Умираме бавно,
умираме бавно...
А всъщност сме живи...
и някак безславни,
да, твърде безславни ...

(... препълнена е с камъни...)
Не иска много тази есен...
Един да се усмихне,
друг да се разплаче,
а дървото в двора ...

Нищо не знаеш
и никой не знае какво е.
Опитваш да ме опознаеш,
но виждаш това, което не е.
Не мога да кажа с думи ...

Другата
Ключът в бравата прищрака. Сърцето ú първо заби лудо от притеснение, после се сви на топка от мъка. Защо си дойде точно сега? Не можа ли да изчака до утре? На косъм от срещата с любимия и от така копняните мигове на щастие и... трябваше да се откаже, трябваше да отмени срещата за неопределен ...

БЕЗДОМНАТА
По улиците скита бездомна самота
и отчаяно се вглежда
в бездушната тълпа.
Внезапно руква дъжд ...

В пустинята на малките ни душички
Тихо е
И всекидневните ни ръкостискания
Протегнати към небето са
Аз и ти ...

Трудно е да кажеш "сбогом"
на отминалите дни,
на красивите мечти,
на любов, която гори
като огън... ...

Земя, ние сме децата ти,
озъбени от някакъв прогрес,
изсулени от твоята прегръдка.
Земя, колко още ще ни чакаш,
да превиваме колене, да лазим по мъжки, ...

не искам
само да виждам лицето ти
искам
да почувствам ръцете ти
трепета на устните ...

ПЪТЕКИ ЗА НИКЪДЕ
___________________________________________
Свечерява.
Пътеката свърши.
Но с друга се слива и води надолу. ...

Не, не гледай: очи затвори...
... не мисли за света и не чакай!
Има сълзи, които и ти
още никога сам не си плакал...
Има граници, дето горят, ...

Здравей, любов отчаяна и чужда,
по ъглите на устните ще те позная.
Научих се, че сричките копнеж
не се прошепват тихо,
а изкрещявани - замръкват в хоризонти. ...

Поезията, на един пазар,
бе повод за дискусия най-дива:
Какво от тоз да вземем инвентар,
що миналото дава нам? Плачлива
елегия ли? Ода придирчива? ...

Зярязах всичко и посветих 1 година от живота си на Мария Попова.
Макар и незряща, тя успя да спечели куп награди в САЩ, но не в България.
После си внуши, че с тези "странни очи" не става за нашата сцената и започна да се занимава с лечебна музика / музика на цветята /в дома си - . Аз останах като гр ...

Минорно прозвучава есен-нота,
напира да звучи еднопосочно,
цигулката замлъква със щурчето,
а слънцето явява се задочно.
Милее за отминалото лято ...

Глава втора
І
- Искам да ти кажа Грег, – говореше Аврамов, докато катереха прохода Петрохан – че от тия завои тук ми се зави свят, а това не ми се случвало от момента когато за пръв път видях жената трезвен. Страшна работа, бате! Да не говорим, че и съм снощен и така ми се яде една шкембе чорба, че ...

Още един проект за песен, ама мелодията засега не ми харесва:
Правила съм грешки
и добри дела.
Правих всичко, както
го виждах на мига. ...

Жигосани сънища.
Патрулираща самота.
Белязани пътища.
Екзалтираща тишина.
И очите ми – шарещи ...

Какво виждаш, когато ми гледаш в душата?!
Какъв цвят са очите И?
Погледни по-навътре до дъното!
Какъв цвят има сълзата?
Какъв аромат вятърът носи? ...

В пожълтелите крушови листи,
спотаи се врабец омърлушен.
Сърцето си птиче разлисти
и в есента се заслуша.
А сиротната птича душица ...

Измъчено лято
посърна в косите ми,
зима покри
всички думи разплакани.
Вяра внезапна ...

Някога,
когато Тодор Живков
щеше да тръгне нанякъде,
изправяха шосетата …
Запълваха дупките … ...

За бран се приготвя днес мъдри Олег,
мъст носи на диви хазари,
селата, нивята им в буен набег
обрича на меч и пожари.
В цариградски доспехи с дружината смела ...

It's cold and dark
I think I'm going insane
The end is coming - it's true
I'm all alone and I'm screaming your name
It seems that's all I can do ...

"“Къде си ти, не свети в твойта стая...” -
съвсем не бих стояла под прозореца ти.
Преди да пиша, слагам запетая,
а ти ще дочетеш след многоточието..."
Отново ще нареждам... по дифолт. ...

Срещам Теб в свят магичен,
образът ти виждам в огледало.
Истински си – не мистичен,
животът започва отначало.
Влюбена съм лудо в теб, ...

Сърцето спря!
Душата бавно се
изхлузи
от умореното
и болно тяло... ...

И тази нощ сънят пропусна ме в безкрая
на мимолетната ми орис от мечти.
А ти дойде със звездни полутонове
на музика, която само в мен звучи.
На пръсти стъпвам, за да не се разплаче, ...

На Магдалена, Павлина,
Милена, Веселина
Бяхме приятелки...
Пет!
Като пръстите на ръка... ...

Сега разбирам,
колко много съм била щастлива
да расна в твоя чист и благороден свят -
бях алчна и нетърпелива,
копнеех за живот по-лъскав и богат. ...

Мрежа от думи изплетох за смисъла,
търсих напразно. Фалшиви следи...
Чаках те дълго. Ти беше написала,
че животът е сън, но реално боли.
В самотните нощи четях философи. ...

Във синя тишина денят се ражда.
Непредвидим и жаден. Устремен.
Разкъсващ облаци от тази жажда -
нетърпелив, за да се слее с мен.
Посрещам го. Приемам го с въздишка. ...

Помня усещането, когато косата ти минаваше през пръстите ми,
помня също и аромата по врата ти...
Това усещане все още влияе на мислите ми,
ти ми казваш „ За това виновна си си само ти”.
Играта ти горе-долу ме устройваше ...

"Може би съм грешна и коварна,
може би сред път ще се сломя,
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице, Земя!"
Е. Багряна ...