На много пластове е моята душа - като земята.
Един от тях е силно романтичен.
Във него съм на двадесет години, твърде млада,
но мога много силно да обичам.
В най-тънкия, най-плътния от слоевете е тъгата. ...

Летата във очите ти са жарки,
а нощите без теб са ледени.
Очите си вдигни и погледни ме,
не искам зими помежду ни.
Ликът ми в спомен не завързвай, ...

"Здравей, Живот, Живот БГ",
му казах аз и кимнах уважително,
а той дори не промълви,
а само ме изгледа мнително.
Намръщен бе, не поздрави, ...

Имам една приятелка. Тя живее в Пловдив. Разказа ми следната история. Преди време обитаваше един апартамент под наем, но ù се приискало да смени обстановката и да се нанесе на друго място. Приятелката ми е голям оптимист. В смисъл - много си вярва. Вярва и във вселената, и често се възползва от помо ...

Кого обичате най-много?
Беше първият ми час по психология в девети клас. Ентусиазмът кипеше да разбера що за наука ще ни поднесат в училище. След пристигането на чаровната учителка - госпожа Калчева, която разстилаше топлина и оптимизъм в цялата стая, към нас беше отправен въпросът: „Кого обичате на ...

1.
Oт безкрая тук дойдох,
пак в безкрая ще отида:
нося толкова любов,
трябва само да ме видиш! ...

Ако бях стихията, която в тебе гори,
страстта моя щеше всичко да изпепели.
Ако бях твоето най-искрено желание,
нямаше да чувстваш никакво страдание.
Ако бях Слънцето, що на небето грее, ...

- А сега да свършим! Стига за неска! Има и утре. Време е да тръгвам.
- Кво ти дължа, дъще? - прекъсна я Стефана.
- Накрая ше са разберем, стрино Стефано.
Вяра се извини и тръгна към вратата. Павлето забърза към нея. Отвори вратата и я подкани. Когато излязоха на двора, то хвана ръкта ù и рече:
- До ...

ВСЯКА БУКВА
Азбуката на Кирил и Методий
само към доброто слово води.
Лоши думи не казвам аз за нея -
с помощта ù мога да чета и пея! ...

Утро е!
Слънцето огрява заспалата земя,
с нежни ласки поздравява всички живи същества.
Радост и възторг витае от настъпващия ден,
същото със мен се случи, когато срещнах те от София отдалечен. ...

ТРУДЪТ И РАБОТАТА
Старият философ е седнал в своя люлеещ се стол и наблюдава как съседът цепи нарязаните дърва в двора. Камен остави брадвата и седна в сянката на къщата да почине. Тениската лепне мокра на потното му тяло. Той избърсва чело, поглежда към философа и му казва:
- Съседе, стига дряма на ...

Преди да се родя,
била съм цвят на ябълка...
Нетърпелива съм била
и бързо плод завързала.
А чакала съм дълги дни, ...

убивам нощта
възкресявам зората
заслепена сякаш умирам
потъвам в дъжда
изплувам с дъгата ...

РАЗПЯТИЕ
С мъртви криле прелиташ над мене,
със живи сълзи те оплаквам...
Ти беше птица, литна нагоре,
а аз безкрила останах отдолу. ...

Пространствено ориентиране
На зелената горска поляна
седнала Баба Мецана.
ОКОЛО нея на пънчета
са палавите, рунтавите мечета. ...

Търсих под дърво и камък,
търсих и намирах,
Но сякаш нещо липсваше,
липсваше и се усещаше.
И моето търсене продължаваше и продължаваше, ...

Картина, рисувана с пръсти,
гневна картина:
как дявол набожно се кръсти
във Райска градина.
Картина, рисувана с ярост, ...

„Другар във нужда се познава”
Глиго е прасе нахално,
мръсно, рошаво и кално.
Зъбите му неизмити,
кожата му – с кал покрита. ...

Какво бих променил в съвременната глобализация
Глобализацията е незаобиколима част от развиващия се свят. Тази дума, в превод от френски означава "общ" , "взет изцяло". В политическо отношение глобализация се употребява в смисъл на уеднаквяване на изискванията на стоки и услуги, цени, в страните от ...

Красива нощ навън е,
и пея песен устремен.
Любовно.
„Сякаш ще те чуе!” -
казва някой възмутен. ...

… А Искърът крие водите си тъмни
в скали от красиво извита резба,
и толкова спомени тука се губят –
начало и край са на мир и борба…
Вълните му диви разнасят във мирис ...

Часовникът върви,
отмерва последните дни.
Словото на Бог гърми
като глас от много води.
Животът на земята ще приключи. ...

Пълната луна се разлудува,
дърпа ме към своя дом.
Праща ми звезди да ме целуват
и любов ми дава шепнешком...
Пълната луна, ...

От ПЪРВА ЧАСТ на роман
за българската действителност /16-21 век/
I
Събудих се сред хора с вързани ръце. Някои си шушнеха, но нищо не можех да разбера. Стори ми се, че говорят на хърватски, на гръцки, но дочувах и други - непознати за мен езици. Всички изглеждаха уплашени, бяха раздърпани и мръсни.”Г ...

Когато в очите ми напира онзи,
студеният дъжд...
Все се питам, защо ли ме има в твоите мисли?!
И в твоето сърце,
параболично извила ръце, ...