Слънцето навън изгрява,
но знам, мрак е вътре в теб.
Без него светлината я няма.
След него сърцето ти е лед.
Още страдаш, зная. ...

Първа любов
Първата любов,
неловка и игрива.
Летяща и горяща,
кървяща и спяща. ...

Скрих се и потънах в себе си,
за да позная в мен друга -
тиха, спокойна, щастлива...
Различна!
Красив е този свят! Аз го създадох! ...

Видях сълза, от нея се разсмях,
а онзи - плачещият, винаги запомни
суровият урок и не повтори
това, което в шепите му прах
създаваше... И всъщност го пороби... ...

Светът е кръчма, а животът е кръчмар.
Поръчките записва и разлива
на всеки в чашата - горчиво или сладко.
И ту се мръщи, ту пък се усмихва...
Местата „резерве” са за избраните, ...

... оставаше
поне една причина
за да не заглъхна
щях да подаря мечтите си
на отминаващите облаци... ...

Сълзичка по сълзичка градя
своя Дом-Семейство, градя
себе си - храм на светлината.
Сълзичка по сълзичка градя
с любов и болка своя Дом ...

Жена –
Противопоставяне…
На грубия свят – нежност
На тежката дума – усмивка
На горчивите сълзи – прегръдка ...

Без топки беше той,
без матка беше тя,
две кучета стерилни
в Софийска махала.
Но две кокичета ...

I Shall Believe - originall lyrics
Come to me now
And lay your hands over me
Even if it's a lie
Say it will be alright ...

До мен остани
и бързо ме гушни,
и мой остани,
за да ме обичаш,
както си знаеш ...

Shakira - Gipsy
Verse 1
Broke my heart
On the road
Spent the weekend ...

Linkin Park – New Divide
I remembered black skies
the lightning all around me
I remembered each flash
as time began to blur ...

ПО ХРЕБЕТА НА ВРЕМЕТО
По хребета на времето, разпънати на кръст,
душите ни ридаят голи, безутешни,
а долу - по опалената, зажадняла пръст,
телата ни се гърчат - дрипави и грешни. ...

ЕДНА ГОДИНА ПО-КЪСНО 1972.
Елица не беше днес на работа. Събуди я петелът на комшиите. От известно време се канеше да посети дядо Иван, но все отлагаше.
„ Днес ще ида!... Те страдат като мен. Хората се отдръпнаха от тях, а дядо Иван, казват, че от леглото не е ставал след инсулта.”
Сложи сушени ябъл ...

Когато небето на сухите истини
рухне като ранено крило
и, свита под град от летящи парчета,
опра във фантазиите си чело -
остани до мен. ...

Искам да плача,
да плача,
да плача,
и сърцето ми всеки път да изскача.
Иска ми се да не бях се родила, ...

Розите замръзнаха...
Цветовете посивяха...
Студът се усукваше около нас.
Слънцето бе слабо, но достатъчно
силно, за да може пухкавият сняг да заблести! ...

Огънят изгаря нечистотиите и има свойството да очиства. На представеното тук “Закрилно огнено заклинание” трябва да се гледа като на МОДЕЛ - словесен и образен модел за ОЧИСТВАНЕ ОТ ДУШЕВНИ И НООСФЕРАЛНИ** НЕЧИСТОТИИ.
Извикваме, например, мислено в кръга около огъня нашите близки хора. И после произ ...

Осъден бях на хиляди неволи.
Приписаха ми много грехове.
И съжалявам, че мълчах... Защо ли?
С това спечелих само врагове...
Ала опазих част от свойта гордост. ...

Защо е толкова трудно да се усмихна днес,
защо не искам с очи света да преоткрия,
защо мирогледа ми го няма днес,
защо щастие на искам да открия?
Не мога да престана да говоря за живота, ...

Когато си мислиш за мене - ухая.
Разлиствам се, дишам на глътки, цъфтя.
И вятърът с гъдел ме бута към Рая -
пониквам във цвете на име Жена.
А жаждата в пръсти се стича и хапе, ...

Развей, развей туй знаме !
Запей, запей последна песен!
Мигът настъпи, за вас ний ще мрем !
С перото с кръв нашия завет възпей,
че звънът камбанен разтрепери Портата. ...

Пролет
Пролет! Всичко е зелено.
Птички пеят. Деца навън се смеят.
Цветя срамежливо главичките подават.
Лястовички малки в гнездото шават. ...

За всекиго си бял площад
Сред руините на античния град
Вехтото и новото време
Мерят с изпотени мишци
Узрелите камъни на възрастта ми ...

Откривам щастие в икона.
Тъй бледа, истинска и стара.
Изплакана, изстрадана и гола.
От сълзите във очите натежала.
Събрала мъката. На всички. ...

В една сълза
за миг се аз превърнах.
Загърнах си сърцето
с пелена.
Обгръщайки го нежно, ...

Насред видения и глъч, смут всеяли в съня ми,
в една вековна, страшни тайни скътала, гора,
нощта поведе ме за поход по незнайни друми -
със мисъл тръгвам, че във края има светлина!
И чух, там... Някъде - проскърцваха Вериги, ...

Какво сега? Боли те?
Пак ли те разкара, като куче?
Ах, мила, колко си наивна,
щом вярваш в копия на Дуче...
Сълзите ти напълниха бадемовите форми, ...

Крилете ми нощта
с слана поръси.
Да ги стопли
даже Слънцето
не може... ...

Когато съм тъжна – Ти си там.
Когато заплача – броиш сълзите ми.
Когато се усмихвам – се усмихваш с мен.
Когато заспивам – пазиш ме.
Когато се събуждам – до мен си. ...

Понякога човек се чувства толкова безкрайно отегчен
от дребнавостта на грижите, оставил му изминалият ден,
от безсилие отломките на счупеното вчера да слепи
и проблемите на недошлото утре неотложно да реши.
Така, разнищван между времената до забрава, ...