(Из "Хуморески - родни фрески" -
един от т. н. ловни разкази, включен в тази поредица,
друг е вече публикуваният тук разказ "Мискинлии".)
В цялата околия се бе прочул Стоян Памука с ловджийското си куче. Джони Хитрото му викаше, защото животното беше повече от умно - стрелкаше плячката с проницателн ...

ДА НАРИЧА И ПОЖЕЛАВА
Просветна в гората, в потаите,
изсипа се куп светлина,
зaпяха птиците, засвириха глашатаите,
размахаха ведро крила. ...

Денят днес нова нощ беше, нощта обичайно пуста. Душата ми самотна се скиташе край тъмната сянка на нощта и тишината я изпълваше. Небето изпращаше своите звезди в мечти, а те горяха и открояваха своите следи... Минавайки през мечтите и надеждите, те достигаха до хората и докосваха сърцата им и топлех ...

Тя искаше нещо,
нещо, което й липсваше.
Искаше да й стане горещо
от него... той пасваше.
Ръцете му... така топли. ...

Живеем като в долнопробна драма.
Навсякъде
е пълна бъркотия,
обрасла с мъхове и мухъл.
Всеки ден се срещаме ...

Наистина се удивлявам колко много са хората, които живеят живот в периферията. Забравят за себе си, забравят за нуждите, мечтите и желанията си и се отдават на друг.
Може би аз направих същото. Отдадох се на нещо невъзможно. Нещо до такава степен нереално, че дори сега, когато се сещам и пиша за нег ...

Като крадец нахлу ти в мойте сънища,
на пръсти се промъкна там
и приласка ме, и измами ме, накара ме
душата си да искам да ти дам.
Събудих се в мрака стресната, ...

27.II.2003 година. България.
Народе? Народе???? Буден ли си или още спиш многовековния си сън? Не мога да разбера! Гледам те и се чудя. Чудя се дали си още жив. Отдавна се опитвам да напипам твоя пулс. Много е слаб, но като че ли все още го има. Като че ли все още има надежда!
Кажи ми, народе – кой ...

Какво значи да си осъзнат?
Непрекъснато да се осъзнаваш. Осъзнаването е част от развитието и е процес без край. Човешкото развитие е свързано с осъзнаването. Няма осъзнаване, няма развитие. Мисловни конструкции от типа „Аз постигнах” могат единствено да попречат на осъзнаването, защото като безкраен ...

Вдъхновено от
“Малкият принц” на Антоан дьо Сент-Екзюпери
Танцувам с облаците
мрачен танц
и тебе търся. ...

Пътеките на Витоша по ноти
изкачвах в стръмнините заснежени.
Днес виждам ги - задъхани голготи,
под бремето на грижите ни земни.
По-кратки ще са тези обиколки ...

На светещия прозорец на спешния център се потропа леко истерично. Свикналият на всичко дежурен гуру спокойно го открехна:
- Е, не можахте ли да стигнете до вратата и звънеца?
- Но аз получих усещането, онова усещане.
- Хайде сега, спокойно идете до вратата. Оттам ще влезете.
Посетителят беше наметна ...

Това го има в моето кръвосмешение -
има знаци от олово,
има заник слънце,
има скрито имане
и прахта на антични светове. ...

Няма как далтонистът да оцени красотата на пъстроцветната дъга...

Бойко като слънце грейна.
Построи ни той метрото ново.
В бедната страна жалейна
строи като Омуртаг отново.
Тъй строителят от Банкя ...

Посветено!
Злоба, злоба, злоба
прелива от тъмна утроба
ялова, раждаща само злоба.
Залива ме с тиня зелена, ...

... пее меса...
Ковеш ми чувства. Бясно-хаотични.
Във границите твои да се блъскам.
До синьо нажежена от "обичам",
а мислите ми – диво ято гъски. ...

И тъй пътувахме ние дълго с влака,
а после и на горския с колата.
И минахме поляни и полета,
дойдохме най-накрая в планината.
Чукари, драки, камънаци. ...

Прекрасни са твоите очи,
а по-прекрасното нещо си ти!
Искам да съм с теб,
искаш да си с мен!
ОБИЧАМ ТЕ! ...

Няма още 5 часа. Събуждам се и пия кафе. Мисля си. Снощи по архивите на хазаите открих списанието „Наша Родина” от 1954 г. до края. Подвързани по броеве в едни големи папки с твърди корици. Зачетох се. Първо разлистих броевете, гледах снимките, после се зачетох – истински. Обичам да гледам стари сни ...