Научих
Научих, че големите очаквания водят до големи разочарования... Отдавна осъзнах, че оптимистичното мислене не е за мен – то само замъглява мирогледа ни... Трябва да бъдем реалисти, да преценяваме реалните си шансове за успех или неуспех във всяка една ситуация, за да не останем разочаровани... ...

Вечер този суров град се преражда
от светлини на витрини и въздишки на влюбени.
Притаена романтика очилата изважда
и препрочита красиво делника в рими.
И ги няма тълпите от угрижени хора, ...

Тя и той:
- Мъдрец!
- Глупачка!

Ще пусна водата – свежа и хладка,
като глътка въздух в горещия ден,
да погали нежно кожата ми гладка
и да отмие всичко от мен.
Слънчеви лъчи и мокрият пясък оставят ...

От Burn_Alive (Александър) и MrN (Ивелина)
Дори да ме убиваш,
угасвайки, аз пак
и пак "Обичам те..."
ще шепна тихо... ...

Кой съм аз, така и не разбрах?
И без любов какво съм? Кръгла Нула!
Едно сърце ми свети във нощта.
Това е твоята душа.
Ранима, нежна, страстна, влюбена. ...

Под мостта на забравените
затихнаха чувствата самотни.
Ветровете без жал повалиха
дърветата на влюбените души.
Водата, тъй самотна, ...

Самотата се във мен забива
и със лекота в сърцето ми се впива.
Усещам как главата ми пулсира,
сякаш в миг дори и времето се спира.
Самотен аз се лутам из безцветна пустиня, ...

Не съм мечтал да имам тази къща,
деца и внуци - пълен рой
и всеки ден след път да се завръщам,
все тук, в привидния покой.
Не съм мечтал дори, че теб ще имам, ...

Nocturnal Depression - Nostalgia
(текст)
And once again despair is kissing me
With her cold ghostly lips
My own destruction is leading me to my grave ...

XII
Страх не страх, не поехме пеш по друмищата, че бързахме да помогнем на Дионисий Рали. Абаджията даде на Алекси един от конете си, а аз яхнах своя, що в Райовия обор държах. Повечето филибелии нямахме дамове, а дворните портички ги правехме ниски, та да не могат турчолята да вкарват в домовете ни ...

Мейл до А.
„Чудо“ и „връх“
са самотни понятия.
И двете стоят
надалеч, ...

В битка за едно сърце 3...
Стихоплетството ми май не ти се нрави,
в миг сърцето ми в пустиня ти превърна,
огромна дупка в него ти направи,
бих дал всичко, оазис там да зърна!... ...

Аз съм твоята
усмихната есен,
понякога нежна,
понякога пламенна.
Обичаш ме в стих, ...

Събличам се - Луната нагло воайорства,
докосваш ме, но не наяве, а в съня,
не е родена сила - да пребори в мен упорството
да бъда с теб, заради теб във Ада да горя.
Събличам се - ръцете ти със тялото ми се преплитат, ...

Няма ред в мойте мисли...
Хаос... пълен хаос цари...
... но подреден е животът ми
къща, съпруг, деца и пари...
обич, щастие и радост... ...

да преместиш
вазата с цветето в средата
друг ракурс е -
залива те топло усещане
само един ход ...

Страдание...
- Но виж...
- Тишина!! - извика той -
Тук си в моя строй,
ако се бунтуваш, ще отрежа езика твой!!! ...

„Защото всичко е преминаване, мост, чиито краища се губят в безкрайността и в сравнение с този мост всички земни мостове са само детски играчки, бледи символи. А цялата ни надежда е там, отвъд.” (Иво Андрич)
Въздухът кънтеше от жегата и от далечния тропот на конски копита. Крепостта лежеше невъзмути ...

Аз съм тук и сега!
Живея и дишам.
Със спокойна ръка
свойте стихове пиша.
За вчера и утре. За днес. ...

Иска ми се да не вярвам... Мечтая да отворя очи и някой да ми каже, че сънувам кошмар, че реалността е друга... Но как, по дяволите, да те нарека кошмар? Как да призная, че дори да беше сън, пак щеше да бъдеш прекрасен... Безброй пъти съм лъгала себе си, защо и сега не успях? От истината боли, а за ...

- Днешното занятие е на тема "Разузнаване"! - извика Сержант. - Тази нощ, при висока степен на секретност, един от готвачите ни приготви нещо, което сега се намира под този похлупак. Всяко отделение трябва да проведе свое разузнаване и командирите ще ми докладват резултатите след три часа. Успелите ...

Смрачава се и сигурно небето
за сетен път ще плаче върху мен.
Не знам дали на триста километра
оттук усещаш - вече няма ден.
Но знам, че след като измръзнеш, ...

Какво сънуват хвърчилата?
Небе, дървета, гласове,
безгрижен вятър, запремятал
мозайките от цветове.
Какво сънуват хвърчилата? ...

О, там черният звънар,
Смел и твърд,
Бий на смърт –
Смърт!
Той над всички горд стои ...

Есенни гроздове спускат зърната си
в плетени кошници, зрял кехлибар...
Старите българи тъпчат с нозете си
гроздето сочно във кораба стар.
Сок от сърцата им, кръв от душите им – ...

Есен моя,
тиха, листопадна,
стъпваш във деня ми
неусетно,
идваш с цветовете ...

Дъждовен ден
Сутрин е, но утрото е спящо,
сгушено подремва във мъгла.
Сутрин след нощта разлята,
мокра, изморена от дъжда. ...

Влюбено море
(Посветено на Велин)
Когато бризът по телата ни пълзи,
за да охлади нагорещената ни кожа
и ние с теб, блажени, лежим, ...

Мира събра багажа, стегна куфарите, хвана двете деца за ръка и тръгна. На море. С голяма дъщеря и малък син. Мъжът ù отдавна живееше с някаква разведена. И това лято той ù даде парите с думите: Ти и децата да изчезнете за един месец. И при майка ти идете.
През целия път тя не свали тъмните си слънче ...