Сблъсках се с една стара любов. Буквално. На практика го отнесох пред блока, тичайки за среща с приятелка. Ако кажа, че нищо не трепна в мен, ще излъжа. Обаче... къде на майната си е отишла оная тръпка, дето преди десет години ми спираше и дишането, и сърцебиенето, пък и мозъчната дейност?!... Къде ...

„Вип денс” Сашка
Излезе Сашка,
взе микрофона,
гърди пращяха
от силикона, ...

Дъждът е палаво смирен,
излял се цял и уморен,
закапа бавно над града;
окъпал всичко, всяка суета
покрил със кал. Заспал, ...

Изживявам вътрешно и като статуя,
външно не се вижда как ме боли,
а е така, защото пак обичам, ето я,
тайната ми скрита, виж я - ромоли.
Съвсем леко се прокрадва в очите, ...

Посветено на Караман
Честит рожден ден,
приятелко добра,
желая ти от все сърце
полянки с цветя ...

Песничка
Тъжни песни
във тъжни очи,
сини очи
като къс от небето. ...

ПОРТРЕТ НА НЕПОЗНАТА
Аз съм само
дим от цигарата ми
в твоите очи.
Измислица. ...

Знаеш ли,
всичко е преходно,
ръцете ти -
също са преходни,
и очите... ...

Когато ти е болно,
когато ти е тъжно,
когато си самотен
ела в синята мъгла.
Когато си самотен, ...

Погледни нагоре, виж падащата капка,
хвани я здраво и отвори своята ръка,
ще я забележиш ли, когато си в мрака,
или ще я оставиш да седи сама!
Приятел се опитай да я направиш, ...

Разсъмване с горчив и сух привкус
ще броди из копнежните безсъници.
И всичко ще е същото досущ,
но в мен крещят съмнения покълнали -
дали ще се доводим до нощта ...

В мене спорят разум и сърце.
Сърцето иска, това за което мечтае
всяка нощ - теб, а разумът желае
справедлива да съм - мой не си.
Дълго всяка нощ те спорят ...

Усмихвам се,
но знаеш ли, че тази
усмивка е фалшива?
Опитвам се и без тебе
да бъда щастлива. ...

Обичам, когато вали,
в дъжда да се разхождам,
в облаците да се вглеждам
и мислите си да подреждам...
Обичам, когато вали, ...

Ако няма какво да ти дам
И какво да ти дам в този час,
освен своите тъжни очи,
у които все още личи
утолената жажда и страст. ...

по стих на Пламен Парнарев... parnar...
с преклонение пред красивата му поезия...
Една жена...
през твоята душа
преминала ...

Животът ми е омагьосан кръг
и в него се въртя обезумяла.
Където ида ми подлагат прът
и срещам само болка и раздяла.
Събуждам се с надежда всеки ден, ...

Мъка
... ще си простя ли самотата,
която вечно моя път разстила?
Годините вървят и не вървят -
от мъка и през мъки хлябът ...

Есен
Пияни от спомени,
идват есенни дни.
Затова ли ми е тъжно.
Затова ли ме боли. ...

Свечеряваше се. Слънцето се готвеше да се притули зад хоризонта. Облаци като от коприна в различни цветове изпъстряха небето.
Някъде измежду всичкия шум в града нечия душа се подготвяше да посрещне нещо. На едно момче му предстоеше да порасне. Да настрои душата си, както китарист настройва своята ки ...

...
Коя си ти?! Защо го правиш?!
Настанила си се, там, във мен и
ме давиш ден след ден.
Омотала си сърцето ми в конци ...

"Върни ми "
Красива облицовка, счупена на две,
застинала реалност на моето лице.
Сринато щастие от един инат,
щом го няма, загубен е светът. ...

Тя е работливо момиче, което иска да се развива.
Мечтае си някой да й предостави шанс.
Тя е твърде чувствителна. Крие, когато обича.
Тя е момичето, което не забелязвате до вас.
Тя не се предава, не е спокойна. ...

Бъди самотна сянка, блуждаеща край фара,
и тихо със вълните споделяй свойта мъка,
че твоят принц прекрасен намерил си е друга
и крехката ти младост без жалост е потъпкал.
Била красива, казват познати, непознати - ...

Гледам нагоре и търся ти взора,
гледам към тихия син кръгозор.
Денем изпращам ти нежна отмора,
шушна в косите ти с дъх на простор!
Нощем поднасям ти ято въздишки, ...

Защо
Взаимно се убиваме с ръждиви думи и дела.
Езика, потопен в отрова, забиваме като стрела.
И тъпчем със обувки подковани по тревите
поникнали от циганското слънце на душите. ...

Цветни дъги задушават те силно.
Потребности малко, но в шепа държиш.
Прилив на глухо мълчание.
Вкочанен си, но под топлия дъжд.
Капчици малки заливат те целия ...

Във нощите тихи всеки от нас,
запалва със капчица болка кристални сълзи,
които капят с прескъпа предплата на час,
а душата ни мъртва прощални думи мълви...
Редят се сезоните в кръг предкуполно нощен ...

По вятъра ли прати ми целувки,
та впил е в мен безумно страстни устни,
минавайки, по пътя си помита
стихийно ураганните ми чувства.
Нечакан дъжд за изненада ме застигна, ...

Вперих поглед в октомврийското небе
скрило слънцето на знойното ми лято,
а по него хиляди криле
отлетяха до последно ято.
И застла земята мек килим ...

Отново есента - спасение
Замлъкнаха щурците. (Откога?)
Навярно песните им вече са изпети.
Навярно есенната самота
убива мисли, рими... (и куплети.) ...

Когато тази песен зазвучи,
където и да бъдеш в този свят,
аз зная, че за мен ще мислиш ти
и ще потъваш в спомените пак.
Баладните акорди ще се леят, ...

В несътвореното,
в даденото и назад невзето,
в сенките на малките неща,
в слънчевите дни, където
открих ти свойта синева. ...

И ето, отново аз заставам пред листа празен,
чудейки се как безмълвието в рими да превърна.
Пак ли да описвам някой спомен запазен?
Отново сълзите ли си да възвърна?
А може би просто чувства ще изложа главно. ...

Милиони истини
в очите ти изплуваха,
видях ги
и ми стана хубаво,
а в моите, ...

След седем минути ти ще си отидеш,
учудващо, тъй както си седим,
недопита чаша вино след тебе ще остане,
недопушена цигара, пръскащa дим.
Образът ти неочаквано ще изчезне, ...