Случайно...
Някъде във тъмното...
Ама съвсем, съвсем случайно!
Пориви на разни преобърнати души.
Или нещо по-нетрайно? ...

Запознахме се ей така,
просто ненадейно,
без никои от нас да очакваше
да се случи...
Ти хвана ме за ръка, ...

Балада за наемника
Сигнал на тръба разцепва тишината в зори.
Носен от хладния есенен вятър, в планината ехти.
Лагерът в миг оживява, тропот на много крака.
Сънени мъже се строяват, опират за равнис ...

МАКОВЕ
Някога този път беше безкраен.
Насън още по него вървя:
Лято е.
За мама крайпътни макове бера...

Разлистих се
от толкова нежност -
полепнала по тънките
листенца на цветчето ми,
остана ми спомен - ...

Ако ме обичаше
поне малко
стена от мрамор да беше
досега
от мъка по мене ...

Не пиши фалшиви мелодии,
не лъжи очите ми доверчиви,
не създавай в света ми пародии,
не прави сметки ненужни и криви.
Уморих се да вярвам в съдбата, ...

Иска ми се всичко да е както преди.
Иска ми се да се върнат добрите спомени,
красивите мечти.
Но къде изчезна всичко свято,
къде изчезна любовта? ...

„Отнесени от вихъра на ежедневието си, разсеяни от проблемите, повлияни от околните...
Забравихме да живеем. Забравихме за близостта, а уж всеки от нас я търси. Изгърбихме себе си, правото си да обичаме и да правим това, което искаме да правим. Разнищихме за миг мечтите си, за да използваме въображе ...

Без капка суета
Писъците в тишината ги погребах.
За последно. Пуснах ги на свобода.
Тях да бъдат яростни ги аз отгледах -
да са болка, изродена от страха. ...

Спри за малко, недей да бързаш
времето да спираш, за секунда към мен
погледни.

ИВАНКА ОТ КЛОНДАЙК
Малката Иванка беше израснала в прогресивно селско семейство. Още дядо ù беше член на ТКЗС-то, не само член, но и бригадир на говедарите. Два пъти беше обявяван за първенец на общината и три пъти за най-добър в професията.
Иванка израсна хубавелка, с червени бузи и черни коси, очи ...

Понякога се случват разни моменти,
в които все се осенявам,
че не любов точно за мен cи,
че туй чувство в мен не се вселява,
че те искам от егоизъм ...

Дали ще те дочакам…
Дали ще те дочакам аз в утрото на днешната зора,
дали ще дойдеш, аз не знам...
Но знам, че в мене още тлее обич неугасима там.
Ще минат дни, а може би години, ...

Имам си две хубави слънца,
в лицето на моите деца.
Те са винаги засмени,
умни, радостни и смели.
Синът ми обича да пътува ...

Липсва ми гласът ти,
който нежно ми шепти:
"Завинаги ще те обичам,
обичай ме и ти!"
Липсват ми моментите щастливи ...

От порите на ръцете ми изтича страх.
В мозъка ми бушуват мисли, отговори на реторични въпроси, които главата ми сама си задава.
Реториката в реалността не съществува. Сигурността вече не e нищо актуално от времената на праисторията. Затова оттогава всички имаме навика само да се залъгваме... Или пон ...

Две лилии червени, плаващи в червена самота,
разделят се завинаги, макар и плуващи в една вода.
Пътищата им се тук прекъсват, от две студени дула...
Не! От едно димящо дуло, порещо спокойната тишина.
Езерото багри се в прозрачни, ...

Събудих се днес, както всеки един обичаен ден. Беше слънчево и необичайно топло. По принцип дните напоследък минаваха бавно и тромаво, както обикновено се случва в периода, откогато вече не посещавам училище. Излязох до магазина за хляб, както обичайно. Но днес там обстановката бе по-изнервена от вс ...

2
Може би съм старомоден или остарявах, но така бях възпитан. Глупости. Винаги, когато ми е застанело нещо на мушка, го отстрелвах - или почти винаги. Всъщност напълно оправдавах Лили. И аз на нейните години се събуждах с различни момичета, разбира се, не чак толкова редовно, колкото имат възможност ...

КАК СЕ ВАРИ ЛЕЩА
(в помощ на мъжете като мен)
Днес!
Днес за първи път си варих леща! Понеже много я обичам, реших че е време да се науча сам. За да не завися от благоразположението на по-добрата половина от човечеството...
За целта... ...

Имало едно време, преди много, много години, през девет мъглявини в десета, през девет галактики в десета, през девет звездни системи в десета, едно... нищо. Всъщност, това било само на пръв поглед и то с невъоръжено око. Но при по-внимателно вглеждане и при използване на мощни космически телескопи, ...

Когато се сетиш за мен,
ела и ми го кажи!
Върни ми, поне за миг,
тръпката от хубавите дни!
Припомни ми, ...

Скъпи, време е да те зарежа...
Отвори вратата, без да чукаш!
Не светвай! Не взривявай тъмнината!
Това, което търси, вече тук е.
Останала е само... тишината. ...

И днес си изпих хапчето за... римуване.
Какво боледуване?
И днес си изпих хапчето за... сънуване.
Наяве бълнуване?
И днес си изпих хапчето за... обичане. ...

И погледът ти се спира, попиващо... В сянката на нощта и сякаш откъсва с устните си, мълчанието ми, като разбиваща се вълна върху отдавна копнеещ бряг, топящ се в изкъпаната Зора... Изплувала от океана на въпросителни повърхности - изхабени от незначещи отговори... И докосването ми не пита, а потъва ...