръсва плодното семе. ...

Малката човешка душа е най-необятната вселена...
Ароматът на енергията дръзка
тръпне в мислите на урагана.
Тя е фината, но здрава връзка
между микрокосмоса и океана.

И какво като хлябът е вчерашен – пак ме засища,
и винóто е просто винó, не искрящо шампанско,
а вулканът на чувствата наши смирен до огнище
кротко ближе следите на моето старо пиянство.
На годините минали кожата лъскава още ...

Ти търсиш себе си във този свят поробен.
Сърцето ти със стон не престава да крещи.
Нима това си ти?...
- Отговори ми, питаш се до болка пак отровен?
НЕ! - отговаря твоето сърце! ...

Дните, наредени в броеница,
разпиляно посипват се по листа.
Мислите ми, сякаш в стъкленица,
затворени в безбройните мъниста.
Оглеждам кехлибарените брънки, ...

Питаш ме често: - Защо си унесена? -
и ме гледаш с тревожни очи.
- Лято е, а ти си тъжно-есенна,
кажи ми, добре ли си ти?
Усмихвам се аз на нещо прекрасно, ...

Навънка е шумно и шарено. Врява.
Животът се саморазказва.
Пее, бръмчи, чурулика, приказва –
сам се лъже, самичък си вярва.
Отварям прозореца. Ръсна трохите, ...

Когато се усмихваш срещу мен,
усещам на Вселената безкрая,
откъсвам се от земния ми плен
и сливам се със звездната омая.
В очите ти... е другият ми свят - ...

Сподели ме, Любов,
със онази мечта,
тъй студена и толкоз далечна.
Приюти ме във думи,
с които светът ...