Опушен бар, завеси мръсни,
прочетен вестник, стара маса,
очукан пепелник и жълти пръсти
прегръдка странна, празна чаша.
Коса сплъстена, старо злато, ...

Бях на морето,
с пясък си играх.
Тогава стана нещо чудно.
Кит един изплува
и ми заговори той с човешки глас: ...

Какво ми остана?
Седя и гледам снимката ти...
Седя и мисля дали ще мога
да изтрия и най-малката подробност
около това какъв си ...

Имах 27-годишен млад любовник през 2006. Беше моят архитект. Беше на заплата при мен. Стана ми любовник по няколко причини: падаше си по мен, имаше силно развит Едипов комплекс, с родната си майка имаха недоразумения, предполагам, аз по някакъв начин сигурно приличах на нея, та връзката ни беше по-с ...

Ден паметен. След черен кръст
вървят, но нея тук я няма.
Събират се околовръст
на зейналата глуха яма.
А с равния, школуван глас, ...

- Имало едно време...
- Защо всички приказки започват така?
- Защото е било едно време.
- А не може ли да е сега?
- Разбира се, че може, но е било тогава. ...

Всяка вечер, при залез слънце,
очите ти всичко ми казват.
По устните ми див мед оставяш -
опияняващо ароматен.
И тръпчив. ...

Разбра ли ме?! И колко още
ще си човъркаме по раните?!
Седни. И приеми ме – не че вечна съм,
но може би ще ... оцелея.
Надвих страха си ли?! До него още ...

Дядо ми беше голям мълчаливец. То всички селски хора май бяха такива. С тежка походка, с ясен син поглед и мазолести ръце. Когато бях малко дете, много се гордеех с него. Разпряваха, че е бил берберин, кожар, градинар и още какъв ли не. И участвал в трите войни - Балканската, Междусъюзническата и Пъ ...

Дългото търсене на несрещнатото
Дълго гледах към теб –
изгоряха очите ми.
Дълго виках по теб –
онемях. ...

Омръзна ми душици дребни
да вкарват живота в калъп,
да налагат делата си вредни -
след тях мрачен и сив е светът.
Те не са двама и трима, ...

Там, в земята си още… или...
тя, душата ти, вече напусна
този свят на поквара, злини…
тесен беше за тебе… Препуска
тя сега във лъчисто небе ...

СЪБРАНА БЕЛОТА
Стъпките в душата ми отекват
с морска пяна, музика и ветрове.
Дърветата самотни ли са нощем?
Листата събуждат се с премръзнали нозе. ...

На прощаване
Мома от бащин дом си тръгва,
кавал засвири в ранно утро,
птица във листата пръхва
и под стряхата се скрива бързо. ...

Малко момиченце с руси коси
пред иконата песничка срича.
Но не песен за детски бели,
а молитва към Бога изрича.
Сълза от невинни очи - ...

Нощ ала и ден
тъма проблясва нейде
ражда се живот
Капчица порой
отровени викове ...

Морските привечери късно отплуваха,
натоварени с черно белите спомени;
в широките сиви дворци ме оставиха,
редяща мидени кулички
и с вятъра тихо припяваща... ...

Хубава жена
На всички мъже
Една жена
пристъпва по килима,
усмихва се широко и блести, ...

- И все пак - наплюнчи молива си Тър Сач и се подготви да продължи да си води записки. - Какво е това нещо "вълча настройка на възприятията"?
- Хъм - неопределено изсумтя Кух Че Реп, докато отпиваше от виното си.
- Откъде бих могъл да зная? - сви рамене Дърт Пън. - Ходи да питаш някой вълк.
- Ахааа ...

В последната стая, в протовоположния край на апартамента живее един тип, който се казва Бамбов. Понякога ме моли да му дам някоя книга за четене. Дадох му две книги в началото - върна ми ги като баници. После ми поиска пак, но му заявих, че повече не мога да си позволя да превръщам цялата си библиот ...

Не е лесно да легнеш и да заспиш,
няма смисъл да пазя тайната си.
Аз искам да съм звездите в небето,
да те гледам от горе всяка секунда.
Облаците да правят път нощем, ...

Отново съм мъничко нелепа...
Пардон! Красива - с коралови очи.
Но огледалата цветовете ми взеха...
И друга. Сива. С моя образ. Шепти.
Закривам очите си с ръце - ...

Дозата не е голяма,
капките са точно три,
само малко нагорчава,
може малко да боли.
Капки три – НЕ ТЕ ОБИЧАМ, ...

Масажирахме масите
изпод телата си.
Изпокъсахме расите –
идеални сме.
Изсценирахме трилъри. ...

МИЗЕРИЯ
В продънените улици се спъват хора и коли...
Тя е в къщите ни; в трудните ни нощи, дни...
Така привикнали сме с нея,
че не ни и впечатлява ...

Звездите се целуват за последно
и в мрака тих очите им блестят.
А утрото пристига ярко, светло...
Те, стиснали ръце едва, мълчат.
Душите им до дъно се изпиват, ...

Сънувам стихове, забравям рими…
не искам да се будя…
Не спирам да те търся в себе си… а викам - ОСТАВИ МЕ!
Това, което мислех, че ти давам – оказа се у мене…
Не спирам да ги мачкам… плача и се смея… ...

Taкa oбичам те,
така желая те,
така привличаш ме,
така мечтая те...
Така усещам те - ...

Приемам да съм ден и нощ,
и светлина, и мрак, и затъмнение.
В очите ти, събудена в разкош,
да съм и дар, и избавление.
Да съм добре дошла и преоткрита, ...

Какво печелиш, като губиш нещо…
– нищо, но ще ти проличи,
дали за теб загубеното нещо важно е,
макар и да не признаваш ти.
И времето, макар и бавно, ...

В ЧАТА
Засякох непозната в чата,
"помирисах" ù следата,
като първоначално впечатление,
средно положение, но... бива, ...

Светът, който нося, е като замък
с мощна непробиваема стена.
За мен е ценен - пазя го
и стената изградих сама.
Мъничка пролука оставих - ...