Обичана жена
сред бяла тишина.
Наметнала дъгата -
открива светлината.
Отваря си душата ...

През облаци разстила се небето
над хоризонта мрачен в правия му път.
Зов на ангелски врани дочувам -
как се готвят за полет над кръстопът.
Над пропастта, зинала под нас, се вглеждам, ...

Душата ми е моят дом –
живея в нея, с нея
и за нея!
Сърцето ми е
пристан твой! ...

Лицата на града
са като фотографии:
модернистични естетически трактати
уловили
заключени в очите настроения ...

A можеше в сърцата ни да никнат маргаритки
“Why is it something so good just can't function no more?” -
Joy Division
Защото твърде грапави и глухи станахме
от писъци сърдечни и слова обични. ...

Животът често е несрета -
една обречена съдба,
в която радостта ни клета
се ражда през деня,
а нощем сънищата парят ...

Като снега ще дойда –
бяла, чиста,
с изгряващи очи,
в които има красота
ведно със милион звезди, ...

Бойко, мутрата пожарникар,
на Саркози каза "бонжуар".
Изучи той езика френски
в Сорбоната през дните си студентски.
Тъй банкянският граф ...

И стаята ми стана празна
единствен вятърът се спира
не бе така до неотдавна
във нея светове откривах
там беше ти и аз и двамата ...

Ако днес ме попитат какво искам, ако някой ми гарантира, че би могъл да сбъдне едно мое желание, аз бих поискала да ме върне година назад. Ако обаче този някой бе дошъл миналата година, аз щях да поискам да ме отведе година напред...
Тогава не осъзнавах усмивката си.
Тогава нямах представа колко е х ...

Когато ме притиснеш до гърдите си,
аз ставам цялата Вселена.
Ти вдишваш аромат на вечност
със неотразимост на звезди.
О, Боже мой, защо не си ми казал, ...

Пак съм седнала пред циганската любов и с "трепет, вълнение и ентусиазъм" се чудя какво да пиша. Може би ще е добре, ако опиша настроението си - никакво. Денят ми - скучен. Животът ми - хубав, но леко еднообразен. Бъдещето ми - някъде в Германия. Семейството ми - хубаво. Прозорецът - замръзнал. Чувс ...

Когато чу звука от изстрела, Сара се втурна по стълбите. Толкова искаше да избяга, че краката ù се превиха и скоро цялото ù тяло се озова на пода. Опита се да стане, но усещаше ужасно силна болка в ръката си. С големи усилия успя да стане и се хвърли през вратата с всичка сила. Бяга около десет мину ...

Сън
Цял ден времето бе едно такова навъсено, цял ден едни облаци… Чувствах се отпаднала и някак си мъничка. Сякаш нищо не успяваше да грабне вниманието ми, нищо не беше достатъчно заинтересуващо...
И така в скука и безделие мина целият ми ден. Прибрах се, бързайки да скоча в леглото и да превключа н ...

Ако бях оптимист, щях да си мисля само как накрая на деня ще си седя, ще си пия бирата и всичко от този ден изведнъж ще придобие смисъл. Ако бях песимист, щях да добавя, че да живееш за едната бира накрая на деня си е жалко.
Реалистично погледнато обаче, аз не мислех – аз просто седях. Седях на опаш ...

Трудно е да се държиш,
когато сърцето те боли,
когато ти тежи и душата ти кърви.
Трудно е да станеш и да продължиш,
да обичаш или да скърбиш, ...

Реалност, размита с бои
Нарисувай ми картина,
добави и светлосенки.
После сложи и лице
с бледа кожа ...

* * *
В къса лятна морска нощ,
поръсена от топъл звезден дъжд,
чудно как и неизвестно откъде,
безгрижно, тихо, изведнъж, ...

Умри, народе закърнели,
светли бъднини не заслужаваш ти,
със свойта простотия, таз сила нова,
ти всичко хубаво затри!
Умри, не си за тоз свят годен ...

Ревнала Меца Мецана,
че нямала Долче Габана -
рокличка малка и черна,
белким я Вълчо погледне.
- Не плачи, Мецо Мецано, ...

Тя сяда пред компютъра. Поглежда -
едно "приятелство" било ù е изпратено.
Приема го. И снимките разглежда.
И млад, и синеок. И привлекателен.
Той сяда пред компютъра. Поглежда - ...

Здравей отново, приятелко добра.
Добре дошла в стаята ми празна.
Сънят и мислите ми ти обра.
Вкопчи се в мен като болест заразна.
Усещам те, зная, че си тук. ...

Тегота
22.06.10г.
Напразно лутане в небитието,
радостите - кратки, животът - пълен крах.
Щастието в любовта - отнето, ...

А любовта е нежна като цвете
чувствителна е тя като мимоза
закътай я дълбоко във сърцето
далече от най-малката угроза...
А любовта е нежна като бебе ...

Малко място ще оставиш ли във ъгъла?
Да, точно там, във твоята душа.
Съгласна съм и на това местенце в дъното.
Ще си тръгна... нека само спре дъжда.
Ще ме гушнеш ли за малко? За минута-две... ...

Обява:
Успивам безсъние.
Рисувам в сиво дъга.
Греша с целомъдрие.
Свиря на тишина. ...

Всяка сутрин танцува с мъглите,
вдишва с радост планинския дъх,
там, оставил, при тях... Суетите,
миг споделя с величествен връх!
А преди, да речем - три Луни, Те, ...

Болезнено нагарчам
във тебе всеки път.
И споменът те сграбчва
за лявата ти гръд,
където в неспокойно ...

Утро.
Свежест и роса.
Роди се стих.
Съдба!
Стремеж човешки. ...

С пръсти възлести, от плетката на дните,
пусни юздите на конете - в мен да тичат,
с копита да разрошат мислите ми спитени
и да танцуват върху бялата ми кожа, сричаща
все твойто име. От влажните им ноздри, ...