БЕЗПЛОДНА ИСТОРИЯ
І. СЕСИЛ
1.
Вергил Андонов като юноша беше хубаво, стройно момче, с черна мека коса и гръцки профил. Зад падащата му на момичешки бретон коса обаче се криеше силен, макар и малко мрачен ум, който удивляваше и плашеше учителите му в гимназията.
Вергил тогава не знаеше, че любовта оп ...

Ето, подарявам ти любовта си,
вземи я, убий я, изхвърли я дори.
Ето, давам ти и чувствата си дори,
вземи ги, изгори ги
и на пепел направи ги. ...

ЗИМА
Децата тръгват на пързалка
ледена, забавна и със смях обзета.
Мъничко момиче падна и бързо се оплака.
Шейната на децата е като комета. ...

Най-хубавата дума в българския език
(есе)
Най-хубавата дума ли? Нима сред толкова звучни думи може само една да е най-хубава? Защо не мога не мога да избера и защо за мене всички думи са толкова хубави? Сетих се, ще отворя някоя книга и ще се я намеря тази дума. Там някъде сигурно се крие тя и ме ча ...

/ по Андрей Синеглазов /
Летиш като стрела. Кучешки лай.
Тичат дузина крака.
Смъртта да погледнеш в очите - е пай...
С пушка в ръка е врагът... ...

Следиш ме непрестанно,
искаш да ми подариш света,
не беше мъж, не бе жена,
а беше просто моята съдба.
Криеш се от мене, зная, ...

И днес посрещна утрото без мен
и на деня ще си в плен,
ще минават минути, часове,
ще дойде бавно вечерта
и ще заспиш без мен в празното легло… ...

Когато има мъгла на пътя ти,
затвори очи и си припомни
къде искаш да бъдеш -
там, където си усмихнат
и пълен с енергия. ...

Изгубих се в шепа карфици,
в картина със сгради (от есенно време),
с греховете, родили къртици,
копаещи в спомен… на остъргано бреме.
Защо ми е залез със сенки ...

Тя е красива.
Всички ме гледат и ми завиждат, когато ходя с нея по улицата. Жените я гледат с притеснение, мъжете със страст.
Тя те кара да искаш да я изядеш, да искаш да вкусиш от крехката ѝ, бронзова плът. Да опитваш от нея и, хапка по хапка, да я разкъсваш от любов.
Тя те кара да се омайваш от ар ...

Снегът се сипе на парцали,
лято идва и те кани,
децата се пързалят със чували.
Нима са нужни и покани?
Ето, първият Снежко е готов, ...

Една снежинка попадна на нейните устни
Да усетят малко топлина.
Едва усетиха колко са вкусни,
Ледът превърна се във вода.
Всяка следваща намери там смъртта, ...

41.
Ленц намина още два пъти същия ден да ме пита дали съм решила. Аз упорито повтарях, че решението не е само мое и че чакам отговор от хората си. Докато всичко вътре в мен крещеше “НЕ!”, Смърделин включително. Планът на Ленц беше неприемлив за мен. Не само неприемлив, ами направо ме ужасяваше. Кар ...

Безизходица, мъка, "вериги",
обида, самота и страх...
С какво, се питам, заслужих ги,
та кое ли от тях не видях...
Загубих най-близките хора, ...

Не тръгвай, още малко остани
в стаята приветлива и тъмна.
Тук до мен удобно си легни
и слушай историята тъжна.
Имало едно време, преди години, ...

Обичам тишината,
която влиза в мен
и гали тялото,
а после и душата
Обичам тишината. ...

ТЕХНИТЕ ФАНТАЗИИ И НАШАТА РЕАЛНОСТ
Тези дни, докато се рових в стари списания, попаднах на статия от преди 52 години, която ми се стори забавна към днешна дата и ми се поиска да я споделя с онези, които ще прочетат. През 1957 г. от редакцията на «Ню Йорк Таймс» попитали Никита Хрушчов как той си пре ...

Един Годо, на пръсти тихо минал,
в антрето ми четеше стари вестници,
потънал в новината си любима,
в очакване на ято буревестници.
Потропваше с лулата си незрима - ...

ето я
през прозореца
пристъпва тихо
без покана
тихомълком ...

Поредна сутрин, ставам рано...
Бързам и оправям се за час.
Нещо леко обаче май ме стяга
тук от лявата ми част.
Влизам през вратата с усмивка, ...

Мечтател
Високи цели, мечти далечни,
толкова са много, а са всички - ти.
Толкова си близо и толкова далече,
не издържам, искам те до мене вече. ...

И пак ти... отново на хоризонта! И защо се върна? Не знаеш? Не ти е в стила да си признаеш? Все едно... Знам какво ще стане накрая, как ще свърши всичко - със сълзи, с моите сълзи, разбира се!
Почти 5 години си ходиш напред-назад из съзнанието ми, говорейки кога красиви, кога не чак толкова хубави л ...

В очите ни
небето и земята
се люлеят.
В кръвта ни
кораби надежда ...

Ще ме посмееш ли със цялата ми грубост,
която като стигма ме ранява.
Отдаденост, разпъната на струни,
и нещо като обич, но от рани.
И аз ще те обичам постмодерно. ...

едно докосване
една сълза
целувка
миг от вечността
прегръдка ...

Това е запис от караоке бар на песента "По Първи Петли" на Васил Найденов в мое изпълнение.

... с открехната врата
в която ме очаква досънуване
измислям си дъга
попътен вятър
и тръгвам ...

Славата е суха плесен
върху стар, тревясал гроб.
Славата е дъжд наесен,
шепа злато в нечий джоб!
Тя е горда и себична, ...

СИРАЦИ - 1 ЧАСТ
Моля да прочетете под звуците на:
http://www.vbox7.com/play:ed78d791
Разпилените черни коси, подухвани от пролетния вятър, скриваха невинните черти на осемгодишната Мая. Малките ù жадни очи се взираха през отворения прозорец, тя протягаше присвити ръце, махайки на едни деца. Непознат ...

Нощ падна над земята. Всичко беше потънало в дълбок сън. Звезди покриваха небето. Един самотник се разхождаше по тъмната улица, мислейки си за нещо… Той разсъждаваше за живота и превратностите на съдбата. Така замислен, той стигна почти края на улицата. Там го посрещна една девойка и го помоли:
- До ...

Призив към мъжете
(със съгласието на жените)
Патриоти, България гине!
Демографският срив я душù.
Към спасение пътят един е – ...

Вървя, вървя по стръмните пътеки.
Утъпкани пътеки аз не знам.
И колко ми се иска днес на всеки
по малко обич в шепа да раздам...

Не заспивай, риск
под сенките на мислите.
Смело дърпай чувстата-юзди.
И препускай
по завоите на истината, ...

Думи силни за силни чувства,
изживяни от едно сърце,
спомнящо си за онези дни, в които
ярко грееха нощните звезди,
а две души в една намериха пътя си. ...

Обичам те и много ми е страстно,
обичам те, момиченце прекрасно...
Обичам те, желана и любима,
обичам тe... Блазе ми, че те има...
Ти с мене си, макар и да те няма, ...

По улицата никой не вървеше
и май за сън се готвеше градът,
във клоните и вятърът мълчеше
замръкнал скитникът от дълъг път.
В прозореца мъждукат светлинките ...

Отпечатъкът от гърди по паважа -
от ботуша са, стъпил на шията ми.
А в устата ми пясък нагарча,
пуснал кисела кръв по усмивката.

Всяка вечер говоря със себе си
и се питам - къде ли сгреших,
ровя минало, спомени, дрешници,
не убих, не откраднах, простих.
Все прощавах и трупах горчилки, ...

Наистина беше най-красивата сред всички набрани ябълки. И цветът ù и лъскавата ù кожа, и всичко. Само да не се хвалеше толкова много. Направо дотягаше. Всички други ябълки роптаеха. Не можеха да я понасят вече.
- Много съм красива, нали? Ще го отречете ли? А на вкус съм неповторима. Сочна, сочна съм ...