две пилешки гърди
по една за теб и мен
соев сос десертно вино
лъжичка захар и
овалвам в смлени бадеми... ...

До редакцията на вестник „Откровенo с откровения”.
Пиша Ви това писмо, защото... Аз малко викам. Изнервена съм напоследък, от икономическата криза ли е, от що ли? Ако нещо не ми е както трябва, вдигам малък скандал. Моят в началото ме гледаше с широко затворени очи. После свикна: Викай, не ми пречиш ...

Отдавна няма разум, нито съвест,
достойнство, чест не са му вече бреме,
понякога върви до мен навъсен
и тихичко мърмори – губиш време.
Напомня ми за бъдещи проблеми, ...

Искрящи звезди,
нежен полъх,
омайни думи,
искрят – животи,
нежност, ...

Дойде денят, в който нещо ще напиша.
Откъснах си сърцето, за да го препиша.
Покорен, повален в този полумрачен ден,
разопаковам подаръка си подарен.
Попаднах в място извън пространството, ...

Вик, безумен вик във мен напира. Един крясък, със болка пропит , остава сподавен. И с усмивка широка и светла заставам пред света. С тежък грим прикривам черните сенки, загнездили се под празните ми очи, прибирам полупразната чаша, в чието съдържание се опитах да удавя мъката, и привидно щастлива кр ...

Аз бях готова да се откажа от всичко заради теб. А ти какво направи...? Каза ми, че греша и ме прегърна, сякаш съм малко дете. Идиот! Заслужи си шамара, знаеш ли? Не знам дали ако ме беше целунал, щях да изпитам такова удовлетворение, толкова силно, колкото като ти причиних болка. Ако има нещо, в ко ...

Коладе ле, мой коладе,
пак ти пея като лани,
отвори ми тежки порти
блага вест да ми премине:
щом се роди Боже чедо - ...

Сбогом
Ще развия без плам своя усет,
да се топя и разливам - в дъга...
Когато стократно те вкусвам,
сънувайки будна дъжда. ...

Безмилостна съм! Казваш –
лоша съм била.....
В добрината си не бих
останала щастлива.
Не искам да отричам ...

Сбогуването е прераждане.
Пламъкът дълбоко вътре
дори не затрептя от бурята...
Не се изляха скритите емоции.
Спря дъхът. Остана сивото. ...

ВДЪХНОВЕНИЕ
Поглеждам вечер звездите кристални
на тъмния, мастилен фон.
И мислите ми политат безкрайни,
към тайния, необятен простор. ...

БОТЙОВ НЯМА ГРОБ
Честито Рождество Христово,
народе мой, отчаян от лъжи.
Ако трябва – ще се преродим отново,
но Ботйов пак ще трябва да родим. ...

Вечер пуста. Настъпва краят на един умиращ ден.
Всичко отново твърде пусто е, но само елегична песен оглася стаята ми, изградена от разбитите мечти в живота. И ето, виждам отново на бавен кадър краха на съдбата си. Изгубен съм и сякаш някакси прогонен оставам от тази псевокрасива реалност. Чужд съм ...

Нощем пелената снежна само виждам,
а по нея нечетливите следи тъмнеят.
Стъпките еднопосочни ме водят и усещам,
че и моите с останалите ще се слеят.
И така, вървейки, аз го слушам - ...

Прости, Любов!
Прости, любов – прости!
Че те обичах и отричах...
Забрави!
Кажи, любов – кажи! ...

Да прошепнеш ‘Обичам те’ на Коледа…
24-и декември – навечерието на Коледа. Ден, обгърнат от сребристобял сняг, любов, надежда за чудеса и магия. В нашето забързано ежедневие всеки се нуждае от поне един такъв празник в календара, който да стопля сърцето му дори и да е най-мрачният и студен зимен ден ...

Роди се тя - демокрацията
и разбрах аз днес,
че нацията
с надежди в бъдещето гледа,
ала става черногледа. ...

хор "Волна песен", гр. Враца

Всеки божи ден
в ранния утринен час
ще ти правя признание -
докато се смилиш над мен
и повярваш в любовта ми. ...

Заваля.
И е време да скрием
душите си.
Капки сняг. И тъга.
А в тъгата – откритие. ...

Hasta Siempre Comandante
Aprendimos a quererte
Desde la histórica altura
Donde el sol de tu bravura
Le puso un cerco a la muerte. ...

I have never craved the system’s sympathy
I get restless over pity smiles
Some precaution wouldn’t harm my history
If I had the will to wait a little while
You cut the silence like a knife ...

883 - Ти си мит
[Autori: Max Pezzali (Massimo Pezzali) & Mauro Repetto]
[Автори: Макс Пецали (Масимо Пецали) & Мауро Репето]
(Festivalbar 1993)
(Фестивалбар 1993) ...

МАНТРА
Не е душа
и не е тяло,
и не е тук,
и не е там, ...

Престанах в Дядо Коледа да вярвам,
когато бях на четири едва.
Написах му писмо, че се надявам
баща ми да се върне у дома.
Получих... кукла. Истинска. Принцеса ...

Зората обагри малкия град в пурпурни отблясъци. Бледо-розовото се насити почти до червено и един съвсем нов ден пое на път с надеждата, че ще има такива, за които ще се окаже съдбовен. Градът постепенно се изпълни с живот и всички бързаха толкова, че не забелязаха кога денят беше преполовил пътя си, ...

Молба срещу Коледа
Не се и надявам, че пиша прекрасно,
стиха не харесвам, това ми е ясно.
Тормозя се, мъча се, искам да мога
да кажа на хората да вярват във Бога, ...

Има един ангел близо до мен,
с него се усмихвам всеки ден,
дори всичко да е сиво,
ще извършим нещо диво.
Вярата в доброто винаги ще ме крепи ...

Сребриста тишина е наваляла,
снежна истинност се лута в нея.
Във всяко замълчаване пулсира
смисъл,
кънти в дъха ти, ...

Вяра, надежда, любов...
Седемнадесети декември беше студен и сух. Нямаше сняг, нямаше я и коледната обстановка, нямаше го и онова настроение. Лампичките светеха, но аз сякаш не ги виждах. Тъкмо се сдобих с моята шофьорска книжка. Помолих баща ми да ми даде колата да се разходя. Трудно го убедих, но ...