Не можеш да ме разбереш.
Tи не разбираш живота.
Свикнал си на лесното
живуркане по Земята.
Няма да разбереш, ако ...

Не вярвах на истината,
истината за мен беше лъжа,
лъжата беше по-готината
и сега как да продължа?
В гласа ти лъжата се чуваше ...

Ела след тази есен шумоляща,
за да облека онази рокля,
която пърха, сякаш птичка
е кацнала на твоята постеля.
Ела, в стихиите ми румоляща, ...

И... стъпките белязах -
от тръните в нозете си.
Вървях през драките,
не беше светло!
Не, не гонех върховете, ...

Обичам да потъвам в очите ти
и там да виждам себе си, изгубена,
кафява нежност блика в зениците,
повярвай ми, ужасно ми е хубаво...
Обичам да докосвам твойте устни, ...

Чуй,
аз ти шепна този стих,
който вятърът ми напомня постоянно,
дори събудих с него
дъждовен вик, ...

Хищно цвете
Възвишените мисли
кръжат неизвисени.
В очите мръква. Нощем
безсънна е тревата. ...

Затвори вратата, без да я заключва. Слезе по стълбите бавно. 126 стълби, 126 бавни вдишвания и издишвания. Спря се за миг пред входната врата, задържа длан върху бравата. Не беше сигурна, не можеше и да се върне. На 138-то вдишване отвори вратата и излезе навън.
Зима през март. Снегът беше натрупал ...

Във мен вали, а вън е суша.
Пресъхват устните в безмилостна тъга.
Оплаквах дните си безумни.
Аз плачех със усмивка на уста.
В очите им оставах ведрата. ...

Никое разстояние
не е в състояние
да спре
нуждата ни
от взаимност.

НЕЖНОСТ В СИЯНИЕ
в памет на Ани
И тази нощ дойде в съня ми.
Исках дълго мигът да продължи.
Нощта да е безкрайно ято, ...

Дори и да няма смисъл да пиша,
под ръката ми, както смъртен издиша,
думи скверни и сълзи напират.
Защото знам, те с мъката ще си отидат.
И когато всичко тука приключи, ...

Възпитание на страха
Аз вече знам
кога се появяваш.
Научих как,
къде и от какво. ...

Мечтите са същите
Сред сивата улица се стелеше гъста мъгла.
Тишината обсебваше всичко в забрава.
Нарушено безвремие от шума на листа -
оживели за миг, ми напомнят тогава... ...

СПОР ПО БЪЛГАРСКИ
Форми, методи, приложение (емпирично наблюдение)
Данчо Дюшемето и Киро Късото бяха едни от най-известните, уважавани и търсени троянски майстори в цяла Стара планина. Родени бяха в Елена, а после учиха в художественото училище в Трявна, където се сприятелиха. След училище чиракувах ...

Там, край пазара, в къщата стара,
която, покрита с капаци, мълчи под липите,
зад тежката порта живее сговорно
Скрито Покрито с жена си Занищо Непитам.
Сутрин в градината сядат двамината ...

Студеният вятър като момче ме целува,
щипе лицето ми, дръпва косата,
със шала и блузата безсрамно лудува,
намества се хитро и гали бедрата.
Студеният вятър довя пеперуди, ...

Обещания за вечност,
нали така?
Аз и ти,
докато смъртта...
Каквото е било, ...

Откакто си тръгна, светът опустя
и облаци тъмни покриха небето.
Слънцето скри се, земята замря,
демонът мрачен изтръгна сърцето.
Във бездна от болка душата пропада, ...

Устните ти парят,
като въглени горят. Жарава ме изгаря.
Пожар върху тялото ми палят.
После нежно ме гасят.

В палитрата ти има непипвани бои.
Защо рисуваш толкова еднакво?
Повтаряш до побъркване
едни и същи дни,
сюжетът разиграва се ...

Колко време си цъфтяло
и колко ли мъка под тебе си видяло?!
Надлъж и нашир хорски очи си вдъхновило
с багрилото си шарено и свежо.
Пролет... ти и всичко покрай теб в свежест разцъфтява, ...

Една девойка счупила си токче,
а с него се пречупил и света.
От центъра на погледа ù втренчен
картината напред се разлюля.
С разперени ръце на гладна чапла ...

Прелива чрез вятъра молещата се душа.
Избеляват слънчевите рани.
Разраства се оскъдната нежност.
Тихо като при причастие
Осветлява се тъгата. ...

Мисли врачуват ми нощите. В прашните сънища.
Лутат се в къщи с темели от мъжки мечти.
И сънебродница ти си ми... След кръстопътища.
Водиш ме там, дето вино от сладост горчи...
Тичаш сред синори. Хвърляш усмивки-омайници. ...

В пространствата, които ни делиха,
в галактики от ледени сърца,
туптяха нашите. И се смилиха
божествените, строгите лица.
Иконите във храма оживяха, ...

В мен туптиш, сърце, макар в душата
малка рана тайно да боли!
Истина е, че в живота кратък
всяко чувство теб ще устрели
и от него в грешното ни странстване ...

За първи път чух за Наката от един комшия. Мераклия е Евгени Крушков и не обича половинчатите неща. Затова, когато се налага, разчита на най-добрите. Именно заради този му адет стана дума за Наката. Бил най-добрият касапин в района. Познавал животните. Щом ги видел, можел да прецени възрастта им. По ...

На Катерина
Съдбата те облече в крехко тяло,
а даде ти да носиш тежък кръст,
сред бури и мъгли да оцеляваш,
прекрасен цвят, поникнал в дива пръст. ...

Добро утро, слънчице
Когато слънчето изгрее
На ясното, синьо небе
ти ще се държиш като влюбен.
Когато небето е сиво ...

В живота си правех грешка след грешка.
Да бъда виновна сякаш привикнах.
Със сълзи заплащах всяка усмивка
и често на срички въздух издишах.
Казвах ,,прости ми'' за всяка надежда ...

Невестулки
Край тракийските могили
невестулки се явили.
Няма как да изброите
колко им били белите! ...

Този път онемя изведнъж.
Този път не е вече река.
Ни начало е, нито е длъж.
Не е топло простряна ръка.
Този път е змия във сърцето. ...

Всяка нощ със тихи стъпки
идвам, сякаш привидение,
и отпивам те на малки глътки
теб, любима - мое вдъхновение.
С шепи мъжки аз събирам ...