Нощта ме гали с мека топлина,
усещам ласката на твоята ръка,
очите са притворени лениво,
от тях струи желание необяснимо
и тръпката в двете ти ръце ...

На негово височество - Барона
Когато светът се проваля
и сякаш на косъм виси,
поредният зъб се разваля
и скубеш от болка коси, ...

"И вятърко надуе ли тръбите медени,
и засвири на детството ми реквиема..."
И се върне пак пролет в душата ми,
по-силна от всички метафори,
да не мръзне и смело прекрачила ...

Едно небе ще нарисувам -
безоблачно и синьо
като метличина,
да се усмихне,
да се огледа във морето ...

Когато си отидеш завинаги
от тук,
аз ще стана малка светулка.
Ще литна след теб,
ще те търся навсякъде. ...

‘’Късно е!’’
Настина ли трябва да си отидеш?
Ако само можех да те спра.
Ако моите мечти, моите мисли бяха и твои.
Ако можеше да чуеш сърцето как ридае. ...

КРАЯТ НА РОКЕРСКОТО ЛЯТО
Вятър роши рокерски бради,
на Камен бряг ревят мотори
и свири рок енд рол, глава боли
от снощния запой със мацки голи. ...

Ако минеш през това село, не можеш да не я видиш, да не я изгледаш.
Не заради това, че щеш, не щеш, минаваш по край нея, а защото друга такава няма. Не и заради това, че е голяма, има и по-големи. Заглеждаш се в нея, защото е необичайна, не прилича на другите. Те са еднотипни, като че извадени от ед ...

Уханието на цветята
Зависими ли сме от някого?
Животът ни реален ли е
или е просто някаква игра?
Въпроси множество върховно се изправят, ...

Тъкмо дойде умна мисъл,
образ, песничка, рефрен...
Гледам, някой го написал -
малко преди мен!
Тъкмо срещна хубавица - ...

Посветено на Теб, обич моя!!!
Аз съм огнище, останало без жар!
Бъди моя вятър, бъди искра дори!
И ме изпепели - превърни ме във пожар,
във който сърцето ми ще изгори! ...

Когато топлината бавно се отдръпва от крайниците и постепенно преставаш да ги чувстваш…
Когато мускулите се отпускат, а костите отказват да поддържат тялото…
Когато очите помътняват и зениците се свиват така, че светлината не успява да проникне в тях…
Когато кръвта разнася по вените финалните удари ...

Да се влюбиш в землянка
Рик седеше на една пейка в парка и се наслаждаваше на хората, на животните, на слънцето. Правеше го с усмивка и това караше минувачите да му хвърлят съчувствени погледи – човешките емоции не се излагат на показ, освен от децата и душевно-болните. Рик беше зарял поглед в небет ...

- Дойдох да съобщя за убийство!
Вдигам очи от вестника. Точно съм на кръстословицата.
Защо винаги, на най-интересното, ще се появи някой луд? Срещу мен седи откачалка, малко над трийсет, с омазнен гащеризон и огромни кални обуща.
- Моля? - правя се на заинтересован и отмятам три отвесно.
- Дойдох да ...

Вървя сама по тясната пътека
към църквата стара, свела глава.
Спряло е времето... и нека,
част от мен липсва, не мога сама.
Пейката е самотна, помни нашето вчера. ...

Какво да правя с тази обич,
дето ме руши -
изгаря ме
и ме превръща
в пепелно чудовище... ...

ЗАТИШИЕ
Затихвам след буря, както вечерникът
тихо се люшка и спира сред клоните,
както ловецът прибира след хайка двуцевката,
затихвам след буря. И живея със спомени. ...

Докоснах се до твоята душа...
и само музика във мен звучи.
Там всеки звук е истина,
със който дишаш и боли.
Докоснах се до твоята душа... ...

Със листа са застлани алеите,
като пъстър родопски килим.
Ще пошляпам шумно по локвите,
дето есенен дъжд е постлал.
В този стихнал във залеза парк, ...

Минава полунощ
Софийските мъгли
крият спомени,
които оживяват.
Ще дойде утрото - ...

„По време на криза се инвестира в изкуство, злато и диаманти”. Интересно изказване, което прочетох наскоро. За последните две няма място за съмнение, но за първото, мога да се замисля – и не само аз. Като се има предвид, че от доста време сме в криза, не съм забелязала особено да се инвестира в изку ...

Прилив на спомен
в залива на мечта.
Сънена младост...
Отлив на мисли.
Тъга - самотна скала. ...

Сънувана песен
Запей ми онази тъжна песен
и аз, положил на гърдите ти глава,
ще слушам отдаден и унесен
как тихо отлитат старинните слова. ...

Вяра, Надежда, Любов.
Как ли от епоха толкова стара
би оцелял човекът без
ВЯРА?
Кой ли от тъмнината го извежда, ...

Разпиляни оранжеви цигулки
обагрена в оранж симфония
дирижира есенен вятър

Често си задаваме въпроса
дали да вярваме в любовта,
когато пред очите младостта ни тича боса
с богати дарове в ръка.
Каквото иска, тя е взела с охота, ...

Да, пак тръгвам оттук нататък...
Гората е обляна от смрачаващата се тишина на лятната вечер, обгърната от разперената пелерина на задушната мараня от близкото блатище и озвучена от неуморната песен на щурците! Аз си шляпам, не ме боли, не ми е студено и не съм гладна. Мога да си вървя така, колкото ...

Тръгвам си, а може би не трябваше да идвам.
А всъщност какво ме накара да дойда при теб...
Исках те, а дали не съм се лъгала, се питам,
кажи, защо превърна сърцето ми във лед?...
Виждам те, аз не преставам да те гледам ...

Ти трябва да си лягаш, миличка.
Ти трябва да си лягаш...
Мъглите спускат се над теб...
Мъглите спускат се.
Ще те целуна и ще ти говоря... ...

Аз не искам да имам по много
от онази любов пред очите ми.
Предполагам, че нося на болка,
но страхът ме удавя. Не дишам.
И сънувам море, топъл пясък и риби. ...

ПРОЛЕТЕН КОНФЛИКТ
Пролет е!
Сигурно седем от всеки осем разказа за пролетта започват по този начин. Но аз нямам намерение да рисувам пролетни картини, макар че, като я гледам тази разпукваща се зеленина и вече тук-там разцъфнали крайпътни дръвчета, ми иде да хвана палитрата и четката. Нищо, че ги ня ...

Стъпките ти раждат нови пътеки,
краката ти те носят сами.
Гониш хоризонта. Това е човешко.
Човешко е да се стремиш към далечното..
Поспри, скитнико. Почини. ...