Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
386K резултата

Опушен бар

Опушен бар, завеси мръсни,
прочетен вестник, стара маса,
очукан пепелник и жълти пръсти
прегръдка странна, празна чаша.
Коса сплъстена, старо злато, ...
1.1K 9

Чуден Сън

Бях на морето,
с пясък си играх.
Тогава стана нещо чудно.
Кит един изплува
и ми заговори той с човешки глас: ...
1.2K 1

Какво ми остана?

Какво ми остана?
Седя и гледам снимката ти...
Седя и мисля дали ще мога
да изтрия и най-малката подробност
около това какъв си ...
1K 4

18+ Серийният женкар. Архитектът.

Имах 27-годишен млад любовник през 2006. Беше моят архитект. Беше на заплата при мен. Стана ми любовник по няколко причини: падаше си по мен, имаше силно развит Едипов комплекс, с родната си майка имаха недоразумения, предполагам, аз по някакъв начин сигурно приличах на нея, та връзката ни беше по-с ...
4.2K 17

Жената в сянка

Ден паметен. След черен кръст
вървят, но нея тук я няма.
Събират се околовръст
на зейналата глуха яма.
А с равния, школуван глас, ...
974 10

Имало едно време...

- Имало едно време...
- Защо всички приказки започват така?
- Защото е било едно време.
- А не може ли да е сега?
- Разбира се, че може, но е било тогава. ...
1.2K

Усещане, че си с мен!

Всяка вечер, при залез слънце,
очите ти всичко ми казват.
По устните ми див мед оставяш -
опияняващо ароматен.
И тръпчив. ...
1.1K 17

...на себе си

Разбра ли ме?! И колко още
ще си човъркаме по раните?!
Седни. И приеми ме – не че вечна съм,
но може би ще ... оцелея.
Надвих страха си ли?! До него още ...
979 12

Братовчед ми, дядо, баба и аз

Дядо ми беше голям мълчаливец. То всички селски хора май бяха такива. С тежка походка, с ясен син поглед и мазолести ръце. Когато бях малко дете, много се гордеех с него. Разпряваха, че е бил берберин, кожар, градинар и още какъв ли не. И участвал в трите войни - Балканската, Междусъюзническата и Пъ ...
1.1K 8

Дългото търсене на несрещнатото

Дългото търсене на несрещнатото
Дълго гледах към теб –
изгоряха очите ми.
Дълго виках по теб –
онемях. ...
1K 17

Съвремие

Омръзна ми душици дребни
да вкарват живота в калъп,
да налагат делата си вредни -
след тях мрачен и сив е светът.
Те не са двама и трима, ...
931 1 14

Поднасям ти най-нежното цвете...

Там, в земята си още… или...
тя, душата ти, вече напусна
този свят на поквара, злини…
тесен беше за тебе… Препуска
тя сега във лъчисто небе ...
1.8K 22

Събрана белота

СЪБРАНА БЕЛОТА
Стъпките в душата ми отекват
с морска пяна, музика и ветрове.
Дърветата самотни ли са нощем?
Листата събуждат се с премръзнали нозе. ...
1.8K 8

На прощаване

На прощаване
Мома от бащин дом си тръгва,
кавал засвири в ранно утро,
птица във листата пръхва
и под стряхата се скрива бързо. ...
1.3K 2

Молитва

Малко момиченце с руси коси
пред иконата песничка срича.
Но не песен за детски бели,
а молитва към Бога изрича.
Сълза от невинни очи - ...
1.4K 5

Хайку (за живота)

Нощ ала и ден
тъма проблясва нейде
ражда се живот
Капчица порой
отровени викове ...
1.6K 1

Спомен за малкия принц

Морските привечери късно отплуваха,
натоварени с черно белите спомени;
в широките сиви дворци ме оставиха,
редяща мидени кулички
и с вятъра тихо припяваща... ...
1.3K 5

Хубава жена

Хубава жена
На всички мъже
Една жена
пристъпва по килима,
усмихва се широко и блести, ...
3.1K 23

из "Приказки от Никъде"

- И все пак - наплюнчи молива си Тър Сач и се подготви да продължи да си води записки. - Какво е това нещо "вълча настройка на възприятията"?
- Хъм - неопределено изсумтя Кух Че Реп, докато отпиваше от виното си.
- Откъде бих могъл да зная? - сви рамене Дърт Пън. - Ходи да питаш някой вълк.
- Ахааа ...
753

Изходът или възхвала на Златния храм - II.3. (роман)

В последната стая, в протовоположния край на апартамента живее един тип, който се казва Бамбов. Понякога ме моли да му дам някоя книга за четене. Дадох му две книги в началото - върна ми ги като баници. После ми поиска пак, но му заявих, че повече не мога да си позволя да превръщам цялата си библиот ...
1.3K 1

Трудно е да те пусна да си отидеш

Не е лесно да легнеш и да заспиш,
няма смисъл да пазя тайната си.
Аз искам да съм звездите в небето,
да те гледам от горе всяка секунда.
Облаците да правят път нощем, ...
1.2K 2

Покрито огледало

Отново съм мъничко нелепа...
Пардон! Красива - с коралови очи.
Но огледалата цветовете ми взеха...
И друга. Сива. С моя образ. Шепти.
Закривам очите си с ръце - ...
1.5K 15

Лекарството

Дозата не е голяма,
капките са точно три,
само малко нагорчава,
може малко да боли.
Капки три – НЕ ТЕ ОБИЧАМ, ...
1K 20

Безсмъртна

Масажирахме масите
изпод телата си.
Изпокъсахме расите –
идеални сме.
Изсценирахме трилъри. ...
1.7K 16

Мизерия

МИЗЕРИЯ
В продънените улици се спъват хора и коли...
Тя е в къщите ни; в трудните ни нощи, дни...
Така привикнали сме с нея,
че не ни и впечатлява ...
1K 9

Звездите се целуват за последно

Звездите се целуват за последно
и в мрака тих очите им блестят.
А утрото пристига ярко, светло...
Те, стиснали ръце едва, мълчат.
Душите им до дъно се изпиват, ...
1.1K 8

Не искам да се будя

Сънувам стихове, забравям рими…
не искам да се будя…
Не спирам да те търся в себе си… а викам - ОСТАВИ МЕ!
Това, което мислех, че ти давам – оказа се у мене…
Не спирам да ги мачкам… плача и се смея… ...
1.1K 3

Така обичам те...

Taкa oбичам те,
така желая те,
така привличаш ме,
така мечтая те...
Така усещам те - ...
1.1K 3

Приемам да съм твоята...

Приемам да съм ден и нощ,
и светлина, и мрак, и затъмнение.
В очите ти, събудена в разкош,
да съм и дар, и избавление.
Да съм добре дошла и преоткрита, ...
1.3K 5

няма

Какво печелиш, като губиш нещо…
– нищо, но ще ти проличи,
дали за теб загубеното нещо важно е,
макар и да не признаваш ти.
И времето, макар и бавно, ...
727 1

В чата

В ЧАТА
Засякох непозната в чата,
"помирисах" ù следата,
като първоначално впечатление,
средно положение, но... бива, ...
792 2

Моят свят

Светът, който нося, е като замък
с мощна непробиваема стена.
За мен е ценен - пазя го
и стената изградих сама.
Мъничка пролука оставих - ...
758 3