Нека бъда изгубен завинаги за света
и да не видя никога слънчевите лъчи,
нека, ако трябва, умра за твойта красота,
но само да видя отново твойте очи.
Всичко, за което съм мечтал ...

В духа на младостта сме.
Двама тъй безгрижни.
Двамата кога сме.
Думите са тъй излишни.
Ръка в ръка и устни сляти. ...

Да!!!
На цялото кралско войнство
с благодарност за свежото настроение
Строши луната ми, звездите угаси
и висна мокра тъмнина в простора. ...

Can’t keep my eyes from the circling sky…
Някъде на върха на хълма той спря, за да почине. Чак тогава усети пронизващата болка в ходилата си и спря. За минутка. Само колкото да погледне небето. В изначалната необятност на тези толкова прекрасни пластове въздух, той някак си намираше причината за тов ...

Пожелай ме... даже и в съня си!
Изгори ме и стопли с дъха си!
Докосни ме с устни зажадняли
за целувки сладки, тъй желани!
Прегърни ме трепетно и нежно... ...

Бог страдал е така
Да спаси ми душа
От раждането до сега
Бди над мен – Да
Лутам се падам ...

Понеделник насреща ми крачи,
делово ми възлага задачи.
Вторник също с костюм официален
ми се прави на много специален.
Сряда леко небрежно нещата ...

КУПЕН ЖИВОТ
Макар да бе ранна пролет, слънцето прежуряше. Хубавото време приканваше хората навън - старци седяха на припек по пейки­те, а около шадравана в парка играеха деца. Врабците се сбираха на ята, боричкаха се, весело цвърчаха в храстите. Васил и жена му крачеха бавно по алеята. Отиваха на ки ...

Ангел съзрях с черни крила,
на устата с усмивка,
а в очите - сълза...
Посегна и махна той свойте крила.
През рамо погледна, ...

Подхлъзнах се
в дървéсен лист.
Проплака ударът -
земя във тяло.
Изправих се полека - ...

И седемте живота ми отминаха,
сега е ред на осмата война,
ръцете ми безизразно изстинаха,
дъхът ми се превърна във мъгла…
Един ветрец остана от предишното ...

Повярвай ми – аз дълго бих разказвал
за теб... за белотата... за нощта,
превърнала се в приказна река,
в която любовта ми се преражда!...
В очите ти се вглеждам и... мълча! ...

За да оцелея
Храня се с теб и с безкрайните думи,
жигосани в теб, като слънце във ден.
Стена кислородна стои помежду ни,
прояжда гръдта ти, прояжда и мен. ...

Ароматни капки,
бели сълзи,
полъх на пролет,
на топли лъчи...
Срамежлива, красива, ...

Кой, как, къде, кога се е промъкнал -
като крадец през тухления зид
и чувствам го – пак нещо е помъкнал -
реалността отнася с поглед сит.
Оставя там той спомени, мечти – ...

Времето беше напреднало. Павлето хвана момичето за ръка и я поведе навън.
- Ше та изпратя до вас, че ей, на. Ного е мрачно и нищо са не види.
Тя поклати глава и двамата тръгнаха. Минаха по Цар Освободител и стигнаха до главния вход на Бунарджика, покрай алпийската хижа. Стръмен, двускатен покрив, че ...

Оптимистична песничка лека за възприемане. Поздравявам всички добри познати от този чудесен сайт!

Само днес ми повярвай -
в погледа твой ще изтрия тревогата.
Довери се на моята длан.
Позволи топлината на моите пръсти
да затопли сърцето ти. ...

Ще се опитам да ви разкажа едни простички неща, които ме вълнуват, за които ме боли, защото съм човек, различаващ се от другите същества по това, че мога да мисля, да чувствам, да обичам... Ще си говорим за неща, които всеки усеща по някакъв начин и може би се страхува да бъде откровен със себе си.. ...

струва ми се, че още повече губя вярата не в тебе, а в твоята любов, питам се съществувала ли е тя, не е ли била една измама за мен и самоизмама за теб... но, М., какво да се направи, ако ти не можеш да отговориш на обичта ми със същата сила, ако аз не съм за тебе това, което си ти за мене...
> недя ...

Провокирано от картината "Утро... Ноември... Тишина" на isd (ИгорСД)
Обичам късното безмълвие на есента,
когато листи не треперят от вятъра,
а дърветата, прислонили се във картина,
съзерцават своята голота. ...

Дишай, дишай бяла пáра,
утро мое, деньо мой!
Душебяла, душивяра,
бяла пáра - син покой.
Ден е, ден. Студен извира. ...

Дали са грешни ръцете ми!
Не знам! Може би!
Грешни са ръцете ми.
О, Господи, прости!
Дали са грешни нозете ми! ...

Ти знаеш ли,
все повече не ме боли -
не е ли туй чудовищно?
Когато тръгваш,
а наум те моля: „Остани!”, ...

Повдигам се на пръсти -
непораснала,
да се огледам в нечии очи.
Отказвам се
от детския си навик - ...

Мама често ме приспиваше със приказки,
изкривени... от щастливи съвпадения.
(Бях повярвала на принцове и рицари
до момента, в който свикнах да ги мразя).
До момента, в който всичко в мен порасна ...

Горчи ми по устните нощем вкусът на сълзите,
но те ми напомнят, че жива съм още
и пак,
със всяка пулсация казва сърцето
"обичам!". ...

Когато нощем се събудя,
мечтая пак да видя
най-добрите очи.
Пъстри като света.
Отворени за нови мечти. ...

/на вчерашна дата, преди 25 години, погребах баща си... публикувам това, което тогава написах.../
Невярна болест гръмна и разтресе
със злобата си крехките ни дни.
Мълнията плъзна се и ни отнесе
към идните незнайни бъднини. ...

Motley Crue - Shout at the Devil
He's the wolf screaming lonely in the night
He's the blood stain on the stage
He's the tear in your eye
Been tempted by his lie ...