Щъркел шарен дългокрак,
вместо в блатото на крак
цял ден само да стърчиш,
хайде – взимай този сак!
Че преди да отлетиш ...

Прах във вятъра,
аромат на мечти,
загубени в театъра
от изкуствени души.
Ехото на живота ...

Приказка
Разказват птиците на полските цветя
история за далечна приказна страна,
разположена край деветте морета
и за принцеса с неземна красота, ...

Безцветен и плосък, рекламно тотален
по американски тертип,
стерилен, реален, забързан, канален
с душица - компютърен чип,
закусва набързо със два-три живота, ...

В такива дни
докосвам пустотата.
А навън вали...

Циганско лято,
като втора невеста -
не носи радост,
а само надежда,
че малко по-топла ...

Правя нещо, завързвам спомен, мост откривам.
Кръгове променям, прескачам и заснемам.
Синьо цвете, малка стая.
Обща форма, смях в безкрая.
Камък хвърлен, дни търкаля. ...

Очите бели.
Ангели в душата ти.
Гълъби нежни.
Ръцете пусти.
Мислите ми все далеч. ...

Рада премести сандъка от лявото си рамо на дясното, попрепъна се, изправи сгърчената си от годините снага, колкото можа, и бавно тръгна пак. „Колко е тежък, Боже!” – прекръсти се наум, щото ръцете ù бяха заети да придържат товара, но се надяваше Бог да ù прости.
Взе да мръква, а селото още беше дале ...

Докосване нежно
и бавно пронизване.
Болка красива
без капка любов.
Пареща кръв ...

И ТИ ДО МЕН
Най-хубава е есента.
И ти до мен
през дъжда под чадъра.
Най-хубава е зимата. ...

Вярвай до край,
аз съм южният вятър, отвяващ всички сълзи.
Единствен съм, знай,
верен пазител на искрата в нежните ти очи.
Римите ми политат ...

Свръх дозата почти бе завършила започнатото, оставаха броени минути до края. Безпомощото му тяло отдавна не бе помръдвало, само очите му мърдаха едва-едва. За секунди стаята се оглуши от женски писък, очите му се обърнаха по посока на писъка, за момент видя как майка му се свлича до изтръпналото му ...

Капка, тропот, дим и плач.
Будилник, шепот, стъпка, бяг.
Сълза и болка, и в мрака сам.
Дупка, спомен и безмълвен срам.
Бял спомен и отвор. ...

В кутия без изход се превърнах,
науж се преструвах и отчайвах.
Очаквах нещо хубаво и тръпнех,
негласно повярвах, че ще се случи.
То път обеща ми, осеян със рози ...

Целуни ме! Сега!
Докосни ме! На мига!
Ти си моя мечта!
Ти си лъч, светлина!
Нарисувай ме с устни ...

Ти си жената, заради която човек пътува.
Ти можеш да накараш всеки да изплува...
Накараш ли го да повярва в себе си,
всеки е готов и на край света да иде и съществува.
Само да се отърве и отърси от истината, ...

Но истината е, че всички, всички ние
ужасно се страхуваме от всичко,
което упорито надълбоко крием -
от стари рани, грешки и привички.
От стари болки, сълзи и проклятия, ...

Усещане...
сладко-горчиво преплитане между
сиво-ежедневни мисли и
слънчево-неосъществими надежди.
Мисъл... ...

ПЪРВА ЦИГУЛКА
Ожениха се!
По любов, по споразумение, или по необходимост.
Кой знай? Събраха се и заживяха заедно.
Тримата! ...

Видях я. Стори ми се истински красива.
Това ли е за теб мечтаната жена?!
Не виждаш ли, че тя не ти отива.
Или си много влюбен, за да мислиш за това?
Кажи ми, плачеш ли пред нея? ...

Остави ги за утре чувствата -
сега ме обичай първично!!
Сега ме обичай изпуснато...
Защо да не ни прилича?!
Послушай езика на тялото ...

Будилници
Будилникът, повреден явно,
(или било му е забавно)
на нощ звънял по десет раза
и тъй навлякъл си омраза. ...

Погледнах в очите ти,
там, в най-дълбокото.
Усмихнах се тихо и
се разпаднах на атоми.
Бях едновременно ...

Пътят, по който вървим
Беше слънчев съботен ден... Вървях пеша и замислена по софийските улици, прибирайки се към вкъщи. Срещах и отминавах непрекъснато хора. Млади, стари... Едни се усмихваха, други вървяха угрижени. Всеки от тях носеше своя свят в себе си, всеки беше запалил по някакъв начин своя ...

Ако мен ме няма вече, ти недей тъжи.
В слънчев ден навън излез и нагоре погледни.
Там, сред облаците бели, ще видиш моето лице,
за да ме докоснеш, просто протегни ръце.
Ако мен ме няма вече, ти недей тъжи. ...

Едната половина на мрака
се изпълни със страх.
Ситен дъжд от отвъдното заръмя
и оформи локви дъждовни,
във които мислите мои ...

Рисувам в пясъци -
една пресъхнала от жажда
и от безветрие пустиня.
И синкави миражи.
На хоризонта са. ...

Мия:
След толкова премеждия най-сетне забелязахме Грег и Светла, но от съображения за сигурност, се спотаихме в храстите. Точно навреме и почти като в театрална пиеса, защото в този момент Грег падна на колене и попита:
- Светле, любов моя, ще се ожениш ли за мен?
Представете си Грег, подгънал колян ...

Събуждам се сутрин - няма те на леглото.
Дерзая сам, около белите завивки.
Обичах да те наблюдавам, как спиш.
Поглеждам тавана, а после излизам навън на терасата.
И всичко, което искам сега, е да намеря покой в себе си. ...

В страна прекрасна, с култура и история богата,
родих се, израснах и 30 години там живях,
и като личност с много ценности се аз оформих,
защото тя е мойта втора майка и баща.
Пред мен изправи се възможността и шанса ...

Работеше във фабриката. Тъкач. Единственият мъж тъкач. Самотник, мълчаливец, лете и зиме ходещ с една и съща дреха.
Като сраснало беше на гърба му, като втора кожа му беше. Якето. Поизтъркано, ощърбено от годините, единствено. С повреден цип, дупка в левия джоб и протрита яка. Но се чувстваше удобно ...

Виновна ли съм, кажи ми -
женска глупост ми е диагнозата.
Ще те разлюбя. Със сетни сили.
И без това си ми невъзможен.
Не искаш, види се, ни мед, ни жило, ...

Вчера ходих за малини в гората,
днес ще ходя на риболов в реката.
Утре може и за гъбки!
Само да пораснат зъбки.

Черни вълните пристигат
и в бяла ярост разливат
бездомно своята страст.
Черна нощ. Бяла съм аз.
Белите спомени чакам, ...

Влажно се мръщят паветата сиви
и разменят с чадъри погледи дръзки
и бързат над тях, с носове сополиви,
безброй минувачи с развързани връзки.
И с блясък в очите, от фенерите нощни, ...