Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
390.1K резултата
Последният аркан
Аз съм косачът сеяч.
Аз съм точката в края на изречението.
Аз съм последната капка в бутилката.
Аз съм бавният ездач на запад.
Аз съм само това, което не можеш да изгубиш. ...
Да обичаш и да страдаш
Една любов, единствена, вълнуваща, прекрасна,
неможеща да се опише от хвалебствия, слова...
Неразделни бяха те, живееха в измислена и приказна страна.
Но щастието, оказа се, бе и тяхната най-злочеста беда. ...
Избор
Ако избирам между любовник и съпруг -
с любовника страстта е като мед,
ако избирам между спокойствие с друг,
аз бих избрала лудия живот с теб! ...
Непозната
Създадох свят и с музика го осветих.
Научих го да разговаря – с тишина не го смутих.
Изписвайки лъжовен стих,
косите на живота неусетно посребрих. ...
Утрото бележеше нов ден. А новият ден привличаше всичко добро с притегателната си сила. Той бе ново начало. Светлите лъчи на слънцето галеха всички същества, напомняйки им за величието на изгрева. Росата беше застинала по стръкчетата трева и само някой майски бръмбар нарушаваше тишината. Лекият ветр ...
Венеция съм аз - и майка, и жена,
и блудница във мислите си грешни.
Душата ми - гондола сред вълните,
подмятана от страсти и течения,
търси брод след толкова вълнения. ...
Някой беше казал, че въпросът не в това дали Бог говори на хората, но е в това, дали хората отварят ушите си, за да чуят неговия глас.
Един ден се разхождах и внезапно ми хрумна една идея, която ми се струваше добра. Идеята ме подтикваше към действие. На заден фон обаче се появи въпросът дали е прав ...
Представям ви поредните "Капки акварел".Надявам се да ви се харесат, както и картината на Деньо Чоканов, наречена "Старият Пловдив - чаршията"
Б.
Старинни
улички…
Все в многоъгълни ...
На всички жени с ароматни имена
Ако е истина, че хората трудно свикват със самотата,
искам за последен път да се загледам в цветята,
може би божур, шафран или гордото лале,
или някое, което само три часа цъфти, ...
След успешния ден отшумява светът
пак на масата в кръчмата стара,
ти – със своята вечна любима жена,
аз – с поредния, някой от бара.
И почти ми е лесно да забравя, че там, ...
Харесах много "Разпиляла се..." на Димитър Никифоров (argonyk)
Това би могло да бъде поетичен отговор.
Благодаря за вдъхновението, Митко!
argonyk Разпиляла се във чужди скути
и след толкова слова любовни, ...
Върви си, Любов! Не прекрачвай вратата! -
Този дом е за теб забранен!
Стари чувства?! Отнесе ги вятър...
Как изобщо се сети за мен?!
Май не помниш?! - Когато те чаках, ...
Момичета със устни ароматни,
разлистили мечти във чуден цвят,
събрали шепа нежност от земята,
сред утринния хлад се суетят...
Нагиздени със капчици росица, ...
Спомням си как Мадона дойде в България. С кортеж от полицейски коли, возейки се в лъскаво черен джип - "Порше Кайен". Феновете я очакваха екзалтирани по пътя, всеки с тайната надежда да я зърне поне за миг отблизо. Обаче стъклата на джипа ù бяха тъмни и никой не я видя. Но поне ù видя джипа - голям, ...
Често затварям очи и мечтая,
повярвай ми, не за богатства,
а за сила, с която да закопая
всички злини и светотатства,
в могила дълбока аз да ги скрия, ...
“Живот е нещо,
което не би трябвало да бъде.”
Шопенхауер
Болката бе в тила ми. Там събираше сили, за да се разпрострe из цялото тяло. Нейно любимо занимание бе да отцепва част по част моите съставности, подтиквайки ги към самостоятелни и чужди на съществото ми усещания.
Няколко бързи крачки бяха дос ...
На външен вид бе най-обикновен човек
и имаше семейство и деца,
ала от млад беше поел по път нелек -
наемник и доставчик на Смъртта!
Ограбваше, убиваше и палеше, ...
стихотворение на ужасите!
Вампирката прекрасна е пред мен,
обляна в дива красота, неземна.
И гледа ме със своя чар смирен,
във свойта мощна аура нетленна! ...