Ивана е на три годинки. Майка й я е довела в работата и тя застава до мен:
- Искаш ли да ти нарисувам нещо?
- Разбира се - изваждам моливи, химикалки и вносни бележки. – Заповядай, сядай до мен и започвай.
Тя рисува бързо и след две минути е готова:
- Познай какво е това? ...

Имало някога едно момче на име Владислав. Той живеел с по-голямата си сестра от 11-годишен. Майка му и баща му катастрофирали и загубили живота си. Сестра му била на 18 и тъкмо щяла да кандидатства в университет. След трагедията нямало как, защото трябвало да се грижи за брат си. Тя работела на няко ...

По–бляскава ще съм от лунна нощ
и с влажни устни нежно ще те паля.
Езикът ми ще бъде острие на нож –
пожар убийствен в малката ти стая.
Ще бъда грешница, каквато съм била ...

"Презират бедните поети,
надменни, важни господа..."
Шандор Петьофи
Затуй, че с собствените си крака вървя
и мисля тъй различно... - ...

Твоето даване
просто
направи
от мене
човеченце снежно. ...

По пътя... 2
Убивам своя страх от висини.
И никога не съм била до Бога -
катерила съм само стръмнини
житейски... и във радост и в неволя. ...

ЗЕЛЕНИ ТАНКОВЕ И СИВИ САМОЛЕТИ
Зелени танкове.
И сиви самолети.
Ракетите,
ненужно вирнали глави. ...

Когато вятърът на пролетта развее моята коса,
разхвърля мислите и хваща ме любовна паника...
както есенна зора лее образ в тревната роса,
а пътят ни гние в жълта измислена романтика.
Рисувани лъчи пробиват порите ми и се смеят, ...

Чувам стъпки на обувки с токчета.
Виждам бримка на чорапогащника.
Забелязвам наслоеното ярко червило
И долавям миризмата ù на гнило.
Тя е блудница, облечена в Прада. ...

Обичах те, а ти какво ми даде?
Любов ли? Кога? Не разбрах...
Сълзи ли? Да! Техният вкус все още усещам-
изгарят безмилостно мойто лице.
Сгрешил си? Да, ти вечно грешиш и грешиш. ...

Бушуват в мене огнени стихии
и влачат се оковите ми по света.
Пожари, бури, земетресения дори,
свличат ме – от тях кървя сега.
Където съм била – и те били са, ...

В тъжно безвремие
спрял се е светът
и всеки ден, сякаш,
е един и същ.
Измислени хора ...

Настояще
Раняваме силно, мразим отровно.
Убиваме с думи, печелим лъжовно.
Предателство, болка, завист, омраза -
все чувства коварни душите ни смазват ...

Ранна утрин е,
когато, знам, не спиш,
а мислите ми все към теб отлитат.
Телефонът пак звъни,
но не виждам името ти да личи... ...

Първо искам да кажа, че не съм аз авторът на разказа, а моят баща. Но много бих искала този текст да "види бял свят" и се надявам това да стане от тук :) Разказът е написан преди около 20 години :)
МОМИЧЕТО.
Това беше първата ù среща!
Преди месец си бе купила джинси, а още не беше излизала с тях. Ст ...

Телохранител
Гарик Кричевский
Аз вече криминалното забравих,
сега съм охранител при тузар.
Със джип един квадратен съм, с него постоянно ...

В навечерието на Иванов ден
Василий Жуковский
Не дочакал зората своя кон оседла
знаменития Смалхолмски барон
и подгони без жал по скали и поля ...

"I Walk Alone" - Batista
by Saliva
Yeeeeeeeeaaaaaaaaah!
This television has a poison on it's breath
This counter culture of both wicked lies and death ...

"Jesus Christ"
Jesus Christ, that's a pretty face
The kind you'd find on someone that could save
If they don't put me away
It'll be a miracle ...

Lepa Brena - Luda za tobom
Dolaze divlji dani u tisini,
a ti treperis negde u daljini
Ko sjajna zvezda, hladna i daleka,
jos si mi preka potreba ...

This used to be our secret
Now I'm hiding here alone
Can't help but read our names on the wall
And wash them off the stone
I trusted you in every way ...

Вятърът дъх притаява,
а снежинките
своя танц забавят,
да се прегърнат дори не смеят
и в пухкавата пелена ...

Дансингът е твоята визитка,
нощите ти са красив спектакъл,
раждаш в женските лица усмивки,
понесеш ли се ритмично с такта.
Настроение създаваш и въздишки ...

... изгубвах си по малко от съня
от изгреви и залези небесни,
в очакване на пълната Луна
и воя на вълчавите надежди...
.......................................... ...

Реки от сълзи
Дали беше сън, откъснат от сърцето ми,
или някаква отвратителна реалност?
Дали бе отрова, посипана от разума ми,
или привидение в крива огледалност? ...

Капитане, морето не пита,
щом реши да си вземе удавник.
Октоподно разгръща вълните си
и облизва брега във мълчание…
Капитане, лулата ти есенна ...

Път
посветено
Сбогом завинаги.
Мразя да бъда използвана.
Дадох ти много - отблъсна го. ...

на Димчо Дебелянов
Върху неоновата жара на града
като печална, уморена нестинарка –
на тиха скръб най-верната другарка –
забрадка черна е разпуснала нощта. ...

* * *
Ти си гол. И аз съм гола.
Нашите тела са слети.
Свети нощем ореола
на луната - във небето. ...

Назад
Разсякох бясно тишината вяла,
на прозорците завързах им очите.
Ослушах се, от крясък онемяла,
а мислите отпратих по стените... ...

Ще бъда в резеда.
Ще се стъписат даже чайките -
такава никога не са ме виждали.
Ще спре на кея през нощта
дори Луна. ...

Доброта има в твоя поглед,
Енигма обаче са тези очи.
Ясни, красиви и толкова сиви,
Но някак тревожни, макар магнетични.
Не винаги силни, често различни ...

ЛУНАТА НА РАЛИЦА
Очертанията се размиваха, а после се сливаха с мълчаливо покорство. Дъждът отмиваше прашните следи на деня, толкова естествено и така непринудено.
Тя зарови ръката си в рошавия пясък. Лепкавите песъчинки блещукаха в насълзените очи на автомобилните фарове. Обичаше да наблюдава безсм ...

Намери я, докато му рови из нещата - изцапана ръкавица на дъното на скрина. Нищо особено – черна, с подплата . Като ръкавица за шофиране.
Ръкавица като ръкавица, а вътре в нея се надига един неясен страх. Прилича ù на някакво непознато животно. На част от нещо невидимо в своята цялост. Стряска се и ...