От кръв морета.
Уморих се вече.
Тегнат и клепачи.
Аз знам - ще питаш
защо душата ми ...

С теб
Едно единствено желая.
Едно единствено шептя.
За едно единствено мечтая -
с теб да бъда до безкрая.. ...

на моето коте Джени. :)
Мъничко кравайче топличко,
пухкава душица беличка.
С розово носленце мокричко
и игриво като феичка. ...

Не се страхувайте
от моето присъствие!
Не ме наказвайте
със своето мълчание.
Аз знам, че дълго, ...

Затварям очи и те виждам,
на входната врата застанал
и вперил поглед в мен.
Какво желаят твоите очи
да споделят с мен? ...

Аз търся те сред всичките цветя
и тичам през полята, и се взирам.
Без тебе сив и грозен е светът...
без твойта обич бавно аз умирам.
Попитах вятъра за твоите очи - ...

Чакам те
Чакам те, притихнала във мрака.
Чакам те с премръзнала душа.
Чакам те и сълзите се стичат
от очите ми, изпълнени с тъга. ...

За малко
Не ме оковавай
в бетонни прегради,
не слагай рамки
на душевната ми свобода, ...

Регулировчик стана Мечо
на кръстовище в старата гора.
Там, без спор, минават вече
камион, велосипед, кола.
Пакостникът Вълчо е виновен, ...

Вървя по пътя дълъг на живота. НАПРЕД!
Не искам назад да се обръщам.
Не отричам слабостите, проявени през годините наред,
но не се гордея, че в безверник успяваха да ме превръщат.
А промени ли се нещо или още се лъжа, ...

Не е вярно, че няма безсмъртие.
Всеки го носи в сърцето си
и към своите близки - смъртните
и чрез техните чувства - себе си.
Не е вярно, че няма безсмъртие, ...

Живей!
Създавай, но не унищожавай.
Обичай, не се сражавай.
Бори се, не се предавай.
Искай, но и в замяна давай. ...

Изгубих се, потъвах сякаш
във дълбините на страха,
а после доста дълго лутах се
във лабиринта на ума.
Сега се връщам там, където ...

В Е Ч Е З Н А М . . .
________________________________________
Не знаех, че и друго е потребно...
Да продължим детството си.
Ала кое дете би се досетило, ...

От на живота пропастта до дъното ще пия
за теб, моя душа,
всичко земно и неземно там ще открия
и с него ще храня плътта.
А тя след всеки грях ще ражда радост, ...

Аз ли?
Аз не съм ти нужна.
Добре и двамата го знаем...
Хареса ни измислицата теменужна -
игра, на която си играем. ...

Ти си моята майка,
ти си моят свят дом!
Твоят хляб ми е най-сладък
и пред теб само правя поклон!
Рожбо свидна на хан Аспаруха, ...

Ръка когато протегнеш,
пепелта за да разровиш -
не ще се стоплиш.
Ще си спомниш.
Бушуващия огън във телата, ...

Ужасен сън! Говориш за раздяла,
за любовта ти, вече отлетяла,
говориш ми за ново чувство,
а в мен е пусто, пусто, пусто...
Ужасен сън! Отиваш си от мене. ...

Колко още ще трябва да чакам,
докато прогледна, да спре да личи,
че ясния край до безкрайност протакам
и страшно съм влюбена в тези очи?
Колко още ще тровя душата си, ...

по Дамян Дамянов
"... Когато си на дъното на пъкала..."
Когато си мрачен и тъжен,
когато си самотен и злочест,
ти лошите си спомени - ...

Не знаеш какво те чака утре,
не знаеш кой ще ти направи мръсно,
нито пък как да се захванеш да бъдеш
логичен и точен в преценките си...
Така че внимателно стъпвай ...

Отвън донасям мир,
отвътре меч!
Отвън се усмихвам,
отвътре – милея в сърце.
Непроходни и диви, ...

ВНУЧКА
Август изпепеляваше с незапомнени горещини. Слънцето сипеше жар и спичаше земята. Никакъв полъх, тежкия въздух беше в плен на маранята. От седмици, нито капка дъжд- тегнеше досада от палещия зной и безконечната жега.
Старецът влезе в претъпкания автобус и се подпря до вратата. Нямаше го нахал ...

Тревата умира, предсмъртно зелена.
Обречено ляга във прави редици.
Плътта ù косата, така настървена,
захапва. И литват уплашени птици.
Тревата се моли. Но кой да я чуе... ...

Уморих се
Уморих се да чакам
и да бъда добра.
Уморих се от тази
жестока лъжа. ...

Белите цветчета цъфват леко
от милувката на пролетен ветрец.
В пръстите му има мирис
с привкуса на нов прашец.
В думите му се разплита нещо, ...

- Ъъамм - протегнах се аз, щом се събудих.
- Крайно време беше - каза Ръмжачът. - Още малко и щеше да проспиш целия ни урок.
- Нямаше да ми е за първи път - свих рамене аз и отново се протегнах: - Ъъамм.
- Винаги търси доброто у другите, обаче никога не забравяй да се оглеждаш и за злото - сподели с ...

Одрасканото ми коляно
от падането по очи
кърви.
Защо ли не боли?
Охлузената ми душа ...

Репортаж
от сбирка на анонимните графохолици
Здравейте!
Казвам се Ананел и съм пристрастена към писането.
Вече доста години не мога да спя, не мога да ям, не мога и да дишам, ако не напиша поне 50 реда всеки божи ден! (тих шум в залата) ...

Безсрамно истински и трепетно създадени
от някой ироничен сценарист,
на живота-сцена сме поставени,
съдбата слага точка, но следва послепис...
Безразсъдно саркастични и шеговито глуповати, ...

Омайна вечер. Въздухът трепти.
Светулки блеснали - оставящи следи.
Липата стара е разстлала аромат
в загадъчен и омагьосан свят.
И като морски фар - последните лъчи ...

Съмнения
Те връхлитат в главата стръвнишки
и разкъсват безмилостно вярата.
Бясно дърпат прозрачните нишки
на душата... Разплитат я цялата. ...

ТВОРЕЦ, ТВОРЧЕСТВО, ИЗКУСТВО, ЕСТЕТИКА
В края на деня, оформили кръг около пламъците на големия огън в пещерата Те потропват, приклякват, подскачат в ритъм, размахвайки копия от радост и гордост, че са успели да победят онова огромно животно с остри и силни рога, с чието месо са заситили глада си то ...

Ето нá - пак съм аз сама!
И пак съм заключена зад тежка врата!
Пак тишината е моят другар
и пак мъкна тежък товар!
Ето, празници приближават ...

КАТО ПОСЛЕДНО СБОГОМ
Леко се отронват листата.
Гола остава липата.
- Хей – викна тя на листенце. - Ела!
Ще загина без тебе в зимата зла. ...

Ето го пътят,
с асфалт, ожулен от кръпки,
извил е влажна и сива снага,
охлузен е и е целият в дупки,
със стари следи от добри времена. ...

Warum sind denn die Rosen so blaß,
O sprich, mein Lieb, warum?
Warum sind denn im grünen Gras
Die blauen Veilchen so stumm?
Warum singt denn mit so kläglichem Laut ...