ИСПАНСКИ ДНЕВНИЦИ
(1)
Моята нова седмица започва от неделята.
Слънцето срамежливо хвърля лъчите си върху въртящия диск от ДВД-то на терасата отсреща и повдига още повече настроението ми. Специален ден е днес, без нито един дом за гладене и чистене. Да не кажа, че от години не съм имала този късмет. ...

Обичам те и друга дума няма,
Без тебе губи смисъл любовта,
И ако някога не си до мене,
Човек ще бъда, ала... без душа.
А колко лесно е да те обичам, ...

Днес кълвачът – лекар горски,
купи куфар, дрехи, бански,
па извади нов паспорт –
ще пътува на курорт.
Че омръзна му в гората, ...

Аз в твоите очи ще се стопя,
ще стана само мъничка сълза.
Като утринна роса ще заблестя,
попий ме нежно с устни, ела.
Ще посрещнем изгрева със теб сега, ...

Разказва сатирът печално
приказки плахи за време,
когато всеки нещастен банално
оплаквал е своето бреме.
Сатирът тогава проплака ...

Ах, как искам, ах, как искам
да съм млада самодива –
Лудо-Младо всяка вечер
менците ми да напива!
Ах, как искам, ах, как искам ...

Прегърни ме, целуни ме и върви,
нека пътят ни пак да продължи.
Да оставим това, което ни тежи,
за да можем пак да бъдем аз и ти.
Не искам да те гледам с питащи очи, ...

В мъничка шепа събирам
радост и болка в едно.
Болка – души разделени.
Радост - любов споделена.

По Хр. Ботев
Я надуй, дядо, CD-то,
след теб да викна, запея
песен за Бойко войвода
и за вярна му дружина. ...

Днес се събудих с усмивка. Станах и след обичайните сутрешни занимания на едно момиче, реших да се обадя на приятелка и да се поразходим по магазините. И ето, хванах си чантата и си уговорих среща в центъра с нея. Времето беше тъй топло и усмихнато, сякаш никога не е било зима. А лицата, които среща ...

Вдъхновено от стихотворението на Димчо Дебелянов :)
Аз искам да те помня все така -
момче щастливо, усмихнато, шестнайсетгодишно!
Не искам да мисля какъв си сега,
в спомените ми ще живее всичко предишно! ...

шмугвам се в тунелите на жълтото
което нокти и куки
под алманаха на бръчките
са прели ли прели
дни от ноември юли декември ...

Поздравявам всички мои приятели, които без изключения ми пожелаха да продължа да свиря.
А за останалите, които по случайност са попаднали точно тук, се извинявам за твърде любителското изпълнение, но само толкова мога. Хаха!
Ако ми видите окаяната китара, ще ме разберете!
Желая Ви всичко хубаво и... ...

Малкото, което ми остави;
малкото, което имах.
Ти наистина забрави
как истински те обичах.
Можеше да си тръгнеш ...

В нощта по плажа тичат самодиви...
След бурята и нощния порой
морето е потънало – без сили –
в митичен сън, донесъл му покой!
Отсреща – светлините на градчето, ...

За­що не спиш, сър­це, ко­га­то вси­ч­ки спят?
Под зве­з­д­но­то не­бе въл­ну­ват те, шу­мят
под ти­ши­на­та сън­на ме­ч­ти - мо­ре без­дън­но.
Из­га­рят те на кла­да. Раз­пъ­ват те на кръст.
Плам­ти кръ­в­та ти мла­да. Съ­ну­ваш пло­д­на пръст. ...

Рисувам с пясък
немирните къдрици
и челото,
което с поглед
непрестанно галя. ...

Всеки път, когато погледна към синьото море,
спомените се превръщат в копнежни вълни.
Далеч за мен остават твойте брегове,
в дълбоките води са потънали твойте очи.
Ти беше съдба на моите чувства, ...

Откровено
Замръкнах в гори тилилейски, красиви.
Прехласнат, зароних копнежни слова...
Избягаха с ужас животните диви,
злокобно прокле ме цветче да мълча. ...

Утро е. Днес изгревът е особено красив – оранжево-розова светлина озарява небето, нежно позлатява огледалната повърхност на водата, подобно на плах художник, който трепетно докосва новото си платно. Чайките кръжат над скалистите брегове, техните викове се чуват надалеч и напомнят за скръбта на някоя ...

Чакаше го да се върне, а се молеше да не прибере. Трябваше да се обади, но бе доволна, че телефонът мълчи. Парите свършваха, хората заминаваха от България, а тя не знаеше кой път да хване. Обземаше я ужас при мисълта за мъжа ú и сърцето ú се вледеняваше. Страхуваше се от това, което става, искаше да ...

По дяволите! Трудно е да пиша -
Молúвът във ръката ми се схваща...
Е, нищо ново - още те обичам...
(И още дълго, дълго ще си плащам!)
Животът ли? Той си тече объркан ...

Ти Си безценен камък
В короната на Отца
Ти Си светла звезда
Пръскаща светлина
Утринна зора Си ...

Когато умра...
Когато пръстта приюти мойто тяло,
а душата, свободна, намери покой,
когато умра,
на гроба не искам да има цветя, ...

Прозорецът отвън оглежда в себе си
отблясъци от изгреви и залези,
на стъпките забързаните силуети,
пера от птици разпилени по перваза му...
На уличния шум неспирното бърборене, ...

На внука ми Симеон
В ден прекрасен се роди!
Слънце мое!
Радост моя!
Бог подарък ми изпрати - ...

Ключ за теб
Не слагай ключове на всички брави,
моля те, за да се връщам пак,
едва ли ще заключиш мене,
ако знаеш... кажи ми как. ...

Целувка
Хладният пясък на моето утро събрал е стъпки на влюбени.
Бризът на глътки спира дъха ми, търсейки път помежду ни.
Изгревът нежно се спуска под миглите с привкус на сладост черешова.
Порите, жадно попили дъха ни, търсят допира с себе си...

Е Т Р У С К И К И П А Р И С И
_______________________________________________
На моя приятел Шкафчето!
Който умее да обикаля по разни
приказни места от инвалидния си стол... ...

Ще те обичам и така -
трудно, безнадеждно и безутрешно,
без да питам, без да те коря
безпаметно, безвремно, безвъздушно...
Дори без теб... ще те обичам пак! ...

Аз бях на двадесет и пет,
а тя - почти на деветнайсет,
аз - недоучил млад поет,
тя - гимназистка в Осемнайста.
Съдбата, старата клюкарка, ...

звънят утрешни мисли
безкраен порядък от думи
изречени после
напомнят
нищо не се забравя ...

Когато чета стиховете на Петя,
в мен трепка, блещука сърце на дете.
В студения мрак започва да свети
луната седефно и рими плете.
Луната – обърната нежна усмивка. ...

Когато затръшвате ядно врата,
не бързайте в миг да изхвърляте ключа.
Днес вятърът скита се сам по света,
защото това не успя да научи.
С връвчица от спомени - лоши, добри - ...

ДО ГРОБ
Заклех се пред лицето Божие,
че в добро и зло с теб ще съм.
Халката ти ми сложи
и казахме си "да", като насън. ...

Все нещо търсим в тоз живот
Любов и младост и кивот
Измисляме си правила
В тоз живот с теглила
Не се харесваме в едни тела ...

В един миг сякаш всичко опустя,
изчезнаха словата, мисли, чувства
и нещо в мене тихо закрещя;
това е, свърши, всичко свърши...
Безкраят сякаш сгушил се бе в мен ...

Така ми се иска с теб да говоря,
да ти разкажа, както преди -
за дългите нощи, безсъние крили,
за мислите мои, тежали ми с дни.
Така ми се иска сам да усетиш ...

Имам навика, имам някаква странна привичка
да разпъвам душата си по поляни зелени.
На гърба ми сто мравки, а дъждът гъделичка
празнотата, която носи дъх на канела.
Пея с вятъра, с няколко щурчета говоря ...

Maйска евхаристия
Паркетен лъв - блестящ, безупречно галантен -
отново месец май дойде и ме прегърна.
Закичи ме с омайната си свастика.
Огъна се докрай сърдечната ми струна ...