Не ме питай дали съм магьосница,
дай ми само повод да го направя.
Със замах ще прахосам живота си,
а нататък – по масло и мед ще е.
Не ме питай дали съм орисница – ...

Моите спомени,
свещи в нощта,
греят щастливи -
птици с крила,
лебеди бели. ...

Цвете
Когато ме посрещне таз земя
в ковчега семенце сложете.
Аз ще го храня и поя
докато не порасне цвете. ...

На внучката ми Ивана
Велико е туй тайнство на живота
в утробата съзряло в дух и плът!
Виж! - внучката сияйна как с охота
затърсила е майчината гръд. ...

Аз не бях...
Аз не бях вече нежна душа,
няма как, станах мъжко момиче.
Като други порасли деца
бях отчайващо необичана. ...

“Свободата е за начинаещи, робството – за напреднали.”
Това са думи на Иван Радоев, които сами по себе си казват много за смисъла на човешкия живот. Прииска ми се да ги припомня на онези, които ги знаят и да ги споделя с онези, които не са ги чували. Нужно е само човек да стигне до най-дълбокото на ...

Правилно или грешно? Та не си ли избрахме ние този живот? Събуждам се и тази сутрин без капка оптимизъм в съзнанието си! Отново обмислям всички варианти за бъдещето ми, и какво от това? Да не би нещо да съм спечелил с това? Mай не? Но въпреки всичко ставам от удобното топло легло и се обличам да изл ...

1.
Слънцето,
протягайки ръце,
лети към мене.
С какво ли паля ...

Кой си ти така да ми говориш,
врата ти след теб затвори,
помниш ли, сам си тръгна преди
и днес по бързо си иди…
Какъв си ти,човек без разум, ...

„Хората успяват, защото работят здраво.
Късметът няма нищо общо с успеха.”
В нашата история има много светли дати, много славни имена. Събитията величаят героите, а времето - тяхната съдба. Пътят, по който ние сега вървим, е пътят, по който са вървели нашите деди, път, осеян със страдания и радости, ...

***
Въздух не ми остана вече, разбери.
По-зле и от цигарения дим, отровен.
Заел си цялото място почти.
И викът от ярост, пак остава неотронен. ...

Животът ми е кръстопът
на вечното съмнение.
Душата е конфликт
безкрайно стълкновение!
Не мога вече да се боря ...

Когато
дочака
цветето
часа на
най-пълния цъфтеж ...

Душата си поднесох чисто бяла,
разлистих я за теб и любовта,
оставих те да пишеш върху нея
и ред по ред изписа я така.
Изписа ти възторга, радостта си, ...

В Салем, сред вихъра на страст,
от буйна ярост породена,
попаднах неочаквал аз,
сред грях безмълвен що превзема
девойки с нежна красота, ...

Красива луна сред безброй звезди,
спокойна нощ и тихи вълни,
съдба човешка под лунен пейзаж,
красива любов и пламък горящ.
Той ù шептеше тъй мили слова, ...

И ти можеше в мене да станеш “Специален”,
видях го в очите ти потресаващо сини,
във усмивка, контрастираща с тон официален,
в тези нечакани и непоискани рими.
И ти, като предишния смел рицар без броня, ...

Излез от мойте строфи
и стройни стихове,
бъди не принц измислен,
а истински бъди!
Мечтите ми ги сбъдвай, ...

Няма смисъл да живееш,
щом не знаеш как?
Няма смисъл да копнееш
по любимата жена,
след като не можеш да ù кажеш ...

Спри да пишеш! И без това -
стените са издраскани достатъчно.
Зазидан в тях е и последният ти вик,
откъснал се във миг на отчаяние.
Сега навред обхожда само самотата, ...

Прегърни самотата...
С топлина заличи я,
стигни до душата
и сълзите изтрий.
Воала тъга ...

В края на произведението е използван момент от "Реквием" на Моцарт. Останалото - музика, текст и аранжимент са мое дело.

Произнасяме думи тежки,
обичаме, мразим.
Душите човешки
заложено е да горят на огнени клади.
Кълнем се във вярност и чест, ...