В нощите, в които
сънят ми закъснял
не идва да ме гушне
в топлия си шал,
не идва да ме вземе ...

Не ме пробуждай, самота -
със теб съм в твоята обител.
Недей да ме целуваш със тъга -
от нея трудно дишам.
С тихи стъпки ангел ми прати - ...

ДУШАТА МИ...
Душата ми е птица уморена,
забравила е вече да лети.
Душата ми от болка е сломена.
Не казвай нищо - замълчи! ...

Никого не търся,
без звезда се скитам.
Из пътя безкраен
като лодка залитам...
Без цел и посока - ...

Прозорец към света за мене са очите твои. Когато ме погледнеш с тез очи, пращаш ме в света на най-прекрасните мечти. Мечтая да живея в свят,
пълен с цветя красиви, които на теб да подаря.
За да видя отново най-прекрасните очи - щастливи. Отворени прозорци към света на любовта.

Аз не че го искам,
то трябва!
По мъжки зъби ще стискам,
нека всичко бързо минава.
Първо минута мълчание, ...

Живот ли е? Или комедия?
Ужасно правдива пародия
на лошо прикрита трагедия,
съвършено фалшива мелодия?
Нима сме безгласни актьори, ...

Умората в душата се просмуква,
отронва тихо златни листи,
как бързо вятърът отвя мечтите
и днес сърцето ми на тъжен стон прилича.
Усмивката-наивница ...

Нощ се спуска бавно над света.
Гледайки спокойно залеза,
в мен се породи мъничка тъга
за тишината, шумът около това.
Как градът заспива отегчен, ...

'Трясък'
Силен трясък разкъса тишината,
разцепи на парченца душата.
Вик от безкрая донесе
и сърцето ми на тебе поднесе. ...

Трева пожълтяла, но красива.
Гора смълчана, но щастлива.
Път криволичещ, но желан.
Земята излъчва надежда за нас,
ако повярваме в тревите и горите, ...

Причината
на Юлиян
По пътя между сътворението и сега
се срещнахме -
с две римски имена. ...

На рамото ми сложил си тежката ръка
като навъсен вечно, страшен бодигард.
Да, ти едва ли си пътека към върха -
по-скоро спирка на жлъчен булевард...
На пътя ми подложил си отрано крак, ...

Ако някой ден животът свърши
и заклещи болка в ледени криле,
знай, щастието не ще приключи
с вопъла на плачещо дете.
Обичай с болка в очите, ...

12.10.2009
Да можех аз така да пиша,
както поетите с декади опит...
А мойта муза все въздиша
по пустия любовен порив... ...

Тежък стих се удави в дъжда.
Тишината тежи като клетва.
В локва улична падна звезда -
миг надежда за блуден несретник.
Мокър хлад върху мръсен паваж ...

... все още стича
думи
по стъклата
и зее
по клавишите ...

Багри. Необятност. Смях.
Златни точки във очите.
В ласка вятърна примрях,
с чудо волно във душата.
Птица в полет. Песен. ...

"А ти, Живот, на склон ме сътвори.
И всеки ден – на сипеи приличен...
Но камъните, знам, не са беди.
И камъни в живота заобичах..."
Таня Георгиева - tania72 ...

(... и в есента дори те разпознах...)
Във всяка капка дъжд те преоткривам.
И вятърът те носи. Все към мен.
В косите ми безброй листа умират,
а птиците, във полет устремен ...

Малко пъти ние виждаме
колко грешни сме и "зли".
Малко пъти осъзнаваме,
че можем болка някому да причиним.
Често, без да мислим, казваме ...

Всяка вечер идваш във съня ми
и галиш нежно моите коси,
искрицата, която в мен запали,
сърцето ми докрай ще изгори.
Да беше ангел, слезнал от небето, ...

Париж - градът на мечтите... и празните портфейли
*
Трееман22 & Порто компаня на лятна визита с Лондонския Евростар
Този август ме бе обхванала всеобща скука и тежка форма на нихилизьм, затова и реших да разнообразя нещата с кратка визита до Париж. Страната на жабо&охлюво ядци, дьлгокраките жени и м ...

Къде са устните ти – мои ли са още?
Така ми липсват в тези дълги нощи.
Целувам слънцето и пясъка, вълните.
Усещам пръстите ти – вплетени в косите.
Посрещам изгрева с надежди и желания ...

Къде отиде любовта ти?
Кой, защо и как от мене те отне?
Защо изчезна радостта ти
да виждаш очертанията на моето лице?
Къде се заличиха ...

Не си отиваш... от мечтите в мене,
от сънищата мои разпилени,
а колко съм се молил да те имам...
сега не мога дъх да си поема...
не искаш устни с моите да сливаш вече ...

Като бомба със закъснител е старата любов.
Минават дни на мъка и страдание, сълзи и горест.
Вкусът на старата любов е горчив.
Цветът й е тъмен.
Усещането е самота. ...

"Чувствам, че летим волно като птиците,
чувствам, че редим заедно броеницата
на нещото, което ни свързва,
на това, което никой не ще отвърже.
Затова, ако плачеш, ще те утеша! ...

Една голяма лъжа -
мразя всичко в теб!
Мразя усмивката ти,
която ме кара да мечтая,
мразя погледа ти, ...

Нежна душа...
Ту лоша,
ту добра,
такава съм, нали така?!?
Момиче с морско-сини властващи очи, ...

Всичко е същото. Мислим, че нещо променяме.
Нижат се дните ни. Даваме или пък вземаме.
Учим се как да обичаме и да прощаваме.
Учим се малко да вземем и много да даваме.
Всичко е същото от векове и за в бъдното. ...

Сложих раница на гръб
и ето ме - на пътя с върбите,
но порязах се на остър ръб
между живота и мечтите.
Кърви раната, кърви ...

на Таня
Мъничкото раче,
раче-осмокраче,
все по дъно припка.
Някой да ощипка ...

Аз ли съм глуха,
или ти си ням?
Говори ми - аз хора не ям.
Всичко е толкова просто,
чак в рими приготвено. ...

След мене стаята ти ще е празна,
а тъмното зад прага ще те чака.
Часовникът самотно ще тиктака...
Ще ме потърсиш пак, ала – напразно!
Безпомощна ще бъдеш пред сълзите. ...

Не ме вини, че аз такъв съм,
знай, че нямам за това вина,
лицето твое щом погледна,
в мене блика любовта!
Знам за тебе аз съм нищо, ...

Трудно е да се живее на този свят!
Трудни са дните без смях!
Трудно е настоящото време!
Трудно е да носиш туй бреме!
Трудно е шепотът да се запомни. ...

Съдбата
пак покани ме
да спорим,
погали ме
със грапава ръка. ...

Имало едно време един добър и силен шах на Персия. Той управлявал страната си със закон и мъдрост. Един ден дворцовият магьосник решил да го ожени за красивата и умна благородничка - Кимерса. Още с първия поглед те се влюбили много силно. Но в деня на сватбата магьосникът съобщил на шаха, че вражеск ...

Нарисувай ме, художнико,
първо като зима -
студена и бяла, като снега,
но вътре в себе си красива,
чиста, нежна и САМА. ...