Река си,
а аз съм твоят бряг,
с усмивка галиш ми лицето.
Вятър си,
а аз съм облаците в бяг, ...

Ледени клони над нас са надвесени!
Колко са хубави - само за бесене!

Заслушвали ли сте се вечер, преди да се унесете в сладката прегръдка на съня, чували ли сте я как стене, усещали ли сте как леглото ви вибрира от нейната дълбока въздишка, как вятъра просъсква през не добре уплътнените прозорци, с гласа на немощна старица: “Ти си виновен, ти си виновен…”? Събуждали ...

Дядо Коледа беше доволен. Празникът мина. Подаръците бяха раздадени. Елените вече сънуваха полета над Земята. Джуджетата спяха. Вече можеше и той да се приготви за заслужена почивка. Тогава чу чукане на прозорчето. Имаше някой отвън. Кой ли ще е в този късен час?
Дядо Коледа отвори и на ръката му ка ...

Какво? Студено ли ти стана?
Или пaк зъзнеш, не разбрал?
Не вярваше, че мога да те хвана
в капана си - дори и със скандал.
Адам си, казваш? Аз съм Ева. ...

Двойникът с ножа, с който бях прободена, сега пее върху криле на ангел и не го интересува за изгубената любов. Сега с кърваво сърце вървя и пътища пред мен се пресичат. Дишам, но не знам дали ще продължа без теб, любов моя! Вървя, усещам студа по ръцете си, но твоята любов ме сгрява. Искам да мечтая ...

Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to
Wish that I had other choices
than to harm the one I love
What have you done now?! ...

Зимата вече отминаваше. Понякога той излизаше от къщи по тъмно, качваше се на трамвая, на обръщалото на шестицата или на девятката, слизаше пред кино ”Млада гвардия”, после по булеварда, после в ляво, където на ”Алабин” 21 излизаше от малък безистен Рая. Усмихната му пъхаше в ръцете малка кифла или ...

Безнадежността
Бели пеперуди по жасминът стояха,
красяха, сипеха отломки от минал живот.
Гладка, приказна, сияйна, лека...
зелени, семките на жасминът цъфтяха. ...

Аз вече не те искам, не желая
обезличена да осъмвам всеки ден.
Във ъгъла на прашната си стая
да търся в спомените теб.
Не идвай повече в съня ми. ...

Боли ме вече и да пиша...
Думите изстискват сърцето ми,
докато всяка капка кръв не се стопи.
Боли ме вече и да дишам.
Спирам, щом се появиш, ...

Къде ли си? Изгубих те сред бездните
в залутаните сенки от забрава.
В последен танц със залезите – звездните –
последната любов си заминава.
Изгубих те сред стихналите делници ...

Не ме видя и ме подмина,
а аз стоях на кръстопът,
не чу гласа ми в таз пустиня,
но устните ми все мълвят.
Обърнах се с надежда в мрака, ...

Една сълза красиво пада
единствено от твоите очи.
Една любов умира млада,
когато късно се роди.
По най-красивото лице ...

Изправен в цял ръст, гледаш на изток,
към изгрева вдигнал ръце.
В теб отеква неистово
неуморното, будно сърце!
Мили старче, прости ми, ...

Аз съм грешник,
но не ме съдете.
Младостта ми за всичко е виновна.
Аз съм грешник,
но простете. ...

Йови отвори портите и писаната каруца, натоварена с Христо, Мара и челядта им, весело запя по пътя за Чаталари. Децата нямаха търпение да стигнат, за да се потопят в шаренията на панаира, а езичетата им предвкусваха шекерените пръчки и розовите петлета.
Малко криво му стана, че не го поканиха да оти ...

Добрият старец таз година
щял да учи карате,
за да е с Бойко във комбина,
а не със РЗС.

Лимоново е бялото на утрото,
във него всеки дъх е късен стих,
където февруари е изгонен,
а юли - нарисуван с тебешир.
`````````````````` ...

Не ми пречи...
Знам -
не съм твоя
в този живот...
Позволи ми ...

Какво сме аз и ти – две празни чаши,
изпивани от другите до капка.
Играехме стражари и апаши,
но хванаха ни болките ни в хватка.
Въжето се затегна омотано ...

Крепост достъпна
Ти замина
- аз останах сама...
Надеждата свята
в моята душа не изгря. ...

*** 1
Искам да бях видял...
... но аз видях!
Само ако бях видял...
... но аз видях! ...

Видях те отдалече.
Не пристъпих.
В душата ми нахлуха ветрове.
Южняшки бяха
с аромат на близост, ...

Не съм създадена на този свят
сама да бъда...
Не съм създадена на този свят
без любов да получавам...
Ела сега, стопли изстиналата ми душа... ...

Очакват ме, зная...
Очакват ме, зная, във мрака
брезичките нежни, самотни.
Единствено срещащи влакове
с приветно помахващи клони. ...

Познато, нали...
Обикна Слънцето Водата,
с лъчи обгърна я изцяло,
и неусетно над Земята
роди се облаченце бяло. ...

Пее изворче
във моята душа -
песен нежна,
но превръща в
сила несломима ...

Добър вечер, госпожо Надежда,
мислех, че си умряла,
отива ти тази златна одежда,
макар да си остаряла.
Аз съм цялата в дрипи от Вяра, ...

Цяла седмица изтече.
Нямам грам въображение.
Много ми се пише вече,
а ми липсва вдъхновение.
Дали животът ми е станал скучен, ...

Докосвай ме страстно и властно,
целувай ме жадно и сластно,
събличай ме бавно и явно,
прегръщай ме нежно и небезметежно.
Обичай ме сърдечно и вечно!!!

(на мене си и който се познае)))
При мене няма джаста-праста
и вътрешна борба със словото.
Оставя молива на масата
и гледам сутринта – готово. ...

самотна пейка
листата не видяха
телефонното сбогуване