Аз нямам страх от болка,
от несбъднати мечти.
Това си е нормално.
Било е и преди.
Аз нямам срам от грешки. ...

Успя ли да ми нарисуваш облак със надежда,
излъга ли ме да потъна в пухкавото одеяло пак?
Дали си мислиш, че ще те наглеждам,
когато свиеш се в небето, като розов мак?
И пак ще се развяваш, като семената черни, ...

Трябва да спра...
Да вървя
и да търся теб,
и да не срещам те...
И да вярвам ...

РАЗПЛИТАНЕ
Разплитам се усърдно - ден след ден,
а плетката тъй бързо се стопява...
Расте кълбото с нишката зад мен,
назад остават суета и врява... ...

ДОСКОРО
Нощта през утрото видя
Деня – тъй чист и светъл бе,
а цветността му я учуди
и ето - в него, за беля, ...

По Коледа
Казват, че по Коледа се случват чудеса
че всичко недушевно оживява.
И някъде далече в тези сини небеса
болката отлита и остава. ...

И теб те няма...
Тръгна си така.
Не се обърна.
Нищичко не каза.
Пое по своя път ...

Дали да му звънна?
Или да изчакам?
Цял ден се питам така.
По-скоро той да ме потърси очаквам,
но не се случва това. ...

До преди секунди брояхме до 12.
Само преди миг викахме "ура!".
Но сега е време за мъничко тъга...
Дойде последният учебен ден
и някак всичко спряло е във мен. ...

Чеслав Милош
КОЕТО БЕ ГОЛЯМО
На Александър и Оля Ват
Което бе голямо, малко се оказа.
Кралствá помръкваха – мед позеленяла. ...

DaeSung - Ooseobonda (Try Smiling)
onurdo uso bonda
gureya niga usurthenika
gu sarami jakuman nor ullinika
otohgedun\ nor uge mandurgo shipho ...

Джиесемът на моя скъп любим –
висш пилотаж от Коза Ностра филм,
свръхзвуков, глухонямен, уникат -
подарък скъп от шефа на Мосад.
Със таен код клавиатурата отключва ...

Сама на края на света
стоя и тъжно гледам дните.
А слънцето пред мен сега
блести по-ярко от звездите.
На тази пропаст виждам край, ...

Сълзи ще рукнат от очите.
Кръв ще капе от сърцето,
ако без теб трябва да живея.
Без теб няма смисъл в живота,
щом няма да се взирам в очите, ...

БИЖУ
Как ме щлифова, нагажда
времето – ювелир неподкупен!
Ъгъл след ъгъл изглажда,
всяка стеничка – под лупа! ...

*
нещата...
които не могат
да си тръгнат
от мен ...

Няма я вече светлината,
няма я и топлината,
остана само споменът в сърцата.
Ти ми даде всичко,
ти ме направи човек ...

Проверявам за последен път.
Наистина те няма – да бе изчакал
още малко. Аз събирах смелостта
си да те заговоря пак. Още малко
трябваше, за да прескоча нравите ...

Аз зная, имам няколко живота.
Единият е тука, на земята,
където честичко от тичане завоя
не вземах и излитах в храсталака.
Отупвах се набързо. Малко кръпки, ...

Аз, ти, Слънцето и Зората
Слънце се показа,
а Зората се скри,
познай какво ми каза,
скрила лунните лъчи! ...

АРХИПЕЛАГ
Търговците все някога си тръгват...
Мечтателите винаги остават.
Сутрин посоките шепнат примамливо.
С пореден обет ме венчава зората, ...

Лазурносини спомени остават
от кървавочервено страстно минало,
а изумруденозелени сълзи блясват
по мъртвобледите страни изстинали.
Едно момиче със коси златисти ...

Отивам си. Ще трябва да приключа
с несретата на своето участие.
Но дълго боледувам от неслучване
и дълго после нещо в мене гасне.
Не мога да престана да те викам. ...

Тъмно е.
Утре ела.
Деня ще населя със стихове.
В един ще сложа болката.
В един радостта. ...

Отивай си, досаднице любов,
и хич не смей пред мен да се явяваш!
Уж всеки път пристигаш в образ нов,
но същата измамница оставаш.
Усмивка, нощи сини и цветя, ...

(ad astra per aspera)Марин Цонев
　
Сред мозъци нечестиви, човекоядци зли, страхливи роби на греха -
хора под вличнието на ''Духът" се вие появихте,
в епохи и времена, когато трудно бе да чуеш "Милост и доброта". ...

В сърцето голяма рана ми отвори
и кръвта не спира да тече.
Защо душата с ума ми спори,
защо е празно моето сърце?
Обичам те, не мога да го крия, ...

Душата ми е изсъхнала и е залепнала по стените на тялото ми...
Мозъкът ми блъска някакви сложни въпроси, а сърцето ми е толкова бавно...
Сухо... без капка живот, кърви без кръв, издава стон...
... Отново издишам тежко... с дробовете си усещам прохлада...
Чувствам вътрешностите си, а не чувствам свет ...

Един ден с теб се запознах,
сините ти очи видях.
Погалих ги и засияха,
с любовта ме запознаха.
След това всичко бе красиво, ...

На изгрева лъчите ползваш за усмивка,
облъчваш всички с ярко жълта светлина,
по лицето се разля
по-сладка от ментовка,
на изкушението кой ли устоя. ...

Трето действие
Тя: С лъжата своя не сполучих...
Планът ми бе провален...
Като приятел го изгубих,
дано е по-добре без мен.. ...

Как, кажи ми, да забравя твоите очи красиви? Как, кажи, да ги изтрия в спомените ми тъй живи? Сутрин, обед, вечер, нощем - все за тебе си мечтая. Искам те до мене още, искам само теб до края!

С какво таз клетница
за теб е повече от другите?
С какво е таз проклетница
по-различна от влечугите?
Защо я мислиш ти за непорочна? ...

ПЕРФЕКТНО
Перфектно работя, перфектно обичам
и всичко аз правя перфектно...
Перфектно обличам, перфектно събличам
и всичко перфектно-ефектно!!! ...

Болката на Янтра
Търново вечер е влюбено
ту като нежно момиче,
ту като пищна красавица,
която погубва, когато обича. ...