Аз тази вечер няма да те будя...
Ще те докосвам нежно със треперещи ръце...
А ти в съня си сладко ще потънеш,
тъй както пламък - във море...
И дълго ще те гледам, без да зная ...

Два силуета бавно
се губят във дъжда.
Един чадър споделят,
споделят и нощта.
Във ранно утро ...

Извинявам се за лошото качество, но съм го записвал с телефон... Все пак надявам се да ви хареса : )

Вълни в скалистия бряг се разбиваха.
Вода и земя ведно снагите си впиваха,
обвили се в неистова сила и страст.
Къс скала в миг към прибоя политна.
С плясък вряза тялото в бялата паст ...

Посвещение
На Живодар от Тексас
Дали щастливата ти сватба
с камбанен глас Тексас ще радва?
Дали сватбар ще се намери ...

Вратата, чувам, гръмко се затваря.
Сега пък, нà - хванаха ме в капан.
И чувствам тялото - как студ изтръпва;
за изход от главата рухва всеки план.
Към мен дочувам стъпки тихо приближават; ...

Само той
Невидим ще останеш за очите ми,
в сърцето ми да влезеш - не успя!
Към него водят ме мечтите ми
и него търси клетата душа. ...

Сред морето от пустинята
на преплетени във страшен
мрак съдби.
Сред купчина нечистотия
от фалшиви ценности ...

Второ действие
Тя: О, мили мой, стана инцидент -
наля си отрова, вместо абсент...
Дали си спомняш разговора ни предишен...
за думите - прости ми... Коментарът е излишен. ...

- Луната е най-ярката звезда на небето - каза тя и се завъртя с широка усмивка на лицето.
Луната огряваше невероятно бялата ù кожа, устните ù блестяха от гланца, а ръцете ù бяха широко разтворени така, сякаш ще прегърне цялото нощно небе. Роклята ù започна да се повдига от въртенето и правеше неверо ...

Тангото, което танцувахме
Нощта беше сластна.
Ефир тъмносин
с Луната прекрасна
и дъх на жасмин. ...

Не те обичах за това...
Не те харесвах
за това, че си подхождахме,
а затова, че просто много те обичах...
В началото и двамата прохождахме ...

Пак чувам
шепота на пясък,
изтичащ
между пръстите ми.
Така шушне тишината, ...

Мрачно. Дъждовно. Есен.
Сам съм. Умирам от скука.
Отсреща, на стария кестен,
два гълъба бавно се чукат.
Тихо. Спокойно. Не бързат. ...

Търси се жив или „мъртъв” –
онзи принц с руси коси,
с приказни царски одежди
и разпилени мечти.
Който галантно прикляка ...

Заслушах се със страх във тишината,
усещах я - поглъщаше ме хищно,
убийствено пълзеше тъмнината
и сенки появиха се от нищото.
Дочувах странни плачещи акорди ...

Музата ми
Чорба на печката къркори,
музата в ухото ми бърбори:
- Хайде, идвай да творим.
Към слава звездна се стремим! ...

Ако някой (жена все пак) се припознае като герой от стихчето, моля да не ми предоставя skype адрес, защото после пак ще трябва да пиша нещо такова...
:)
А за неверниците... вижте каква обява открих преди време във родното уеб пространство:
"Търся жена за платоническа връзка, мила и нежна, с която да ...

Сиво утро. Сив, сив
зимен ден на село.
Чувате ли? "Сип-сип..."
Тихичко, несмело.
Сняг се чака. Да, да, ...

Ненужна
Отмина вятърът лицето бледо.
Не искаше да губи своя чар,
като танцува с тази личност тъжна,
обвита в шал от прегоряла жар. ...

Преминах през земи познати
и непознати приказни места.
Посрещах бури, урагани...
Премного вътре в мен валя.
А слънцето бе тъй далече, ...

Зад витрини стаено е живото минало,
древни надписи дремят под прашни стъкла.
Под ръцете човешки, отдавна изстинали,
свети спомен за стари, добри времена.
Времена на герои, творци, откриватели, ...

Дочух среднощ в съня на Мнемозина
сонати от умиращи цикади.
Там някой безвъзвратно си замина
и някой безвъзвратно го изпрати.
Издигам зид от ветрове и пясъци ...

Образцов ДОМ
Колата спира пред портичката на която стои табелката „Образцов ДОМ”. Всъщност аз я карам сам тая кола и аз сам я спирам. В мен ми весело - най-после съм вън от лудницата в София. Ала има и друга причина на моята радост: табелката „Образцов ДОМ”. Много ми харесва тази табелка, а и подхож ...

Да имам нож мезето да си режа.
Да имам нож стоманен с остър връх.
Да имам нож сърцето си да срежа.
Да прокапе същината му – овлагнал мъх.
Да имам вода, за да се мия. ...

Мъглата измамил,
лъчyt се прокрадна.
Някак съзря ме
и... ме открадна.
Понесе ме нежно ...

на Христо Ботев
и на младите бунтовници днес
@
За кого бие камбаната, Господи?
- Не за мен. ...

Не ме навирай в тези романтичности.
Аз имам съвсем друга душа
и винаги във влюбването съм била различна.
Нима мислиш, че за теб ще се променя?
Нима очакваш будно да те сънувам ...

(нагаута)
Нощта се спусна.
Както совата мишка,
града погълна,
на гъст мрак го обрече. ...

— Абе, какво сте увесили носове! — стряска ме гласът на Дидо. — Ей сега забих мацката от магазина за цигари. Утре имаме среща, на кея! Хе-хе, романтика! Откога не съм стъпвал там…
А аз, откога!
Замислям се — вярно, откога? Сигурно повече от десет години. А там се запознахме с Мая. Разхождахме кучета ...

Тъмно е сякаш
и мрачно,
а къде ли е Кай...
Да ми стопли сърцето.
Защо не се вясва, ...

Колко малко е нужно
да изтръскаш тъгата.
Да заровиш мислите,
родени в самотата.
Да повярваш, че има надежда ...

Носталгично за вярата на поета...
„Ти помниш ли морето и машините,
и трюмовете пълни с лепкав мрак...”
Ти помниш ли как в стихове превръщаше
моряшките копнежи между бурите, ...

Ще ти липсвам, когато
те докосне студеният вятър.
Ще ти липсвам, когато
пак играеш в поредния театър.
Ще ти липсвам, когато ...

Не, няма фанфари,
мъртвите улици само кимат.
Аплодисменти от светофари
и виелиците в тази зима.
Няма изпращачи, ...

Ръце, протегнати към слънцето,
търсещи надежда в лъчите му,
тръпнещи за още миг спасение,
давещи се в отчаяние...
Лице след залеза помръкнало, ...