Проникна с нежен взлом и във съня ми.
Невероятен си. И как успя?
Любов ли е това? Или е друго?
Разтърсват ме и стъпките в жарта...
Рубинен е сънят и ще го нося, ...

Вратата се открехна мълчаливо.
На прага, в нощницата окъсяла
момиченце пристъпи боязливо
като добрата фея бяла.
"Ще позволиш ли да остана, мамо, ...

Навън е студ и кучета не лаят.
Гласът кристализира в тишина.
Аз топлината в теб ще разпозная
единствено и само по дъха.
Студът завил е улици и сгради ...

За срещата във Велинград
Кой каквото ще да казва
(„Опазил бог!” и „Плюй си в пазва!”),
но аз тук стихове ще пиша,
не че много ги умея, ...

Текст, музика и изпълнение: Геновева Цандева
Аранжимент: Бойко Иванов
МОЕ МОРЕ
Тъй, както влюбени, вълните непокорни
целуват вечно твоите брегове, ...

Всеки път, когато те погледна, виждам в очите ти целия свят. Всеки път, когато те докосна, усещам как цялото ми тяло изтръпва. А когато устните ни се слеят, въздухът ми спира и за миг сърцето престава да бие...
Всичко в теб ме подлудява! Погледът, усмивката, устните, тялото, допирът, ароматът... вси ...

img1.liveinternet.ru/.../15005995_Klod_Mone.jpg
- Приятелката ми Демиен се реши на операцията! Да знаете само, господа, колко много се радвам. Мисля си, как да ви се отблагодаря, задето я подтикнахте... Страхът ù се стопи! Значи, ставаме цяла дружина, вярващи в нея... - Мария сияе цялата, като едва- ...

Следовател Страшимир Караиванов седеше на дивана в кабинета си и четеше нещо от монитора на лаптопа си. Правилните черти на лицето му, доближаващи се до абсолютната симетрия, не издаваха с нищо какво четеше. Само лекото потрепване на раменете показваше някаква съпричастност към това, което беше на е ...

Празен дом, самотна къща,
тъжни стаи и стени,
две ръце нощта прегръщат,
плачат тъжно две очи.
Едно сърце самотно страда ...

Търпи, сърце,
знам, че се превърна в бездомна птица.
Знам, че без пролет живееш,
в теб е винаги студена зима.
Нямаш дом, сърце мое, ...

Дълго време мина,
но се още няма забрава.
Защо? Питам аз.
Защо все още си спомням за теб?
Търся отговора във тъмнината, ...

Седиш.
Мълчиш.
Чакаш ме.
Не спиш.
Искаш да те открия. ...

Събуждане
Дъхът ми бавно в тялото ти спира
и топлината връща се и в мен...
Намираме се между нощ и ден,
щом светъл лъч в прозореца се взира ...

Правя стъпка напред,
а назад продължавам да вървя.
Мислите си уж слагам в ред,
а пак безмислено ми е сега.
Миналото с тебе уж загърбих, ...

Шумят листата,
шумата в гората;
потоци, ручeи бистри,
скачат по канари сребристи.
Горе в планините, ...

С вечерната свежест
мечтание лъха,
тиха радост
в сърцето цъфти.
Вечерната свежест ...

Бях на кавала деветата дупка,
даже десетата, спомням си, бях.
Хлябът, ухащ, препечен и хрупкав,
хранеше другите. Гледах със страх.
Вслушвах се в тяхната песен фалшива, ...

Човек, погубен, заличен, почти изначално осъвременен.
Човек на вихри, човек на слабост, човек обременен…
Минават дни, не идват други, защото той, Човекът, вече бил е…
Едно е нужно, друго чуждо, да видиш Светa с опакото на ножа.
Краставицата, нужна на домата в цялата избруталяла мощност. ...

Ако поне за ден се беше чувствал така, както аз сега, убедена съм, че всичко щеше да е различно. Аз просто искам да знаеш какво е вътре в мен. Мрачно, много дъждовно и някак болно чак. Не искам от теб да бъдеш с мен. Пределно ясно ми стана, че шанс за това няма. Но искам само едно, да ти кажа всичко ...

Eдно пътуване без край,
а някои викали му рай.
Борба на немощ и разруха,
прегръдка страшна на разлъка.
Сърце от жалост изковано, ...

Разкажи ми ветре приказка една
Приказка със чудеса
Душата моя тъй е зажадняла
Душата моя не е цяла...
Моля ти се ветре разкажи ми ...

''Завръщане''
Да се родиш
от вик на тишината!
Да се закърмиш
с горчилката от самотата! ...

Светът е друг, когато си обичан!
Днес е ден, сякаш като всеки друг,
това така е, но само от първия поглед.
Ти стана съпруга, ти пък - съпруг.
Заедно излетяхте на своя първи полет. ...

Сенки и мисли измамни прелитат,
чувстваш ли черния мрак
върху себе си?
Къде ли попадаш,
когато боли те? ...

Ръка недей протяга ти към мене,
за сетен път не се обръщай ти назад.
Аз знам, че за раздяла иде време...
Сълзите ти изтрий, вдигни глава.
Красиви и безгрижни дни отминаха, ...

Омръзна ми да слушам обещания,
които знам, че няма да изпълниш.
Омръзнаха ми твоите наказания,
че имах смелостта да те поискам.
Ще се разкая и ще се помоля ...

Ако можеше времето назад да върна,
ако можеше грешките си от съзнанието ти да изтрия,
ако можеше дните преживени и сега да продължават,
бих го направила, защото сгреших, признавам си.
Много те нараних, ...

О, Луна, моя малка приятелко.
Ти, която ме слушаш безмълвно в нощта!
Ти, която ме виждаш да роня сълза след сълза,
ти, моя утеха, имам молба:
Направи деня ми тъмна нощ, ...

За какво се мисли този?
За какво ме мисли?
Я попитай си душата
за каква се мисли,
че обидена от всичко, ...

Скоро гроба ти не съм преляла, мамо.
Не съм ти носила любимото ти цвете.
При тебе идвам в мислите си само
и там щастливи срещаме се двете.
Целувам с обич топлите ти длани. ...

ПРИКАЗКА
И без теб живея, но... без сърце!
И без теб ще продължа...
И ще вървя назад, а не напред!
Уморена ще се връщам, за да те открия! ...

Пада тихо нощта над смълчани ели.
Вятър гали луната и със нея така
просто дълго мълчат в тишината.
А звездица една им намигва с усмивка.
Тази, тази луна е от мен по-щастливка... ...

Бурята все така ни кани на бял валс.
Кого ли, тя, лукавата ще докосне?
Очите ни все още попиват слънце,
а вече Пролетта е отседнала в нас.
Нищичко днес няма да ти пожелая. ...